Образувано е по касационна жалба на Н. А. К., от с. Я., област С. против решение №50/15.10.2007г. по адм. дело №110/2007г. на Административен съд – Сливен. Наведените касационни основания са за недопустимост на съдебното решение.

Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление „Социално осигуряване” – Сливен не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след служебна проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

Административният съд е отхвърлил оспорването на Н. А. К. срещу решение №2/06.04.2007г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Сливен и потвърденото с него разпореждане №1/08.02.2007г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ, с които на оспорващия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 72.25 лева. Приел е, че законосъобразно е определен нейният размер при точно съобразяване на осигурителния стаж и осигурителния доход. Присъдил е разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза.

Наведените с касационната жалба доводи, че проведеното съдебно оспорване е недопустимо, тъй като подадената жалба не е била адресирана до Административен съд - Сливен, а до министъра на труда и социалната политика, са неоснователни. Законосъобразно администрацията е приела, че е налице оспорване по чл.118 от КСО и материалите са били препратени на компетентния съд. Последният е провел допустимо съдебно производство, приключило с правилно съдебно решение. Точно е приложен материалният закон. Отчитайки липсата на изискуемия сбор за пенсиониране по реда на чл.68, ал.1-3 КСО, законосъобразно пенсията е отпусната по чл.68, ал.4 от КСО при съобразяване на задължителния минимум и вярна преценка на осигурителния стаж и доход.

Правилно първоинстанционният съд е присъдил разноски под формата на депозит за приета експертиза и юрисконсултско възнаграждение в неговия минимален размер, във връзка с осъществено процесуално представителство на ответника, отчитайки действието на разпоредбите на чл.143 и чл.144 от АПК и действалата към момента на постановяване на съдебното решение разпоредба на чл.64, ал.5 ГПК отм. .

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №50/15.10.2007г. по адм. дело №110/2007г. на Административен съд – Сливен. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. Т.Т.