О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3517

гр. София, 09.07.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4036 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 32 от 25.01.2023г. по гр. д. № 516/2022г. на Добрички окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 260417 от 14.06.2021г., поправено с решение №260032 от 04.04.2022г. по гр. д.№3510/2014г. на Добричкия районен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот с търговско предназначение - бивш магазин „Валентина“ в [населено място], партерен етаж, с площ от 715.19 кв. м., състоящ се от три секции, отразен в кадастралната карта на [населено място] с идентификатори *****, *****, *****, *****, *****, *****, ***** и *****., ведно с прилежащи изби с площ от 29.91кв. м. и10,235% ид. ч. от общите части на сградата, с изключение на частта от идентификатор *****, съставляваща трафопост, който не е част от делбения имот, съгласно скица, съставляваща неразделна част от решението, която делба е допусната между съделители и при дялове: И. Б. Ш. - 1,113375% ид. част; Д. Б. К. - 1,113375% ид. част; Л. Е. Х. - 1,113375% ид. част; Н. Е. Х. - 1,113375% ид. част; Ж. Б. Ш. - 1,4845% ид. част; А. Ж. Ш. - 2,969% ид. част; В. И. П. и М. А. П.– общо В СИО - 3,46924% ид. част; Т. В. П. - 3,46924% ид. част; И. В. П. - 3,46924% ид. част; Б. Т. А. и М. А. А. в СИО - 1,73462% ид. част; Б. Т. А. -1,73462% ид. част; Т. Б. А. - 1,73462% ид. част; А. Т. А. и М. А., - 1,73462% ид. част в СИО; А. Т. А. - 3,46924% ид. част; Д. П. С. - 1,1365% ид. част; Е. Т. С. - 1,1365% ид. част; Ц. Й. К. - 1,7534% ид. част; К. Д. К. с ЕГН [ЕГН] - 1,7533% ид. част; Ю. Д. К. - 1,7533% ид. част; Б. Г. А. - 1,315% ид. част; Валентина Г. И.– 5,26% ид. част; В. В. Я. - 0,656% ид. част; С. В. Я. - 0,659% ид. част; Н. Й. Ж. - 2,63% ид. част лично и 5,6854% ид. част в съпружеска общност със С. Д. Ж.; И. Н. В. - 2,63% ид. част; С. Д. Б. - 2,0225% ид. част; Д. Л. Б. - 2,0225% ид. част; Л. Л. Б. - 2,0225% ид. част; Л. Й. Б. с ЕГН [ЕГН] - 6,0675% ид. част; Ж. Х. /В./ с ЕГН[ЕГН] - 4,11% ид. част; В. Й. Г. с [ЕГН] - 3,0338% ид. част; М. И. М. - 4,9914% ид. част; И. С. Ч. - 10,4740% ид. част; „ЖИЗЕЛ Ж”ЕООД, ЕИК 124081143, - 4,51585% ид. част.

Срещу решението са подадени четири касационни жалби.

І. В касационната жалба на Н. Й. Ж. и С. Д. Ж. чрез пълномощника им адв. Д. се поддържа неправилност на решението в частта за допускане на делбата и определените квоти на съделителите. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1/при наличието на изричен диспозитив и мотиви в първоинстанционното решение и в решението за поправката му /необжалвано/, в които изрично са посочени обектите, за които се допуска делба, в частност обект с № **** и обект с № ****, допустимо ли е съдът да приема, че обект имот с № **** не съществува, тъй като е заснет заедно с трафопоста, доколкото в необжалваното допълнително решение, квадратурата на трафопоста е извадена от квадратурата на обекта, за който се допуска делба и съдът изрично е допуснал делба и за същия обект ****; 2/ допустимо ли е съдът, след като допуска делба за обект **** да заявява в мотивите си, че такъв обект не съществува, защото е част от друг обект - ****, за който също и отделно е допуснал делба; 3/ при подписване на договорите за разпределение на ползването между всички съделители, следва ли да се приеме, че те са изразили съгласие разделянето на владението на всеки от тях да се осъществява съобразно посоченото в договорите; 4/ представлява ли извършването на преустройство от всички съделители, разделящо обекта с трайни прегради, налични към момента и заснети като такива с кадастралната карта, разпределяне на владението между всички съсобственици /фактическа делба/; 5/ при липса на нормативни изисквания за наличие на сервизни помещения към всеки един от новосъздадените обекти-магазини и разделянето на различните обекти с гипсокартон, което разделяне съществува повече от двадесет години, притежават ли всички магазини характеристиките да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост; 6/ доколкото изискването е да е налице годен самостоятелен обект за придобиване на правото на собственост по давност, необходимо ли е да е налице това изискване и по отношение на обектите, за които не е упражнено позоваване на придобиването им по давност; 7/ изискването да е налице годен самостоятелен обект за придобиване на правото на собственост по давност трябва ли да е налице спрямо всички новообразувани обекти; 8/ следвало ли е съда при формиране на вътрешното си убеждение по спора да обсъди всички релевантни за спора обстоятелства и доказателства - гласните и писмените доказателства, както и заключенията на вещите лица в тяхната съвкупност и изрично да посочи откъде, според него, произтича неяснотата кога е извършено разделянето обекта на делба на различни магазини и съответно кога е започнало владението поотделно за всеки един от тях; 9/ длъжен ли е съдът, след като на практика не кредитира напълно непротиворечивите показания на всички групи разпитани свидетели по делото, изрично да изложи мотиви в противоречие със съдържанието на кои други доказателства - писмени и заключения на вещи лица, също неоспорени, се опровергава тяхното съдържание; 10/ съществуват ли съществени противоречия между съдържанието на доказателствата по делото относно факта на разделяне на ползването на имота и осъществяваното разделно владение между съсобствениците, съществуващо и до сега, длъжен ли е съдът изрично да ги посочи и в резултат да мотивира защо кредитира някои от тях. По тези въпроси касаторите изтъкват противоречие с практика на ВКС, която прилагат, както и се позовават на очевидна неправилност.

Отговори на тази касационната жалба не са представени.

