Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на “Кремиковци” АД, гр. С., против решение № 9090 от 04.08.2008 г. по адм. дело № 8036 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 21 от 07.06.2007 г. на министъра на околната среда и водите за отказ за издаване на разрешително за емисии на парникови газове.

Посочените пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове (Наредбата) във вр. с чл. 131в, ал. 1 и 2 от ЗООС (Закон за опазване на околната среда).

О. М. на околната среда и водите е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение № 21 от 07.06.2007 г., издадено на основание чл. 131е, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда и чл. 7, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 1 и 2 от Наредбата за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, с което министърът на околната среда и водите е отказал на "Кремиковци” АД, гр. С., издаване на разрешително за емисии на парникови газове за експлоатация на промишлени инсталации и съоръжения, описани в точки 1 – 7. Подробно са изложени фактическите обстоятелства, мотивирали становището на административния орган за невъзможност на оператора да осигури прозрачен, пълен и надежден мониторинг и докладване като основание за постановения отказ.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, законосъобразно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Приложил е правилно чл. 131е, алинея 3 от ЗООС, която предвижда две алтернативни хипотези, при които административният орган отказва издаване на разрешително за емитиране на парникови газове: 1. операторът на инсталацията е подал непълно заявление по чл. 131д и в 14-дневен срок не го допълни съгласно указанията на компетентния орган; 2. според съдържанието на подаденото заявление операторът не може да осигури необходимия мониторинг и докладване. Изводите на съда се основават на извършената подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че „Кремиковци” АД не е отстранило пропуските в документацията и е представило липсващите документи (за калибриране на разходомера, за акредитация на лабораторията, инвестиционна програма и. т.н.) допълнително след издаване на оспорения акт. Като се е позовал на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено наличието и на второто условие за отказ за издаване на исканото разрешително - „Кремиковци” АД не е доказало по категоричен начин необходимата точност на отчитане, акредитацията на ползваната за анализи лаборатория и изпълнението на заложените в инвестиционната програма на дружеството мероприятия във връзка с осигуряване на контрол на неорганизираните емисии. Липсата на планирани съответни мерки, респективно – на надлежни доказателства, удостоверяващи наличието на такива, ще има за последица непрозрачен и непълен мониторинг на емисиите на въглероден диоксид.

Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Формираната истинска воля на първоинстанционния съд е ясно и точно изразена в мотивите към постановеното решение. Не е налице твърдяното противоречие по отношение на извода за наличие на формалната предпоставка по чл. 131е, ал. 3, т. 1 от ЗООС за отказ за издаване на разрешително за емитиране на парникови газове. Съдът е установил, че в изпълнение на даденото указание от изпълнителния директор на ИАОС жалбоподателят. „Кремиковци” АД е представил преработено заявление и е получил уведомление, че нередовностите в заявлението са надлежно отстранени, но в доклада си до министъра на околната среда и водите изпълнителният директор на ИАОС е посочил, че при преработване на документацията не били са отстранени всички непълноти (в плана за мониторинг не са описани всички изпускащи устройства; не е представен протокол от калибриране на разходомера на природния газ; не е приложена инвестиционната програма на дружеството за периода 2005 - 2012 г. във връзка с организирането на част от неорганизираните емисии на площадката и т. н.). Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че проверката по чл. 7, ал. 1 от Наредбата се извършва от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) по формални белези за редовност на заявлението, но окончателната преценка за съответствието на заявлението със законовите условия принадлежи на компетентния орган по чл. 2, ал. 1. Установеният в Наредбата ред не предвижда предоставяне на повторна възможност за отстраняване на несъответствия и непълноти в заявлението. Представянето на нови документи след издаване на оспорения акт за отказ за издаване на разрешително (договор № 44/07.04.2004 г. между „Кремиковци” АД и „Булгаргаз” ЕАД; свидетелства за проверки и калибриране на разходомер на „Булгаргаз” ЕАД; Заповед № 52/27.01.2004 г. на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” с приложения; Инвестиционна програма на „Кремиковци” АД за периода 2005-2012 г.) не е последица от неспазване на административнопроизводствени правила, което е нарушило правото на дружеството на защита .

Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, съгласно която мониторингът обхваща всички емисии на парникови газове от всички източници, от инсталациите, осъществяващи някоя от дейностите, предвидени в чл. 131в, ал. 1 и 2 ЗООС. Първоинстанционният съд е обосновал извода си за материална законосъобразност на оспореното решение върху заключенията на назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно които в плана за мониторинг трябва да се опише цялата инсталация на производствената площадка, включително всички изпускащи устройства с необходимите пояснения за тях, независимо дали са действащи или във фаза на проектиране. Както е посочено и в касационната жалба, не са описани 3 бр. нефункциониращи устройства и 10 бр., предвидени като проектен капацитет. Непълното описание в плана на всички съоръжения, формиращи инсталацията при възприетия от касатора подход „масов баланс” нарушава изискването за съдържание на подаденото заявление, удостоверяващо възможностите на оператора да осигури необходимия мониторинг и докладване. Оспореното решение е издадено при наличие на материалноправната предпоставка по чл. 131е, ал. 3, т. 2 от ЗООС, обосноваваща основание за отказ за издаване на разрешително за емисии на парникови газове.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на “Кремиковци” АД, гр. С., против решение № 21 от 07.06.2007 г. на министъра на околната среда и водите за отказ за издаване на разрешително за емисии на парникови газове, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 9090 от 04.08.2008 г., постановено по адм. дело № 8036 / 2007 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Т./п/ А. Е./п/ Р. П./п/ Т. Т. Р.П.