Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба против Решение № 5226 от 02.10.2012 г. по адм. д. № 3413/2009 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ).

Касаторът - директорът на дирекция „О”АД, ЕИК по БУЛСТАТ 109023567, със седалище гр. Д..

Относно установените с РА задължения за ДДС за данъчни периоди месеците 01, 03 и 07 на 2006г. общо в размер на 18 787,45 лв. и съответните лихви, по делото е установено, че за м.03.2006г. е начислен ДДС на основание чл. 55,ал.3 ЗДДС отм. в размер на 17 584,26 лв. по три споразумения и са установени задължения поради непризнато право на приспадане по чл. 64,ал.1 вр. чл. 63 и чл.6 ЗДДС отм. за месец 03 – ДДС 294,37 лв. по фактури от „П. М”, За същия данъчен период е издаден АПВ № 554/03.05.2006г. За данъчни периоди м. 01 и 07 на 2006г., са установени задължения поради непризнато право на приспадане по чл. 64,ал.1 вр. чл. 63 и чл.6 ЗДДС отм. по фактури от „П. М” съответно ДДС в размер на 442,30 лв. и 557, 52 лв. За данъчен период 01. 2006г. е издаден АПВ № 235/06.03.2006г. и за данъчен период м. 07.2006г. – АПВ № 1092/25.08.2006г. АПВ са изрично посочени в мотивите на ревизионния доклад (РД), както и че с посочените в същите суми ефективно са възстановени на дружеството. Не е спорно, че процесните АПВ не са обжалвани и са влезли в сила.

АПВ представляват данъчни актове, с които възникват права за техните адресати и след като тези данъчни актове са влезли в сила, то те се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен, само при определени предпоставки, предвидени в ДОПК. Това е така, защото представените АПВ са влезли в сила и са произвел своето правно действие - възстановяване на ДДС и за да се разруши този стабилитет, законодателят е предвидил това да стане по особен ред - извършване на ревизия за изменение по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, като възлагането се извършва от съответния териториален директор на приходната администрация. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на ВАС, I и IА (VIII) отделения, с която настоящият съдебен състав се съобразява, както и с ТР № 1/25.06.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС.

В случая между страните е безспорно, че процесните АПВ са за идентични данъчни периоди и са издадени и влезли в сила преди 19.12.2007 г., с оглед на което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с материална компетентност за възлагане на ревизията разполага единствено Териториалният директор и именно той е следвало да възложи ревизията и да определи издателя на ревизионния акт. След като процесната ревизия е възложена от началник - сектор "П”АД, ЕИК по БУЛСТАТ 109023567, със седалище гр. Д. и ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно дадените указания в мотивите на решението. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ К. К. Ц.Т.