Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС)
Образувано е по жалбата на "Орбител” ЕАД, срещу Решение № 1980/ 27.09.2012 год. на Комисията за регулиране на съобщенията. Навежда доводи за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в противоречие с целта на закона, отменителни основания по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. Твърди, че актът не съдържа мотиви за налагането на конкретните задължения на дружеството, че нарушава разпоредбите на чл. 233, ал. 3 и чл. 5 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), вменяването на невъзможни за изпълнение задължения.
О. К. за регулиране на съобщенията, чрез процесуален представител, в писмено си възражение и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл. 147, ал.1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Комисията за регулиране на съобщенията
с Решение по протокол № 6 от 16.08.2012 год. е предприела действия за изменение на общите условия на предприятията, предоставящи мобилни и фиксирани те
лефонни услуги, с мотиви за осигуряване на по-добра информираност на абонатите на тези услуги при събиране на техните задължения, тъй като са постъпили
сигнали на абонати срещу използваните от предприятията фирми за събиране на техните вземания .
В административната преписка няма данни да е спазен чл. 34, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс за изпращане на уведомително писмо до мобилния оператор с покана за изразяване на становище. В мотивите към решение е посочено, че КРС е изискала становище от "Орбител" ЕАД , но такова не е постъпило. В жалбата този факт не е оспорен.
На заседание от 27.09.2012 год., КРС в т. 8.1, е приела доклад за необходимостта от по-голяма информираност на абонатите на мобилни и фиксирани телефонни услуги при събиране на техните задължения, свързани с ползването на тези услуги. Въз основа на гласуваното и прието проекторешение по т. 8.1 - т. 8.3 в протокол № 55/ 27.09.2012 год., КРС е постановила Решение № 1980 от 27. 09. 2012 год. Решението е с правно основание чл. 233, ал. 3 от ЗЕС и с него "Орбител” ЕАД е задължено да измени общите си условия за предоставяне на фиксирани гласови услуги на дружеството, като в тях включи следната клауза: „Предприятието се задължава предварително и по подходящ начин (чрез писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други). Информацията по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането".
Върховния административен съд, VІІ отделение, намира, че така оспореното решение е издадено от компетентен органпри спазване на материалния закон. Съобразено е с целта на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.
В разпоредбата на чл. 227 от ЗЕС са посочени императивно кои са минималните реквизити, които общите условия на договора с крайните по
требители трябва да съдържат. Реквизитите на общите условия, не са изчерпателно изброени.
Следователно разпоредбата не урежда изчерпателно предмета на държавно регулиране, нито ограничава правомощията на регулатора . Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗЕС
изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните потребители. В този случай комисията дава задължителни указания на предприятието за съответните изменения.
Разпоредбата е самостоятелно основание за приемане на акта и не е налице нарушение на чл. 227 и чл. 228 от ЗЕС
съдържащи минимално изискуемите реквизити на общите условия и индивидуалния договор. Няма нормативно основание правомощието по чл.233, ал. 3 от ЗЕС
да се ограничи само до задължителните елементи на общите условия. Цитираната правна норма оправомощава регулатора да изменя общите условия при наличието на необходимост да бъдат защитени интересите на крайните потребители. За законосъобразното упражняване на правомощията е релевантно единствено да са засегнати интересите на потребителите.
Решението е мотивирано. Необходимостта от налагане на задължението за изменение на общите условия е изведено като една от целите на Закона за електронните съобщения - защита интересите на крайните потребители. По делото няма доказателства относно посоченото обстоятелство, че операторът е уведомен за започване на административното производство, но този факт не е оспорен от жалбоподателя. Жалбоподателят твърди, че срещу него няма подадени сигнали от потребители за ползвани кредитни агенции за събиране на задължения. Това обаче е ирелевантно за правилното решаване на делото, защото законът не изисква наличието на сигнали непременно от абонати на "Орбител" ЕАД. Няма спор, че пред КРС са подадени такива сигнали от потребители на съобщителни услуги, предоставяни от мобилни оператори. В общите условия на жалбоподателя в т.8.5 също е предвидено, че операторът има право да упълномощава други лица да събират плащания на абонатите на "Орбител" ЕАД по договорите за услуги от неговата мрежа . Следователно общите условия и на жалбоподателя му предоставят възможност да ползва кредитни агенции, във връзка с която са вменените задължения.
Като регулаторен орган на специфични обществени отношения Комисията е в правомощието си при установено засягане или потенциална опасност от засягане интересите на потребители на телефонни услуги, по своя инициатива да задължи всички оператори да изпълняват определени задължения. Това не е санкциониране на мобилните оператори, а предприемане на правни действия от страна на компетентен административен орган по регулиране на обще ствения пазар на тези услуги.
Неоснователен е доводът за обективната невъзможност за изпълнение на така вменените им задължения по общите условия. Предоставяне на точна информация за вида и размера на задължението е изпълнимо, тъй като информацията е относно задължение към момента на упълномощаването на трети лица да събират плащанията.
Неоснователно е твърдението за съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при постановяване на решението. Съществено е онова нарушение на процесуалните правила, което ако не бе допуснато резултатът в административното производство би бил различен. Оплакванията на жалбоподателя не са във връзка с неучастието му в административното производство, а само относно мотивирането на на решението. Комисията се е мотивирала за потребността от защита на интересите на потребителите за информираност кои лица ще събират вземанията на мобилния оператор, какъв е размера на задължението подлежащо на събиране от тях, кой разполага с личните им данни. Поради това дори да беше изразено становище от страна на мобилния оператор, то не би променло резултата от административното производство.
Оспореното решение е съобразено с целта на закона. Законодателят е предвидил в общите условия на операторите да бъдат уредени взаимоотношенията с крайните потребители на телефонните услуги при спазване принципа на прозрачност и равнопоставеност при упражняване на правата и задълженията на страните. В тази връзка следва да се отбележи за неоснователно и възражението, че налагайки съответните изисквания към мобилния оператор, регулаторният орган е нарушил изискването на чл. 5 от ЗЕС, за свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото. Посоченият текст задължава държавните органи да спазват принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, технологична неутралност по отношение на мрежите при предоставянето от предприятията на електронни съобщителни услуги и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото при прилагане на закона. В случая, КРС при спазване на принципи за прозрачност и равнопоставеност е наложила задълженията на жалбоподателя .
Предвид изложеното, жалбата на "Орбител" ЕАД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, VІІ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Орбител ” ЕАД, срещу Решение № 1980 от 27.09.2012 год. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на чл.138,ал.1 от АПК.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
Й.Д.