ІІ. Втората касационна жалба е от Н. Е. Х., Д. Б. К., И. Б. Ш., Л. Е. Х., Ж. Б. Ш., А. Ж. Ш., В. И. П., М. А. П., Т. В. П., И. В. П., Б. Т. А., М. А. А., Т. Б. А., А. А., М. А., всички чрез пълномощника им адв. П. П.. Поддържа се неправилност на решението по допускане делбата на бившия магазин „Валентина“. За допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1/ следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор; може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора - по отношение установяването на даден правнорелевантен факт, като пренебрегне признания от страните на този факт, обективирани и в писмени документи; 2/ когато съсобственици в самостоятелен обект във вътрешните си взаимоотношения нямат противоречие относно притежаваните от всеки от тях дялове от имота, манифестирали са един пред друг владение на съответната идеална част от недвижимия имот, не са оспорвали по-между си, кой каква част притежава на правно основание и давностно владение и са заявили пред делбения съд тези обстоятелства, съдът при определяне на дяловете, следва ли да се съобрази със заявените от страните идеални части, придобити по давност, завещание, покупко-продажба и дарение, при условие, че не се оспорват от останалите пряко засегнати съсобственици и след като не нарушават правата на трети съсобственици; 3/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди и се произнесе по всички направени от жалбоподателя възражения за неправилност и незаконосъобразност на поставеното първоинстанционно решение, като изложи подробни и ясни мотиви и обсъди всички събрани по делото доказателства; 4/ сключените договори с О. Д. с които се разпределя ползването на бивш Магазин „Валентина“, представляват ли такива по чл.32, ал.1 ЗС за разпределение на ползване и имат ли изпълнителна сила към настоящия момент, след като при сключване на Договор за разпределение от 19.08.2002г. липсва решение и съгласие от мнозинството от съсобствениците; може ли към датата на последно сключения договор за разпределение 27.09.2004г. между съсобственици, които притежават малка част от имота, да се приеме, че в магазин „Валентина“ към този момент не са били обособени отделни търговски обекти, при условие, че в договора липсва конкретика и яснота в коя част от секцията се разпределя ползването (посочени са само квадратура и в коя секция); 5/ извършването на преустройство, получаването на доходи в реално обособен имот със знанието и без противопоставянето на останалите съделители повече от десет години, които от своя страна извършват преустройство и получават доходи от останалата част от реално обособени имоти, повече от десет години, представляват ли едностранни действия, които превръщат държането на чуждите части във владение, с което е осъществена фактическа делба на имота или имотът продължава да е съсобствен; 6/ възможно ли е да се придобие по давност реално обособена част от недвижим имот, който от изграждането му се състои от няколко обособени самостоятелни имота (секции), но по документ за собственост се води един имот? Ако е възможно, следва ли да се изключи от делбената маса; 7/ трябва ли след преустройство на самостоятелен обект и обособяването на реални части от него в други обекти, всички новосъздадени обекти да отговарят на изискванията за самостоятелно обособени такива, за да може част от съделителите, позовали се на давностно владение, да придобият някои от търговските обекти, всеки със собствен идентификатор, създадени в рамките на бивш магазин „Валентина“; 8/ има ли предимство фактическото състояние на обекта - разделено на няколко самостоятелни обекта към датата на предявяване иска и решението за делба или предимство следва да се даде на юридическият му статус, съгласно акта за общинска собственост. Спрямо въпросите от първи до пети се твърди противоречие с приложена практика на ВКС, а относно шести и седми въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторите обосновават и наличие и очевидна неправилност, тъй като въззивният съд при постановяване на въззивното си решение не е съобразил всички събрани по делото доказателства - не е отчел, че от началото на съществуването си недвижимият имот е бил обособен от четири самостоятелни части, а именно три самостоятелни секции, едната от които се състои от два самостоятелни недвижими имота.

Ответниците по касационната жалба С. Д. Б., Д. Л. Б., Л. Л. Б. и Л. Й. Б. представят писмен отговор, в който намират жалбата за основателна.

ІІІ. Третата касационна жалба е от И. С. Ч. чрез пълномощника й адв. П. П.. За допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по седем правни въпроса, които съвпадат със седем от осемте въпроса по преждепосочената касационна жалба (липсва втория въпрос от втората жалба). Тази жалбоподателка също обосновава очевидна неправилност на обжалвания акт, тъй като съдът не е отчел, че от началото на съществуването си недвижимият имот е бил обособен на четири самостоятелни недвижими имота - три секции, едната от които с две самостоятелни части.

Отговори на тази касационната жалба не са представени.

ІV. Четвъртата касационна жалба е от С. Д. Б., Д. Л. Б., Л. Л. Б. и Л. Й. Б. чрез пълномощника им Д. К.. Като основание за допускане на касационно обжалване тези касатори сочат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ допустимо ли е съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, да интерпретира волята на съсобствениците/съделителите, като игнорира извършеното помежду им разпределение на ползването и установеното от тях трайно и необезпокоявано владение върху съответните самостоятелни обекти в допуснатия до делба недвижим имот магазин „Валентина“ в [населено място]; 2/ извършеното от съсобствениците преустройство на магазин „Валентина“ и обособяване на самостоятелни обекти чрез изграждане на трайни прегради, представлява ли разпределение на ползването на така обособените самостоятелни обекти и установяване на трайно и необезпокоявано владение върху тях; 3/ допустимо ли е при постановяване на своето решение второинстанционният съд, без да обсъди всички релевантни за спора факти и обстоятелства, да се произнесе по съществото на спора, като не е взел предвид обстоятелството, че по делото не е установена идентичността на описания в исковата молба недвижим имот с този, посочен в представения по делото Договор за продажба от 09.03.2009г.; 4/ допустимо ли е второинстанционният съд, при липса на нормативни изисквания за наличие на сервизни помещения към всеки един от новосъздадените търговски обекти, да се произнесе по съществото на спора, като приеме, че не всички реално съществуващи търговски обекти, притежават характеристиката да бъдат годен самостоятелен обект на правото на собственост.

Ответниците по тази касационна жалба не са представили писмени отговори.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Производството е по иск за делба във фазата по допускането й. Предмет на делбата е обект с търговско предназначение - бивш магазин „Валентина“ в [населено място], находящ се на партерния етаж на жилищен блок на бул.“25-ти септември“. В съставения за имота акт за общинска собственост от 1996г./л.100/ същият е описан като магазин със застроена площ от 715,19кв. м., заедно с прилежащи изби с площ от 29,91кв. м. и 10,235% идеални части от общите части на сградата. В действащата кадастрална карта на [населено място] обектът - магазин „Валентина“ не е заснет. На партерния етаж на жилищния блок - сграда с идентификатор ****, са нанесени осем самостоятелни обекта, съответно с идентификатори *****; *****, *****, *****, *****, *****, ***** и *****. Последният самостоятелен обект, както е нанесен в кадастралната карта, обхваща и трафопост /според заключенията на вещите лица/, който също се намира на партерния етаж на жилищния блок, но е отделен със стена от магазина и има свой самостоятелен вход. Този трафопост не е част от магазина, а е друг самостоятелен обект, извън предмета на делбата.

