Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. и Е. М., чрез пълномощника им адв. К. М. срещу решение № 113 от 18.06.2009 г., постановено по адм. дело № 784/2007 г. от СГС, АО. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.
Ответникът – областният управител на София не взема становище.
Заинтересованите лица, представлявани от адв.. М., поддържат становище за основателност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения:
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил нищожност на отказа, подписан от името на зам. областният управител на област С., изразен в писмо № 97/19/06 от 13.02.2007 г. да се произнесе по молба№ 97/19/12.07.2006 г. във връзка със заявление № РД-97-00-6325 от 20.11.1998 г. за признаване на право на обезщетение по реда на чл. 6 от ЗОСОИ относно одържавения от А. А. и М. А., по реда на ЗОЕГПНС, недвижим имот, а именно по 1/8 ид. част от тютюнев склад, състоящ се от 4 етажа на сутерен и две паянтови постройки, находящ се на ул. Враня” № 2, гр. С. и е отхвърлил жалбата в останалата й част, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно заповед № РД-15-284 от 12.09.2005 г. на зам. областния управител С. Г. не са били делегирани права да издава откази за разглеждане на искания за издаване на административни актове. Приел е още, че конкретният отказ е бил подписан от неизвестно длъжностно лице, със запетая и от името на зам. областния управител. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че така оспорения отказ е нищожен.
По съществото на правния спор – признаване на право на обезщетение по реда на ЗОСОИ за наследниците на А. А. - Е. М. и Е. А. (по реда на заместването като наследница на Д. А. А.) за 1/8 ид. част от одържавения на наследодателя им недвижим имот съдът е приел, че с поредица от влезли в сила съдебни актове е прието, че адв.. М. не е била надлежно упълномощена да подава заявление от страна на Д. А. и Е. М., поради което за нея липсва процесуална легитимация да ги представлява пред административния орган, за да се приеме, че е налице валидно заявено искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Прието е още, че упълномощаването й в последствие не санира този пропуск. Съдът от първата инстанция е направил извод, че приетото от съдилищата е задължително както за административния орган, постановил оспорения отказ, така и за решаващия съд, поради което жалбата се явява неоснователна.
Решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба и следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати при следните съображения:
Настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка по казуса:
Пред областният управител на област С. е било заявено искане вх. № РД-97-00- 6325 от 20.11.1998 г.
от Д. А., Г. А., В. А. и Й. А., в качеството им на наследници на М. А. и А. А. и Е. М., като наследници на А. А.
, чрез пълномощника им адв. К. М. за признаване право на обезщетение по реда на ЗОСОИ за одържавения от наследодателите им, по реда на ЗОЕГПНС, недвижими имот, представляващ „… на една осма идеална част от тютюнев склад, състоящ се от сграда на четири етажа на сутерен и две паянтови постройки … „, за който е бил съставен акт за държавна собственост № 3864 от 06.10.1949 г. „само на името на А. А.”.
В установения от ЗОСОИ срок административният орган не е отговорил.
С жалба от 28.12.1999 г. посочените лица, действащи чрез пълномощника си, са оспорили мълчаливият отказ на административния орган пред съда и по оспорването е образувано адм. дело № 104/2000 г. по описа на СГС.
С решението по делото, постановено на 12.06.2000 г. съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна.
Касационна жалба до ВАС срещу така постановеното от първоинстанционния съд решение по първата фаза на производството по ЗОСОИ подават „Д. А., Г. А., В. А. и Й. А. като наследници на Моис и А. А.” отново чрез пълномощника им адв. К. М..
След проведеното касационно оспорване, с влязло в сила решение по съществото на спора № 9911 от 18.1.2001 г., постановено по адм. дело № 6957/2000 г.
, е отменено решението на съда от 12.06.2000 г. и е признато право на обезщетение с компенсаторни записи на „Д. А., Г. А., В. А. и Й. А., като наследници на Моис и А. Я. А. … „ за стойността на одържавените от наследодателите им имоти: по 1/8 ид. части
от четириетажен тютюнев склад в София, ул. „Враня” № 2 и две паянтови постройки, описани в
АДС № 3864 от 06.10.1948 г., Протокол-опис от 06.10.1949 г. на одържавени недвижим имот и Решение от 09.12.1948 г. на Софийската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС
, приложени към делото”.
