КАСАТОРКАТА е обжалвала решението от 26.11.2010 г. по адм. д. № 322/10 г. на Смолянския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед от 26.05.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряването на кадастрална карта и регистър на два поземлени имота. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИЦИТЕ не са взели становища по касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е основателна.

1. В несъответствие с чл. 41, ал. 2 ЗКИР съдът е приел, че актовете за собственост за двата имота са неотносими към кадастралния спор. Оспорени са били всъщност не само границите на имоти № 356 и 362, но преди всичко записването в кадастралния регистър на първия имот без собственик и на втория като съсобствен, а не като лична собственост на оспорващата.

Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗКИР имотите са записват въз основа на посочените в нормата данни, като се оставят без собственик, когато такива липсват или се изключват взаимно - чл. 41, ал. 4 ЗКИР. В случая съдът е следвало да отговори имало ли е данни и ако да, изключват ли се взаимно, за да се прецени как е следвало да се запишат имотите в регистъра.

2. Актовете са били от значение и за допустимостта на последващото оспорване на кадастралната карта на имота без собственик, допустимо само ако оспорващата е трябвало да бъде записана като негова собственица, както и за определянето на границите на имотите, които би следвало да съответстват на актовете - чл. 24, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/05 г. МРРБ. 3.

Липсата на дължимата преценка на актовете за собственост не позволява решаването по същество на касационните оплаквания, затова е основание за отмяна на решението с връщането му за ново разглеждане - чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

При...