Прието е за установено от съда, че магазинът „Валентина“ е бил собственост на Община - Добрич, а съсобствеността върху него между настоящите съделители (множество физически лица и едно юридическо лице) е възникнала в резултат на обезщетявания по реда на чл. 6 ЗОСОИ на наследници на собственици на одържавени недвижими имоти. Съдът подробно е описал решенията за обезщетяване, извършените сделки, осъщественото наследствено правоприемство и произтичащите от това права на съсобствениците - съделители:

1. Наследниците на Б. и А. Ш. - с решение №Х11- 82/18.03.1998г. на Областен управител - Варна и решение №ДС-02- 0372/20.12.1999г. на Областен управител - Добрич /л.17 - л.20/, Б. И. Ш., Е. Н. Х., Л. Е. Х., Н. Е. Х., Е. Х. Ш., Б. Ж. Ш. и А. Ж. Ш. са обезщетени със съсобственост в находящите се в партерния етаж на жилищен блок 29 по бул“25-ти септември“ общински имоти - сладкарница „Ропотамо“ с площ 189,93 кв. м. и магазин „Валентина“ с площ 715,19 кв. м., което обезщетение е определено в размер на 8.907% от площта на двата обекта. При проследяване на осъществено след обезщетяването наследствено правоприемство съдът е достигнал до извод, че дадените в обезщетение на наследниците на Б. и А. Ш. 8.907% в магазин „Валентина“ са разпределени между съделителите: И. Б. Ш. - 1,113375%, Д. Б. К. - 1,113375%, Л. Е. Х. - 1,113375%, Н. Е. Х. - 1,113375%, Ж. Б. Ш. - 1,4845% и А. Ж. Ш. - 2,969%.

2.Наследници на И. И. П. - с решение №ХП-260/27.04.1998г. на Областен управител - В. е признато правото на Ф. И. А. и И. И. П. да бъдат обезщетени за одържавени от техния наследодател недвижими имоти със съсобственост в магазините в партера - „Валентина”, книжарница и сладкарница на ул. ’’Народна република” №29. С решение №0077/06.08.1999г. на Областен управител - Добрич са утвърдени оценката и установените квоти в съсобствеността, а именно - „обезщетението в размер на 3.2334% от площта на целия блок 29 е за сметка на общинския имот - магазините „Валентина“ и Ропотамо“. Признато е с решението, че наследниците на И. И. П. имат право да получат обезщетение в размер на 3,2334% от площта на целия блок и този размер им се определя да е в посочените два общински имота. В решението не са изчислени и не са дадени параметрите за изчисляване на „3.2334% от площта на целия блок 29“, но решението препраща към утвърдената и съставляваща неразделна част от него оценка по чл.6 ал.4 ЗОСОИ. От оценката е видно /л.824 - л.833/, че 3.2334% са определени от лицензирания оценител при съотнасяне стойността на одържавените имоти към стойността на новопостроената сграда при посочени там параметри, два от които са - разгърната застроена площ от 9 216 кв. м. и площ на мазета от 870 кв. м. По този начин правото на обезщетение е оценено в размер на 3.2334% на база /9 2016 кв. м. + 870 кв. м./ общо 10 086 кв. м. и възлиза 326.12 кв. м. Според съда, въпросът дали площта на мазетата следва да се вземе или да не се вземе при определяне дела на наследниците на И. И. П. е неоснователно поставен от жалбоподателите Н. Й. Ж. и С. Д. Ж., доколкото не делбеният съд, а решението по чл.6 ал.5 ЗОСОИ е определило обезщетението, чийто размер е установен в експертната оценка, утвърдена с решението и съставляваща неразделна част от него. Въз основа на решението на областния управител и утвърдената с него оценка площ от 326.12 кв. м. за обезщетяване на наследниците на И. И. П. със същото решение е постановено да се получи от правоимащите в съсобственост в магазините „Ропотамо“ и „Валентина“. Към датата на постановяване на това решение двата магазина вече не са били изцяло общинска собственост, а 8.907% са принадлежали на обезщетените по-рано наследници на Ш.. При съобразяване площта на магазин „Ропотамо“ от 194.58 кв. м. и притежаваните от наследниците на Ш. 8.907%, равняващи се на 17.33 кв. м., то останалите 177.25 кв. м. от този магазин са получени от наследниците на И. И. П.. Разликата до пълния размер на даденото им обезщетение, а именно 148.87 кв. м., същите са получили в магазин „Валентина“, целият с площ 715.19 кв. м. Или наследниците на И. И. П. са получили 20,81544% от собствеността върху магазин „Валентина“, разпределени по равно между двамата Ф. И. А. и И. И. П. - по 10.40772% за всеки от тях.

На 29.06.2000г. е сключен договор /л.839/, с който съсобствениците към този момент - наследниците Ш. /Б. И. Ш., Е. Н. Х., Л. Е. Х., Н. Е. Х., Е. Х. Ш., Б. Ж. Ш., А. Ж. Ш./, наследниците П. /Ф. И. А. и И. И. П./ и Община - Добрич - са постигнали съгласие съсобственият между двете групи обезщетени лица магазин „Ропотамо“ да се ползва само от наследниците П., а съсобственият между всички магазин „Валентина“ да се ползва от трите групи съсобственици; като са посочени кои части ще се ползват от общината и частта, която ще се ползва съвместно от двете групи наследници, вкл. частта от тази част, която всеки от тях ще може лично да ползва или да получава доходите от нея. Постигнатото с този договор съгласие е по чл. 32 ал.1 ЗС и договорът няма вещно прехвърлително действие. Поради това, съдът е приел за неоснователно поддържаното от въззивниците, че в резултат на този договор дяловете на Ш. и П. в магазин „Валентина“ са променени /по-големи за първите и съответно по-малки за вторите/.

В резултат на сделки и наследствено правоприемство дадените в обезщетение на наследниците на И. И. П. 20.81544% от магазин „Валентина“ са разпределени между съделителите В. И. П. и М. А. П. - 3.46924% в режим на съпружеска имуществена общност, Т. В. П. - 3.46924%, И. В. П. - 3.46924%, Б. Т. А. и М. А. А. - 1.73462% в режим на съпружеска имуществена общност, Б. Т. А. - 1.73462%, Т. Б. А. - 1.73462%, А. Т. А. и М. А. - 1.73462% в режим на съпружеска имуществена общност, А. Т. А. - 3.46924%.

3. П. и Е. С. - с решение от 21.07.2004г. по адм. д.№72/2002г. на ОС - Шумен /л.26/ и с решение №316/27.12.2001г. по адм. д. № 417/1993г. на ОС - Добрич /л.792/ на Е. Т. С. са определени за обезщетение 0.6865% и 0.45% от правото на собственост в магазин „Валентина“, или общо това са 1.1365%. Също такова е и обезщетението на П. Т. С., чиито общо 1.1365% са преминали към заместилата го по чл.227 от ГПК негова дъщеря, съделителката Д. П. С..