В диспозитива на решението са посочени с конкретните им имена наследниците на М. А., но не и тези на А. А., а именно Е. М. и Д. А. А., но в случая обаче въобще не става въпрос за пропуск на съда. Както се посочи по-горе
касационната жалба
е подадена от адв. К. М. в качеството й „на повереник на Д. А., Г. А., В. А. и Й. А.
като наследници на Моис и А. А.
”(л.3 от адм. дело № 6957/2000 г. по описа на ВАС, V отд).
Касационна жалба от името на Е. М. и Д. А. не е била подавана
, поради което за тях решението на СГС, постановено по адм. дело № 104/2000 г., с което е отхвърлена жалбата на наследниците и на А. А. и на М. А.
е влязло в законна сила, като неоспорено.
След влизане в сила на решението на ВАС –
18.12.2001 г.
, с което е приключила първата фаза на производството по реда на ЗОСОИ, делото е изпратено обратно на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по втората фаза на производството – оценяване на правата.
Пълномощникът на Е. М. и Д. А. А. - адв. К. М., е подала молба до СГС
с дата
28.03.2002 г.
за:
1.
„
поправка на името на заявителя жалбоподател”
като същият следвало да се
счита
Джак
А. А., наследник на А. А.;
2. искане
производството по делото да бъде
прекратено
по отношение на Д. А. и да бъде конституирана съпругата му Е. А.; и
3.
искане съдът да се произнесе по жалбата на Д. А. и Е. М..
С определение от 02.04.2002 г., постановено в закрито заседание СГС е оставил без разглеждане молбата, като е приел същата за такава по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК – за допълване на съдебното решение и е установил че е просрочена.
Определението, с което е оставена без разглеждане молбата, също е било предмет на проверка за законосъобразност и потвърдено с определение № 10963 от 04.12.2002 г., постановено от Върховен административен съд - трето отделение, по адм. дело № 9091/2002 г. В мотивите към определението е посочено освен че молбата е просрочена и допълнително основание за недопустимост на исканията на пълномощника - адв.. М. не е имала процесуалната легитимация да представлява Д. А. и Е. М. и да подава заявление за обезщетяване по реда на зОСОИ от тяхно име, тъй като е била упълномощена от наследницата на Д. А. (поч. 30.11.2001 г.) – Е. А. – едва на 22.02.2002 г.
Втората фаза
на обезщетителното производство е приключила с
решение от 11.11.2003 г.
, постановено по адм. дело № 104/2000 г. с което е утвърдена оценката на експерта в размер на 61 746. 25 лева за одържавения тютюнев склад и 1 177. 88 лева за двте паянтови постройки, находящи се на ул. „Враня” № 2 гр. С., като са определени и квотите на жалбоподателите: за Д. А. – 1/32; за Г. А. – 1/32; за Й. А. – 1/32 и за В. А. – 1/32 за всеки и един от оценените имоти. На осн. чл. 4, ал. 5 от ЗОСОИ съдът е разпоредил на всеки един от посочените лица да бъдат издадени компенсаторни записи за
ПО 15 700 лева.
Това решение също е било оспорено пред ВАС с касационна жалба от 01.12.2003 г., подадена от Д. А., Г. А., В. А., Й. А., Е. М. и Е. А., по която е образувано
адм. дело № 1213/2004 г.
по описа на трето отделение на ВАС. С
решение № 4638 от 21.05.2004 г.
касационната инстанция е оставила в сила оспорения акт.
С молба вх. № 9167 от 16.08.2004 г. пълномощникът на Д. А., В. А., Г. А., Й. А., Е. М. и Е. А. – адв. К. М. е поискала
ОТМЯНА
, на осн. чл. 231, б. „г” от ГПК, на решение № 4638 от 21.05.2004 г., постановено по адм. дело № 1213/2004 г. от ВАС, трето отделение, поради противоречието му с влязлото в сила решение № 9911 от 18.12.2001 г., постановено по адм. дело № 6957/2000 г. от ВАС, пето отделение. С решение № 11048 от 30.12.2004 г., постановено по адм. дело № 9172/2004 г. петчленният състав е отменил решение № 4638 от 21.05.2004 г., постановено по адм. дело № 1213/2004 г. от тричленен състав на ВАС, трето отделение и е върнал делото за ново разглеждане от тричленния състав на ВАС.
