Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Й. Т. срещу решение № 2508 от 21.07.2010г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 24-ти състав по адм. д.№ 3436/2010г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ за финансиране по заявление за подпомагане № 22/112/06759 по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2012г”.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие” не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 01-РД/1807 от 12.11.2009 г. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която на основание чл. 20, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 9, е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с ид. № 22/112/06759, подадено от К. Й. Т. с обща стойност на проекта – 48 892 лв.

Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на...