Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Р. Н. срещу решение № 404 от 12.07.2010г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д.№ 422/2010г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт.

Ответникът – кмета на община П., не взема становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна – Г. С. К., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № ІІІ – ФСО – 38 от 23.04.2010г., с която кмета на община П. е обявил класирането от проведен публичен търг с явно наддаване и е определил участник спечелил търга за закупуване на имот № 000554 – частна общинска собственост, представляващ нива от 4,094дка, находяща се в м. ”Ръждак”, землището на гр. П..

Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта не е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл са развити доводи от жалбоподателя. Съдът е приел, че при провеждане на тръжната процедура е допуснато нарушение на чл.65, ал.2 и ал.3 от НРПУРОИ, но това нарушение не е съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК,...