4. Наследници на С. Д. Р. - с решение №67/10.05.2002г. по адм. д.№70/2000г. на ОС-Добрич /л.32/ за признатото им право на обезщетение са утвърдени квотите в съсобствеността в магазин „Валентина“ за Л. Й. Б. - 4.045%, за Л. Й. Б. - 4.045%, за Б. Й. Б. - 4.045%, за Ж. Х. М. - 6.0676% и за С. Х. В. - 6,0676%.

След смъртта на Б. Й. Б. /2008г./ неговите 4.045% са придобити в равни части в размер на по 2.025% от двамата му законни наследници, неговите брат и сестра Л. Й. Б. и Л. Й. Б.. След смъртта на Л. Й. Б. притежаваните от него вече общо 6.0675% са придобити по равно от наследниците му, съпруга и деца, С. Д. Б., Д. Л. Б. и Л. Л. Б. - по 2.0225% за всеки.

С нотариален акт от 27.07.2012г. /л.316/ Л. Й. Б., С. Д. Б., Д. Л. Б. и Л. Л. Б. са признати за собственици на 86.79 кв. м. в идеални части от недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****. С нотариален акт от 27.07.2010г. /л.934 Ж. Х. М. и С. Х. В. са признати за собственици в равни части на 86.79 кв. м. в идеални части, представляващи 12.135% от бившия магазин „Валентина“, обособени като самостоятелен обект с идентификатор ***** и самостоятелен обект с идентификатор ****. Двата нотариални акта са съставени въз основа на писмени доказателства. Съдът е посочил, че доказателствата които са били представени, са съдебното решение за определяне на идеалните части на правоимащите в съсобствеността на магазин „Валентина“, доказателства за наследяване и за разпределяне ползването на съсобствения магазин, но няма писмени доказателства съответните лица – притежатели на идеални части от магазин „Валентина“ да са придобили в изключителна собственост конкретни реални части - самостоятелни обекти в рамките на съсобствения магазин.

След съставяне на нотариалните актове са сключени три сделки за прехвърляне на части от самостоятелните обекти с идентификатор ***** и ****. Съдът е приел, че при липсата на доказателства обезщетените през 2002г. със съсобственост в магазин „Валентина“ Ж. Х. В. /преди М./ и С. Х. В. да са придобили собственост върху реално съществуващи самостоятелни обекти с идентификатори **** и *****, то със сключените през 2010г. и през 2012г. договори за покупко - продажба и за замяна са прехвърлени, съответни на описаното в договорите идеални части от магазин „Валентина“. В резултат на това принадлежащите на обезщетения С. Х. В. 6.0676% са придобити от Валентина Й. Г. - 3.0338% и от М. И. М. - 3.0338%; М. И. М. е придобила и от Ж. Х. В. още 1.9576%, а 4.11% са останали на Ж. Х. В.. Или, дадените в обезщетение на наследниците на С. Д. Р. 24.2702% в магазин „Валентина“ са разпределени между съделителите С. Д. Б. - 2.0225%, Д. Л. Б. - 2.0225%, Л. Л. Б. - 2.0225%, Л. Й. Б. - 6.0675%, Ж. Х. В. - 4.11%, В. Й. Г. - 3.0338% и М. И. М. - 4.9914%.

5.Наследници на С. А. Г. - с решение №313/03.01.2001г. по адм. д.№284/1998г. на ОС - Добрич наследниците на С. А. Г., а именно Н. В. Г. и И. С. Ч. са обезщетени с по 5.237% от съсобствеността в магазин Валентина. След смъртта на първата /2004г./ и наследяването й от И. С. Ч., последната притежава 10.474% в съсобствеността.

6.Наследници на В. Т. А. - с решение №288/07.12.2000г. по адм. д.№13/1999г. на ОС - Добрич /л.193/ е утвърдена квота от 1.771% в съсобствеността на магазин „Валентина“ за наследниците на В. Т. А., а именно за Е. Т. З. - 0.8855% и за Г. Т. З. - 0.8855%.

В резултат на два договора за замяна от 23.10.2008г. и от 04.12.2008г. квотата от 1.771% на наследниците на В. Т. А. в магазин „Валентина“ е преминала в имуществото на „ЖИЗЕЛ Ж”ЕООД.

7.Наследници на С. Х. С. - с решение №ДС-02- 0516/28.06.2000г. на Областен управител - Добрич /л.375/ за наследниците на С. Х. С. е утвърдена квота от 1.674% в съсобствеността в магазин „Валентина”, разпределена за Л. С. Х. - 0.837%, за С. Х. Х. - 0.419% и за Е. Х. Х. - 0.419%.

След смъртта на Л. С. Х. /2004г./ и след смъртта на съпругата му и негов законен наследник Й. Г. Х. /2007г./, дъщерята и законен наследник на двамата Л. Л. М. придобила дела от 0.837% в магазин „Валентина“.

Делът от 0.419% на С. Х. Х., след като починал /2007г./ преминал в равни части към неговите законни наследници, съпруга и деца А. А. Х., С. С. Х. и А. С. Х..

По време на висящността на процеса съделителите А. А. Х., С. С. Х., А. С. Х. и Е. Х. Х. са продали на съделителката Н. Й. Ж. /по време на брака й със съделителя С. Д. Ж./ 1.674% в идеални части от магазин „Валентина“ с право на ползване на собствените им 12,16 кв. м. в средната част на магазина, в самостоятелен обект с идентификатор ***** - договор от 11.11.2019г., сключен с нотариален акт №107 т.6 рег.№9618 д. №1041 на нотариус с рег.№160 /л.1144/.По този начин получените в обезщетение на наследниците на С. Х. С. 1.674% от собствеността на магазин „Валентина“ понастоящем принадлежат на Н. Й. Ж. и С. Д. Ж. в режим на съпружеска имуществена общност.

8.Наследници на Д. В. - с решение от 28.03.2002г. по адм. д. №71/2000г. на ОС - Добрич /л.27/ са утвърдени определените за наследниците на Д. В. квоти в съсобствеността в магазин „Валентина”, възлизащи общо на 21.04%, а именно: Д. К. К. - 5.26%, Б. Г. А. - 1.315%, Т. С. С. - 2.63%, Д. С. М. - 2.63%, В. В. Я. - 0.656%, С. В. Я. - 0.659%, Валентина Т. Т. - 1.315%, С. Т. Т. -1.315%, И. Н. В. - 2.63%, и Д. Н. П. - 2.63%. Първоначалният съделител Д. К. К. е заместен по чл. 227 ГПК от законните си наследници Ц. Й. К., К. Д. К. и Ю. Д. К., всеки от които е придобил по 1/3 от неговия дял в съсобствеността, а именно по 1.7533%. Съделителите Т. С. С. и Д. С. М. също са починали /2015г. и 2019г./и техните дялове от по 2.63% са преминали към законния им наследник, съделителката В. Г. И.. Частта от 2.63% на Д. Н. П. след нейната смърт /2005г./ е придобита от законния й наследник, внучката С. П. Г..

