Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5394/21.12.2013 г., подадена от [фирма] [населено място], чрез адв. Л. С. срещу въззивно решение № 475/29.11.2013 г. по в. гр. дело № 440/2013 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 399/02.08.2013 г. по гр. дело № 610/2013 г. на Смолянския районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя и [фирма] със седалище [населено място], че по отношение на недвижимия имот – о бособена част от сграда – апартамент № 5 с идентификатор 67653.918104.2.9 по КК на [населено място], със застроена площ 63.63 кв. м., разположен на пето ниво на кота + 7.00 на III жилищен етаж, заедно с изба № 5 на V ниво с площ от 15 кв. м., заедно с 1.73% ид. части от общите части на сградата, съответстващи на 12.31 кв. м., която сграда представлява жилищна коопирация „КЦ-**”, блок * с идентификатор 67653.918.104.2 собственост на Т. Х. И. не е учредена договорна ипотека с договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 20/2007 г. на нотариус с рег.№ 366.

Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя при приети за установени факти и обстоятелства, за които няма спор между страните съдът е следвало да отговори на въпроса допуска ли нашето право учредяване на ипотека от собственика на земята с предмет правото на собственост върху земята заедно със субективното право на собственика да построи сграда в същата земя и да стане неин собственик с последица разпростиране на действието на ипотеката върху новопостроената сграда и има ли такава ипотека възможен предмет, че въззивният съд не е отговорил на този спорен въпрос. Посочва, че първоинстанционния и въззивния съд са изключили обстоятелството, че...