Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. В. (ОДМВР), против Решение № 27/10.10.2008 г. по а. д. № 272/2008 г. по описа на Административен съд Враца (АСВ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСВ е отменил като незаканосъобразна Заповед № 1863/16.05.2008 г. на директора на ОДМВР с която на Ю. П. Д. от гр. В., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на страната и издаване на документи за задгранично пътуване", на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС.

Недоволен от решението директорът го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Димитров против заповедта му.

Ответната страна - Ю. Д., с представеното по делото писмено възражение, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) за да се произнесе, възприе фактическата обстановка, приета от АСВ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на АСВ.

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява основателна.

За да бъде наложена ПАМ на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС е необходимо едно единствено условие: лицето да има парично задължение в големи размери към българско физическо или юридическо лице или към чуждестранно такова, което да е установено по съдебен ред. В случая този обективен факт е налице. Безспорно е, че Димитров дължи на "Райфайзенбанк България" ЕАД, София, сумата 7341,20 лв. главница, ведно с лихви и разноски....