С нотариален акт от 02.10.2009г. С. П. Г. продала на Н. Й. Ж., по време на брака й със С. Д. Ж., собствените си 2.63% идеални части, равняващи се на 19 кв. м. от 722.58 кв. м., които в схемата от кадастралната карта били описани като идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *****. С нотариален акт от 01.10.2009г. /л.210/, В. Т. Т. и С. Т. Т. прехвърлили на Н. Й. Ж. собствените 2.63% идеални части, равняващи се на 19 кв. м. от 722.58 кв. м., които в схемата от кадастралната карта били описани като идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *****. Прехвърлянето е по договор за замяна срещу имот лична собственост на Н. Й. Ж..

При тези данни въззивният съд е посочил, че предвид дадената в двата договора индивидуализация на прехвърлените 2.63% и 2.63% идеални части като „описани в схемата от кадастъра като идеални части от самостоятелен обект с идентификатор ***** и фактът, че такъв обект реално не съществува /по съображения изложени в решението/, то договорите са произвели действие за притежаваните от прехвърлителите 2.63% и 2.63% от правото на собственост върху магазин „Валентина“.

В резултат на това дадените в обезщетение на наследниците на Д. В. 21.04% в магазин „Валентина“ са разпределени между съделителите Ц. Й. К. - 1.7534%, К. Д. К. - 1.7533%, Ю. Д. К. - 1.7533%, Б. Г. А. - 1.315%, В. Г. И. - 5.26%, В. В. Я. - 0.656%, С. В. Я. - 0.659%, И. Н. В. - 2,63%, Н. Й. Ж. -2,63%, Н. Й. Ж. и С. Д. Ж. - заедно 2,63% в режим на съпружеска общност.

9.Наследници на Т. Б. Н. - с решение №214/11.11.2013г. по адм. д.№383/2002г. на ОС - Добрич /л.186/ за наследниците на Т. Б. Н. е определено обезщетение от 1.3809% от съсобствеността в магазин „Валентина”, разпределени между К. Т. Б. - 0.69045% и Б. Т. Б. - 0.69045%. Последната е починала /2005г./ и оставила единствен наследник брат си К. Т. Б., който притежава общо 1.3809% в съсобствеността на магазина.

С договор нотариален акт от 15.05.2009г. /л.45/ К. Т. Б. е продал на „ЖИЗЕЛ Ж”ЕООД собствените си 9.88 кв. м. в идеални части от правото на собственост от обект с идентификатор *****, целия с площ от 98,04кв. м., описан по документи като магазин „Валентина”. При тълкуване волята на страните и отчитане на притежаваното от прехвърлителя по реституция и наследяване, съдът е приел, че въз основа на този договор частта от 1.3809% на наследниците на Т. Б. Н. е придобита от „ЖИЗЕЛ Ж“ЕООД.

10.Община - Добрич - след извършване на обсъдените обезщетявания /общо 92.60604%/ разликата до пълния обем на правото на собственост в магазин „Валентина“, а именно 7.39396% са останали общинска собственост.

С договор от 05.03.2009г. О. Д. е продала на „ЖИЗЕЛ Ж”ЕООД 53.87/76.38 идеални части от магазин „Валентина“, представляващи ПИ *****. При съотнасяне на продаденото към целия магазин „Валентина” с площ от 715.19 кв. м., съдът е приел, че общината е продала 7.53226% от собствеността в магазина. Така продаденото надхвърля притежаваното от продавача, поради което и въз основа на този договор „ЖИЗЕЛ Ж“ЕООД е придобил 7.39396% от собствеността в магазин „Валентина“.

След осъществените три сделки „ЖИЗЕЛ Ж“ ЕООД дружеството е притежавало общо 10.54586% от собствеността в магазин „Валентина“ - 1.771% от наследници на В. Т. А., 1.3809% от наследници на Т. Б. Н. и 7.39306% от Община - Добрич. С договор за замяна от 01.06.2009г., сключен с нотариален акт, /л.53/, „ЖИЗЕЛ Ж” ЕООД прехвърлил на С. И. М. и М. П. М. /съпрузи/ 33.25кв. м. в идеални части от самостоятелен обект с идентификатор ***** и 9.88 кв. м. в идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *****, като в договора е посочено, че и двата обекта са описани в документите за собственост като магазин „Валентина“. Прехвърленото съставлява 4.64911% и 1.3809%, т. е. общо 6.03001% от собствеността в магазин „Валентина“, придобити в режим на съпружеска имуществена общност от С. И. М. и М. П. М..

След това прехвърляне „ЖИЗЕЛ Ж“ЕООД е останал да притежава 4.51585% от собствеността в магазин „Валентина“.

С договор за замяна от 06.08.2009г. /л.207/ С. И. М. и М. П. М. прехвърлили на М. С. Д. и Д. К. Д. 9.88 кв. м. в идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *****, описан като магазин „Валентина”. Прехвърленото съставлява 1.3809% от собствеността в магазин „Валентина“, при което за прехвърлителите, съпрузите С. И. М. и М. П. М. останали 4.64911%. На 02.12.2009г., с две сделки, М. С. Д. и Д. К. Д. дарили на П. В. Й. 1 кв. м. в идеални части и продали на същия 8.88 кв. м. в идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *****, описан като магазин „Валентина“ /л.321а, 322, 208/. Общо по двата договора на П. В. Й. са прехвърлени 9.88 кв. м. в идеални части, съставляващи 1.3809% от собствеността в магазин „Валентина“. След постановяване на първоинстанционното решение е сключен договор за покупко-продажба от 29.06.2021г., обективиран в нотариален /л.56 от въззивното дело/, с който П. В. Й. и Д. Н. Й. продали на Н. Й. Ж. 9.88 кв. м. в идеални части от недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****. Продажбата е извършена по време на висящността на спора за допускане на съдебна делба, но между лица, участващи в производството като съделители и ефектът й следва да бъде е бил зачетен. Въз основа на този договор съделителите Н. Й. Ж. и С. Д. Ж. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1.3809% от правото на собственост върху магазин „Валентина“, а съделителите П. В. Й. и Д. Н. Й. са го загубили нямат участие в съсобствеността.

