Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК-Югозападен район, чрез пълномощника му - юрисконсулт Петкова, против Решение №827/26.07.2013 г. по адм. дело №260/2013 г. на Административен съд София-област, с искане за отмяната му като неправилно, на основанията по чл.209, т.3 от АПК.
Ответникът:А. А. Г., чрез пълномощника й - адв.. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на А. Г. против заповедта на началника на РДНСК-ЮЗР бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Административен съд София-област, по жалба на А. А. Г., е отменил като незаконосъобразна Заповед №ДК-02-ЮЗР-435/23.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, издадена на основание чл.225, ал.1, вр. с ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж:"Масивна двуетажна жилищна сграда", в частта му представляващ пристройка и надстройка на съществуващата едноетажна сграда, находящ се в УПИ ХІІ-16, кв.1 по плана на с. Н., община - Г. М.. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като не е налице незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, а освен това строежа е търпим, на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, което е пречка за премахването му. Според съда незаконния строеж е съществувал още към 1932 г. и не е недопустим, съгласно действащия подробен устройствен план и правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Освен това е приел, че заповедта е издадена в противоречие с принципа на съразмерност по чл.6 от...