Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Г., подадена чрез упълномощен юрисконсулт П. У., против решение № 86 от 05.08.2010г. на Габровския административен съд, по адм. д. № 85/2010г. С жалбата и в писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не е съобразил, че когато има извършено строителство, компетентен орган да разгледа и да се произнесе по искането за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, съгласно чл. 51, ал. 2 от ППЗОЗЗ е Комисията за земеделските земи към МЗХ, а не Комисията към ОД"Земеделие". Касаторът твърди, че е бил сезиран от В. М. за отмяна на част от решение № К-6/28.10.2009г., поради което изискването за стартиране на процедура по отмяна на решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ и за становище от собственика на земята е спазено. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, ведно със законните последици.

Ответникът - В. Д. М. от гр. Г. оспорва касационната жалба с писмен отговор и с писмено становище, подадени чрез упълномощен адв. Ел. Колева, с които се пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и неоснователност на касационната жалба и се претендира присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдебното решение е

постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилен е изводът, че обжалваното решение на Комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ е издадено в нарушение на изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК при липсата на каквито и да са фактически и правни основания за отмяна на предходното решение на административния орган, по който начин са засегнати правата на оспорващия и съдът е възпрепятстван да провери законосъобразността на процесния акт.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното

решение № 86 от 05.08.2010г. е отменено решение № К-2/14.04.2010г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ в частта, с която е отменено решение № К - 6/28.10.2009г., т. 1 за утвърждаване на строителна площадка за проектиране на обект "Жилищна сграда", с което се засягат около 600 кв. м. земеделска земя от Х категория, неполивна, собственост на В. Д. М. от гр. Г. в землището на с. Б., местност "Новаковско дере", новообразуван имот № 5210003 по плана на новообразуваните имоти, зона § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, община Т., област Г.. Освен това Габровският административен съд е оставил без разглеждане жалбата досежно искане за отмяна на процесното решение по т. 1 до т. 21 включително като недопустима и съдебното производство в тази част е прекратено. По делото не е постъпила частна жалба срещу прекратителната част от обжалваното съдебно решение, поради което тази част е влязла в сила. За да отмени гореописаната част от решение № К-2/14.04.2010г. на Комисията по чл. 1, ал. 1 от ЗОЗЗ първоинстанционният съд е приел, че при издаването й не е спазена законовата процедура и изискването за форма, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като издателят на процесния акт не е посочил фактически и правни основания за издаването му. В мотивите на атакуваното съдебно решение е преценено, че цитираната в оспорения акт норма на чл. 36 от ЗОЗЗ съдържа две различни самостоятелни хипотези, като нито една от тях не е посочена и обоснована с излагане на обстоятелства като фактически основания за отмяна на първоначално издаденото решение № К - 6/28.10.2009г. Като второ основание за отмяна на решение № К-2/14.04.2010г. първоинстанционният съд е приел, че в административната преписка няма данни по чия инициатива е започнало производството по отмяната, както и относно взето становище от собственика на земеделската земя. От тук Габровският административен съд е извел заключение за наличието на съществени отклонения от императивните изисквания за образуване и провеждане на административното производство по издаване на оспорения административен акт, поради което е отменил атакеваната част от процесното решение на комисията по чл. 17, т. 1 от ЗОЗЗ.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че в оспорената част от решение № К-2/14.04.2010г. като правно основание за издаването й е посочен текста на чл. 36 от ЗОЗЗ, която разпоредба визира две отделни основания за отмяна или изменение на издадено вече решение на комисията по чл. 17, ал.1 от ЗОЗЗ, а именно: когато се установи, че при издаването е допусната очевидна фактическа грешка или са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издадено. В обжалваното съдебно решение правилно е установено, че в оспорения административен акт не е конкретизирано кое от двете основания е налице в случая и не са изложени факти и обстоятелства относно наличието на някоя от двете алтернативно регламентирани от законодателя специални хипотези за отмяна на влязоло в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ.

Такива правни и фактически основания не се съдържат и в приложения Протокол № 2 от заседанието на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ на 14.04.2010г., който дори не е цитиран в процесния акт като основание за издаване на оспореното решение. Предвид на това е законосъобразен изводът, че оспореното решение на Комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ е издадено в нарушение на изискванията на чл. 59, ал.2 т.4 от АПК и по този начин освен, че са засегнати правата на оспорващия, съдът е бил лишен от възможността да провери неговите доводи и да прецени материалната законосъобразност на административния акт. В касационната жалба е развита тезата, ч

е когато има извършено строителство, компетентен орган да разгледа и да се произнесе по искането за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, съгласно чл. 51, ал. 2 от ППЗОЗЗ е Комисията за земеделските земи към МЗХ, а не Комисията към ОД"Земеделие"

. Представената в касационното производство липсваща аргументация на основанието за издаване на процесния акт не може да се възприеме като мотивиране на същия акт. Следва да се има предвид, че и в настоящата съдебна инстанция касаторът не уточнява коя от двете предвидени от законодателя хипотези в чл. 36 от ЗОЗЗ обосновава. От значение е и обстоятелството, че при издаване на оспореното решение не е била спазена и разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗОЗЗ, която определя органа или лицето, по чиято инициатива може да започне административното производство. Твърдението на касационния жалбоподател е, че производството по отмяна на решение № К - 6/28.10.2009г. е започнало по искане на собственика на земята - В. Д. М.

. Върховният административен съд не споделя това становище, защото от предложението на горепосоченото лице, входирано на 18.02.202г. при ответника е видно, че той е оспорил решение № К - 6/28.10.2009г.

само в частта му, с която комисията го е задължила да премахне съществуващата сграда. Следователно собственикът на земеделската земя не е инициирал производство за отмяна на издаденото му вече решение за утвърждаване на площадка за проектиране на обекти и предложение в този смисъл не е постъпило от органите, лицата или организациите, посочени в нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ.

В касационната жалба е релевирано оплакване срещу извода на първоинстанционния съд, че от собственика на земята не е взето становище, предвидено в чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ. Касаторът заявява, че същото лице било подало предложението за отмяна на решение № К - 6/28.10.2009г.

, поради което не е необходимо отделно становище от негова страна. Възражението на касационния жалбоподател е неоснователно, защото по изложените по - горе мотиви е безспорно установено, че молбата на В. Д. М.

е само срещу разпореждането да премахне съществуващата сграда, с оглед на което е следвало да се изиска становище от това лице във връзка с отмяната на издаденото в негова полза решение за утвърждаване на площадка за проектиране на обекти.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, касаторът следва да заплати на ответника направените разноски в касационната инстанция в размер на 200 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 86 от 05.08.2010г. на Габровския административен съд, по адм. д. № 85/2010г.

ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" гр. Г. да заплати на В. Д. М. от гр. Г., ул. "Орловска" № 83, ап. 12 направените по делото разноски в размер на 200 лв. - адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Г./п/ М. Д.

Д.Г.