Съдът е приел, че съгласно горепосочения акт за общинска собственост недвижимият имот, магазин „Валентина“ е със застроена площ от 715.19 кв. м., а според заключението на повторната техническа експертиза, същият е със застроена площ от 717.34 кв. м. Същевременно първото вещо лице е дало заключение, че застроената площ на магазин „Валентина“ е 731.20 кв. м., а после в допълнителното си заключение - 733.12 кв. м. Разликата произтича от използваните различни методи за измерване, както и от това, че при извършване на повторната експертиза вещото лице не е взело предвид, т. е. приспаднало е площта на трафопоста. Съдът е възприел за правилен приложеният от второто вещо лице подход. Макар и незаснет в кадастралната карта като такъв, трафопостът е отделен самостоятелен обект и не е част от магазина „Валентина“, респ. от неправилно заснетия в кадастралната карта самостоятелен обект с идентификатор *****. Съобразявайки изложеното, заключенията на вещите лица, както и пренебрежимо малката разлика между повторното заключение и посоченото в акта за общинска собственост, съдът е приел, че застроената площ на магазин „Валентина“ е в размер на 715.19кв. м., на която база се определят квотите в съсобствеността при обезщетяване на лицата по чл. 6 ЗОСОИ и на която в първоинстанционния и въззивния съдебен акт са изследвани частите на съсобствениците. Малките отклонения при различните измервания и документите в размера на застроената площ, съдът е приел, че не са съществени и не водят до неяснота относно обекта на делба, индивидуализиран в достатъчна степен с други параметри /административен адрес, местонахождение в сграда, фактическо отразяване в кадастралната карта/. При извършеното определяне частите на съсобствениците в проценти от цялото право на собственост, несъществените отклонения при различни измервания на застроената площ на имота, не са от значение и за отношенията между самите съсобственици.

Добрички окръжен съд е приел за установено от заключенията на вещите лица, че понастоящем магазин „Валентина“ не съществува във вида, в който е бил при възникване на съсобствеността. Вътрешното му пространство е разделено, като фактически са създадени и функционират девет търговски обекта - сервиз за мобилни телефонни апарати, магазин за спортни стоки /в хода на делото преустроен в казино/, магазин за сувенири, магазин за сребърни изделия, магазин за дрехи и чанти, друг магазин за бижутерия „Кобан“, пекарна, друг магазин „Евита“, друг магазин за чанти. Реално съществуващото на място фактическо положение с девет търговски обекта не е онова, отразено в кадастралната карта с нанесени осем самостоятелни обекта с идентификатори ....*, „..*, ....*, .„.*, .„.*, .„.*, *, .„.*. Съдът е посочил, че по делото няма сигурни данни кога са създадени фактически съществуващите на място търговски обекти. Единственото изключение е магазинът за спортни стоки, преустроен по време на делбения спор в казино. Този магазин/казино съответства на заснетия в кадастралната карта самостоятелен обект с идентификатор ....* и единствено той е създаден въз основа на одобрен на 05.08.2008г. инвестиционен проект. Според повторното заключение на вещото лице този магазин отговаря на изискванията и притежава всички характеристики за самостоятелен обект.

За останалите фактически съществуващи търговски обекти решаващият съд е приел, че няма яснота кога са обособени. След договора от 29.06.2000г. за разпределяне ползването на съсобствения магазин „Валентина“ са сключвани и други договори /л.369, 940, 951, 953, л.71 от въззивното дело/. С всеки от тях О. Д. е отстъпвала на следващия, легитимирал се пред нея като съсобственик от обезщетяване, да ползва част от площта, която по първия договор 29.06.2000г. е била разпределена за ползване на самата община. В нито един от тези случаи не са описвани съществуващи и самостоятелно функциониращи търговски обекти, а са описвани реални части от ползвана от общината част от магазин „Валентина“; дори в някои от договорите са посочвани в квадратни метри реални площи за щандове. Последният такъв договор е от 27.09.2004г., което според съда означава, че на тази дата в магазин „Валентина“ все още не са били обособени отделни търговски обекти.

Съдът е посочил, че за обектите, извън магазина за спортни стоки/казино, преустройствата и обособяванията са извършени фактически и без одобрени строителни книжа. Експертизата установява, че съществуват обекти без сервизни помещения и без осигурен достъп до такива; вътрешни преградни стени са правени с гипсокартон, което е установено от вещото лице и от показанията на свидетели, участвали в обособяването. При тези констатации съдът е направил извод, че не всички реално съществуващи търговски обекти, създадени чрез преустройство на съсобствения магазин „Валентина“, притежават характеристиките да бъдат годен самостоятелен обект на правото на собственост. Поради което, е приел, че нито един от създадените търговски обекти, не може да бъде самостоятелно и отделно от другите обект на разпореждане и придобиване по какъвто и да било правен способ. Изтъкнал е, че при преустройство на един самостоятелен обект и обособяването на реални части от него в други обекти, трябва всички новосъздадени обекти да отговарят на изискванията за самостоятелно обособени такива, което в случая не е налице. С оглед на това и само на това основание, позоваването на част от съделителите на придобиване от тяхна страна на някои от търговските обекти, създадени в рамките на съсобствения магазин „Валентина“, по давностно владение, е неоснователно.

Въззивният съд е съобразил датата на предявяване на исковата молба - 09.12.2014г. и е приел, че за да се осъществят предпоставките по чл.79 ал.1 ЗС е необходимо позоваващите се на това основание съсобственици да докажат, че съответният търговски обект /реална част от съсобствения голям магазин/, е съществувал като самостоятелен, годен обект на правото на собственост, най-късно към 08.12.2004г. По-нататък съдът е изложил съображения за всеки от конкретните обекти, които жалбоподателите претендират да са придобили по давност.

Заснетият самостоятелен обект с идентификатор „..*, съставляващ първоначално магазин за спортни стоки, а сега - казино, с оглед одобрените строителни книжа за преустройство е създаден през 2008г. Съделителите - наследници на Ш. и на П. твърдят, че още от 2000г. „ползвали“ този обект, като се позовават на договора от 29.06.2000г. Това е договор за разпределяне на ползването на съсобствения магазин „Валентина“ и от него и от следващите споразумения за разпределяне на ползването на съсобствения магазин не следва съществуването на самостоятелен търговски обект, съответстващ на този с идентификатор ....*. Свидетелката С. С. Ш. в показанията си сочи, че Ш. и П. отделили магазин „Темпо“ /за спортни стоки/ от общата част през 2008 - 2009г., до тогава всичко си било на щандове. Според съда, независимо кога през 2008г. да е създаден като самостоятелен обект магазинът за спортни стоки /казино, заснет с идентификатор ..*, той не би могъл да бъде придобит по давностно владение от съответните позоваващи се на това съделители, защото до предявяване на исковата молба не са изминали изискуемите десет години.