При повторното гледане на делото с
решение № 5206 от 06.06.2005 г.
, постановено по адм. дело № 119/2005 г. ВАС, трето отделение е оставил в сила решението на СГС от 11.11.2003 г., като е споделил мотивите на решаващия съд, че Д. А. и Е. М. не са страни в производството, съгласно влезли в сила съдебни актове и разпоредбата на чл. 220 от ГПК.
С молба вх. № 6750 от 09.06.2005 г. пълномощникът на Д. А., В. А., Г. А., Й. А., Е. М. и Е. А. – адв. К. М. е поискала
ОТМЯНА
, на осн. чл. 231, б. „г” от ГПК, на решение № 5206 от 06.06.2005 г., постановено по адм. дело № 119/2005 г. от ВАС, трето отделение, поради противоречието у с влязлото в сила решение № 9911 от 18.12.2001 г., постановено по адм. дело № 6957/2000 г. от ВАС, пето отделение и на решение № 11048 от 30.12.2004 г., постановено по адм. дело № 9172/2004 г. от петчленен състав на ВАС. По молбата е образувано
адм. дело № 7871/2005 г.
по описа на ВАС, петчленен състав. С
решение № 11687 от 22.12.2005 г.,
постановено по същото дело молбата за отмяна е оставена без уважение.
След окончателното решаване на спора признати ли са права на обезщетение по реда на ЗОСОИ и за Е. М. и за Е. А., в качеството им на наследници на А. Я. А., със ЗАЯВЛЕНИЕ от
12.07.2006 г.,
пълномощникът на Е. М. и Е. А. - адв.. М. отправя искане до областния управител на област С. „
да продължи работата по преписката
(№ 97-00-6325 от 20.11.1998 г.),
да бъде признато право на обезщетение на наследниците на А. А. за 1/8 от имота и да бъде извършена оценка.
С писмото изх.№ 97/19 от 13.02.2007 г. адв.. М. е уведомена, че молбата й не може да бъде уважена.
При тази фактическа установеност се налагат следните правни изводи:
Законът приравнява мълчаливия отказ към изричния такъв. Непроизнасянето не е само обикновено бездействие или отказ от произнасяне, а нещо повече – отказ да се издаде искания акт, т. е. акт с посоченото от молителя съдържание (отказ по същество да се уважи едно искане). При това положение съдът, пред който този отказ е бил оспорен следва да се произнесе по неговата законосъобразност с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането. Именно по тази причина законодателят е дал възможност на страната още преди издаването на административния акт да изложи своите доводи и възражения, да посочи и представи доказателствата, на които основава своето искане и въобще да защити законните си права и интереси, които могат да бъдат засегнати.
В случая законосъобразността на мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по заявление вх. № 97-00-5325 от 20.11.1998 г. и да признае право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ на заявителите е преценяван от съда, който е постановил влезли в сила съдебни актове по двете фази на производството, задължителни за всички съдилища, учреждения и общини в страната, съгласно чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм., сега 297 от ГПК).
Не само това, съдебните решения са били проверени и по реда на отмяната, самостоятелно, извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни влезли в сила решения. И по този ред е било установено съответствието на постановените съдебни актове с обективната действителност.
След като това е така, то искането за преразглеждане на въпроса правилно е било преценено от административния орган за недопустимо. Оспореното пред съда писмо има само уведомителен характер, то не отговаря на определението за индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Като е приел жалбата срещу писмото за процесуално допустима и я е разгледал по същество решаващият съд е постановил недопустимо решение, което ще следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 223 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА решение № 113 от 18.06.2009 г., постановено по адм. дело № 784/2007 г. от СГС, АО.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 784/2007 г. от СГС, АО.
Решението e окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. Х./п/ Т. П.
Т.П.