Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1998 г.) Исканията за обезщетяване по този закон с посочване на избрания начин за обезщетяване се подават в едногодишен срок от влизането му в сила до:

1. министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон;

2. областните управители - във всички останали случаи.

(2) Към областните администрации се създават специални служби по изпълнението на този закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Подадените искания се проверяват и се решават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител в двумесечен срок от постъпването им. Решенията се съобщават на предявилите исканията в седемдневен срок от вземането им по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неполучаването на решението до 30 юни 2001 г. се счита за мълчалив отказ.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) Уважените искания се предават за оценка на претенциите и установяване на квотите в съсобствеността със заповед на издалия решението на вещи лица, получили специално разрешение за извършване на такива експертизи по списък, утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и от министъра на финансите. Вещите лица изготвят експертизите в едномесечен срок от възлагането на задачата. Собствениците или техните правоприемници могат да заплащат разходите за извършване на експертизи от вещи лица по предходното изречение, като в този случай стойността на обезщетението се увеличава със стойността на съответно извършените разходи за оценката.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Направените оценки и установените квоти се утвърждават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител в едномесечен срок от подаването на оценката от вещите лица и се съобщават на предявилите исканията в 7-дневен срок от утвърждаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неполучаването на решението в седемдневен срок се счита за мълчалив отказ.

(6) (Частично обявена за противоконституционна в частта, която предвижда обжалване пред съответния окръжен съд на решенията, включително мълчаливите откази на министрите с РКС № 4 от 1998 г. - ДВ, бр. 30 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 135 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Оценките и установените квоти по ал. 5, както и отказите на областните управители и ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за обезщетение или начина за обезщетяване подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. Мълчаливите откази могат да се обжалват до 31 март 2000 г. При уважаване отхвърленото искане съдът назначава експертиза от лицата по чл. 4 и решава окончателно претенцията.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., в сила от 12.06.2002 г.)

(9) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., в сила от 12.06.2002 г.) Органът по ал. 1 е длъжен да води регистър за изпратените до органите по Закона за сделките с компенсаторни инструменти удостоверителни документи и за получените и връчени на притежателите на компенсаторни инструменти удостоверителни документи.

(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) Производствата по жалбите по ал. 6 се освобождават от държавни такси. По тях се призовава задължително юридическото лице, в активите на което са включени подлежащите на обезщетяване имущества.

(11) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 88 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., в сила от 12.06.2002 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Данъкът върху недвижимите имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи и се заплаща от ползвателите, които го прихващат от дължимия наем на собствениците. Обезщетенията по този закон, в това число имуществата, дяловете, акциите, компенсаторните или жилищните компенсаторни записи, както и полученото от сделките с тях не е доход и не подлежи на облагане. Не е доход и не подлежи на облагане и полученото при продажба и замяна на земеделски земи по чл. 3, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Гражданите на държави, с които Република България има влезли в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото, могат свободно да репатрират полученото по този закон имущество и сделките с него.

(12) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1998 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 88 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)