Съделителите Н. Й. Ж., С. Д. Ж., В. Г. И. /заместила по чл. 227 от ГПК първоначалните съделители Т. С. С. и Д. С. М./ претендират, че въз основа на упражнявано от тях съвместно давностно владение са придобили самостоятелен обект с идентификатор „..*. Според съда такъв обект не съществува. Онова, което е заснето като самостоятелен обект с идентификатор, всъщност е трафопостът и част от съществуващия фактически магазин за сребърна бижутерия, а другата част на този магазин е заснета като самостоятелен обект с идентификатор ....*. Посочените съделители не са се позовали на давностно владение за целия магазин, а само за реалната част от него, заснета с идентификатор ..*. В хода на съдебния спор Н. Й. Ж. и С. Д. Ж. са придобили частите на първоначалните съделители Х. /л.1143 - 1145/ и са заявили, че праводателите им владели и придобили по давност 12.17 кв. м., реална част от идентификатор ..*, но това е необосновано. Нито праводателите Х., участвали по делото, са се позовавали на давностно владение, нито площ от 12,17 кв. м., реална част от по-голям обект, е годна да бъде самостоятелен обект на давностно владение, нито владението на реална част може да доведе до придобиване на идеална част /с някои изключения, за каквито в случая не се касае/. Съдът е обърнал внимание, че няма данни самият реално съществуващ на място магазин за сребърни изделия да е обособен преди 09.12.2004г. Свидетелите К. П. М. и П. Д. П. са посочили, че обособяването на магазина за сребърни изделия е станало още 2003г. и било извършено от съпрузите Ж.. Но същевременно, съпрузите Ж. са придобили за първи път едва през 2009г., а и най-малко до края на м. септември 2004г. съсобственият голям магазин не е бил разделен на по-малки търговски обекти.

Подобно е положението и за заснетия самостоятелен обект с идентификатор ..*, за който съделителката И. С. Ч. се позовава да го е придобила по давностно владение. Това е реално съществуващ на място магазин за дрехи и чанти, за чието обособяване свидетелят Е. Г. К. лично помогнал на И. С. Ч. през 1999 - 2000г. Соченото от свидетеля време на обособяване на този магазин очевидно не съответства на действителното, най-малкото при съобразяване, че обезщетяването на тази съделителка е станало през 2001г. Според съда няма убедителни доказателства магазинът, заснет с идентификатор ..*, да е създаден преди 09.12.2004г. Отделно, че както се установява от показанията на същия свидетел, този магазин е отделен от съседните с гипсокартон, а не с трайни стени.

Съделителката Ж. Х. В. е претендирала в първоинстанционното производство, че е придобила по давностно владение магазина, заснет с идентификатор „..*. Тази съделителка не е обжалвала решението на районния съд, поради което извършеното от нея позоваване е извън предмета на въззивното решение.

Относно съделителите С. Д. Б., Д. Л. Б., Л. Л. Б. и Л. Й. Б., според изложеното в жалбата им, те са придобили обекта с идентификатор ....113 въз основа на упражнявано давностно владение. Това възражение е въведено за първи път във въззивната жалба. В отговора си на исковата молба /л.311а/ те са поддържали, че самостоятелен обект .„.* е само тяхна собственост, защото придобитите от тях идеални части по реституция /от обезщетяване на наследници на С. Д. Р./ били вече обособени в самостоятелния обект с идентификатор „.*. Така заявеното, според съда не е възражение за придобиване по давностно владение, което след като не е въведено своевременно, е приел извън предмета на спора.

Така, с оглед гореизложените съображения, въззивният съд е приел, че магазинът „Валентина“, с извършените в него фактически преустройства в девет търговски обекта и заснет в кадастралната карта като осем самостоятелни обекта в сграда с посочените идентификатори, продължава да е съсобствен и подлежи на съдебна делба, ведно с прилежащите му и съставляващи неразделна част от него изби и идеални части от общите части на сградата. Поради което, е приел за правилно установените от първоенстанционния съд съсобственици и техните части.

Добрички окръжен съд е съобразил извършеното след постановяване на първоинстанционното решение прехвърляне на идеалните части 1.3809% от съделителите П. В. Й. и Д. Н. Й. и придобиването им от съделителите Н. Й. Ж. и С. Д. Ж.. Затова по отношение на П. В. Й. и Д. Н. Й. е отхвърлил иска за делба, а за двамата съделители - приобретатели е постановил, че притежават общо 5.6854% в режим на съпружеска имуществена общност /2.63+1.6745+1.3809/.

При преценка на поддържаните основани за допускане на касационно обжалване по четирите жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Правните въпроси, формулирани и в четирите жалби, могат да бъдат подведени в няколко групи.

Първата група въпроси са процесуалноправни и са свързани със задължението на съда при формиране на вътрешното си убеждение по спора да обсъди всички релевантни доказателства - гласните и писмените, заключения на вещи лица, в тяхната съвкупност и да обоснове изводите си, без пренебрегване на признати от страните факти /визира се конкретно факта на разделянето на магазина на самостоятелни обекти, ползвани от отделните групи съсобственици/. Тези въпроси не са в състояние да обусловят допускане на касационен контрол. Въззивният съд напълно коректно е изпълнил задълженията си по обсъждане на доказателствата и изграждане на свои правни изводи. Мотивите му са обстойни, съдържат обсъждане на всички правнорелевантни обстоятелства. Съдът не е отрекъл факта, признаван и от страните, че фактически са обособени девет магазина в рамките на бившия магазин “Валентина“. Приел е, че за да доведе това фактическо разделяне до обособяване на отделни обекти, годни за придобиване по давност, са налице правни пречки, а именно че не са спазени специалните правила на териториалноустройствения закон за разделяне на съществуващи обекти или за тяхното преустройство чрез одобрени инвестиционни проекти. Затова съдът не е обсъждал гласните доказателства за осъществяваното давностно владение /позовал се е на свидетелските показания само относно момента на фактическото обособяване на отделните търговски обекти/, нито е обсъждал изрично презумпцията на чл. 69 ЗС, тъй като те не са от решаващо значение за изхода на спора.

Втората група въпроси, които несъмнено са от значение за изхода на спора това са въпросите, касаещи обособяването отделните търговски обекти в рамките на големия магазин и възможността за придобиването им по давност; за значението на договора за разпределение на ползване в тази насока и за необходимостта при обособяване на един обект оставащата част също да отговаря на изискванията за самостоятелен обект. Тези въпроси са разрешени от Добрички окръжен съд и се съдържат, под една или друга формулировка, във всички жалби. При разрешаването на тези въпроси Добрички окръжен съд е застанал на ясното становище, че при преустройство на един самостоятелен обект и обособяването на реални части от него в отделни обекти, трябва всички новосъздадени обекти да отговарят на изискванията за самостоятелен обект на собственост, а в случая това не е така - не всички реално съществуващи търговски обекти, създадени чрез преустройство на съсобствения магазин „Валентина“, притежават характеристиките да бъдат годен самостоятелен обект на правото на собственост. Именно липсата на това условие е предизвикало допускането делбата на целия магазин и неуважаването на твърденията на обжалващите съделители, че са придобили по давност и притежават конкретни самостоятелни обекти. Това становище на въззивния съд е в пълно съответствие с практиката на Върховния касационен съд по Решение № 50037 от 25.05.2023г. по гр. д. № 1592/2022 г. на II г. о., Решение № 28/16.05.2022г. по гр. д. № 2861/2021г. I г. о., Решение № 368 от 17.01.2011г. по гр. д. № 851/2009г. на II г. о., Решение № 4154 от 18.12.2023г. по гр. д. № 1142/2023г. на II г. о. Според нея вещното право на собственост може да съществува само върху самостоятелен обект на вещни права и неговите принадлежности. Реално обособени части от самостоятелен обект не могат да бъдат предмет на придобивна давност, ако не са спазени правилата на териториалноустройствения закон за разделяне на съществуващи обекти или за тяхното преустройство чрез съответен административен акт на общинските технически органи. Съгласно чл. 202 и 203 ЗУТ делба (доброволна или съдебна) и правни сделки за прехвърляне на реално обособени части от сграда, жилище или друг обект (с изключение на обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1) могат да се извършват само ако обособените части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти. В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016г. по т. д.№ 3/2014г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че инвестиционният проект удостоверява, че реално определената част отговоря на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост, както и че когато предмет на правна сделка е реално определена част от недвижим имот негражданско-правния елемент (одобрен инвестиционен проект) е предпоставка за настъпване на вещноправния ефект. Същото е приложимо и при придобиване по давност на такъв обект. За да доведе владението върху обособена чрез фактическо преустройство реална част от сграда до придобиване на правото на собственост върху самостоятелен обект на вещни права по давност е необходимо към момента на изтичане на давностния срок, респ. към момента на позоваването на придобивната давност или в хода на исково производство по спор за собственост, да се представи одобрен инвестиционен проект, удостоверяващ, че владението е осъществявано върху самостоятелен обект на вещни права. Именно тези разрешения са приложени от Добрички окръжен съд предвид категорично установеното от техническата експертиза, че не всички реално съществуващи търговски обекти, обособени в рамките на големия магазин „Валентина“, притежават характеристиките да бъдат годен самостоятелен обект на правото на собственост. Освен липсата на одобрени инвестиционни проекти за преустройствата, вещото лице е констатирало, че някои от новообособените обекти са приобщили части от общите складови помещения, други ползват общ склад, някои имат самостоятелен санитарен възел, други ползват общ такъв, а трети изобщо нямат санитарен възел; в противоречие със санитарните изисквания пекарна и магазин за чанти ползват общ склад. с магазин за чанти. Отбелязано е от експерта, че са допустими известни отклонения от изискванията търговският обект да притежава самостоятелен склад и сервизни помещения, но това е възможно само с технико-икономическа обосновка и съгласуване с компетентните органи на противопожарна защита и санитарния надзор, а такива в случая липсват.

По отношение на договорите за разпределение на ползването съдът ясно е посочил по какви причини от тях не могат да бъдат черпени аргументи за обособяването на отделните обекти и извършването на т. нар. неформална делба като начало на давностно владение. След първия договор от 29.06.2000г. в следващите договори О. Д. е отстъпвала на следващия съсобственик част от своята, предоставена за ползване площ, като са описвани реални части от площи, включително от площи за щандове, но не и самостоятелно функциониращи търговски обекти. Наред с тези аргументи, съдът е обсъдил и събраните доказателства за обособяването на всеки един от претендираните обекти и е установил, че не са били реално обособени десет години преди завеждане на иска. Предвид изложеното тези въпроси не са определящи за изхода на спора и по тях касационно обжалване не може да се допусне.

Съдът изобщо не е обсъждал следващата група въпроси – относно значението на това, че са извършени преустройства и са получавани доходи от реално обособен имот със знанието и без противопоставянето на останалите съделители повече от десет години. При липсата на надлежно обособени обекти на правото на собственост, владението им не би могло да доведе до придобиване по давност. Затова и тези въпроси не са в състояние да обосноват достъп до касационен контрол.

Във втората касационна жалба е поставен въпрос за възможността съдът да определи дяловете в съсобствеността като зачете постигнато във вътрешните отношения на част от съсобствениците съгласие кой от тях какво ще ползва от обектите, дадени в обезщетение и оттам - каква част е придобил по давност. Въззивният съд е посочил, че уговорките между обезщетените със съсобственост в идеални части от различни обекти, относно това кой от тях кой обект ще ползва, респ. каква част от него, не могат да имат значение при определяне дяловете в съсобствеността. Противоречие с практика по този въпрос не е удостоверено, а въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Несъмнено е, че такива уговорки касаят единствено ползването на обекта - чл. 32 ЗС и не водят до промяна на притежаваната квота в съсобствеността.

Повдигнати са в жалбата на Н. и С. Ж. въпроси, свързани с изводите на съда относно положението на обектите с идентификатори **** и **** и възражението на тези съделители, че са придобили по давност обект ****. Съдът, позовавайки се на експертизите, е изяснил, че заснетото под този идентификатор всъщност е трафопостът и част от съществуващия фактически магазин за сребърни бижута, а другата част от този магазин е заснета с идентификатор ****. След тези уточнения съдът е обсъдил възражението за придобиване по давност на магазина за бижута и го е отхвърлил поради недоказване неговото обособяване преди 2004г., както и с оглед на факта, че Ж. са придобили дял през 2009г. Предвид горното този въпрос не е от значение за изхода на спора и касационно обжалване по него не следва да се допуска.

Не са налице визираните от касаторите противоречия с посочената от тях практика. Както бе посочено, решаващите съображения на въззивния съд са в две насоки. Първо, че липсват обособени по надлежния ред самостоятелни обекти на правото на собственост, което е в пълно съответствие с горепосочената практика. Второто /допълващо/ съображение е, че фактическото обособяване на обектите не е извършено повече от десет години преди завеждане на иска, за да е възможно изтичането на срока по чл. 79, ал.1 ЗС. При обосноваване на това съображение съдът е обсъдил всички събрани в тази насока доказателства в тяхната съвкупност и отново не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд.

Въззивният акт не може да бъде окачествен като очевидно неправилен и допуснат до обжалване на това основание - чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. От мотивите на решението не е видимо накърнение на основни правни принципи, нито на логически правила, законът е приложен в действащата му редакция.

В обобщение, на основание изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол и по четирите жалби.

Разноски не са направени и не се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32 от 25.01.2023г. по гр. д. № 516/2022г. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на Н. Й. Ж. и С. Д. Ж.; по касационната жалба на Н. Е. Х., Д. Б. К., И. Б. Ш., Л. Е. Х., Ж. Б. Ш., А. Ж. Ш., В. И. П., М. А. П., Т. В. П., И. В. П., Б. Т. А., М. А. А., Т. Б. А., А. А., М. А.; по касационната жалба на И. С. Ч. и по касационната жалба на С. Д. Б., Д. Л. Б., Л. Л. Б. и Л. Й. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: