Определение №442/25.06.2020 по търг. д. №2540/2019 на ВКС, ТК, II т.о., докладвано от съдия Боян Балевски

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 442

гр. София, 25.06.2020 г.

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03.06., две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б търговско дело №2540/19г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на ДН АВТО ООД-в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], представлявано от управителя и приподписана от процесуалния пълномощник срещу решение №2724 от 22.11.2018 г., постановено от САС,ТО-13 с-в по т. д. №403/2018 г., с което е обезсилено решение №1892 от 10.10.2017г. по т. д.№2819 по описа за 2016г. на СГС, ТО, VI-10 състав, в частта, с която е отхвърлен отрицателен установителен иск, предявен на основание чл.694, ал.1 ТЗ, от „ДН Авто ООД /н/ срещу, “Първа инвестиционна банка АД, за признаване за установено, че ответникът не притежава вземане срещу ищеца на основание договор за кредит 010-108 от 12.03.2009г. за сумата над 133.35 лева до пълния предявен размер от 2 527 558.37 лева, като недопустимо и е прекратил производството в тази част, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.

От страна на синдика на ДН АВТО ООД-в несъстоятелност е изпратен писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност.

От страна на ответника по отрицателния установителен иск „Първа инвестиционна банка“ АД е изпратен писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност и се претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 300 лева-юрк. в.ие.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, с което е счел за недопустим така предявения иск, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Между страните е налице друг по-рано образуван висящ съдебен спор с идентичен предмет - т. д.№5638/2014 г. по описа на СГС, VI-10 състав. Производството по това дело е образувано по иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК с предмет установяване съществуването на вземанията на „ПИБ АД срещу „ДН Авто ООД на основание договор за кредит №010-108/12.03.2009 г. : главница в размер 750 000 евро, ведно със законната лихва от 14.04.2014г. до окончателното плащане, договорна лихва за периода 25.08.2011г.-24.09.2012г. в размер на 74 437.50 евро, наказателна лихва за периода 25.09.2012г.-13.04.2014г. в размер на 224 437.46 евро, такса за управление и обработка в размер на 1 250 евро, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№20022/2014г. по описа на СРС, 24 състав. С оглед откритото производство по несъстоятелност на длъжника „ДН Авто ООД /н/ производството по предявения срещу него иск е спряно на основание чл. 637 ал.1 ТЗ /определение от 29.03.2016г./. СГС след като установява, че процесите вземания са предявени в производството по несъстоятелност от кредитора, ,ПИБ АД /предявяване на вземане вх.№145851 от 26.1 1.2015г./ и са включени под №2 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ДН Авто ООД /н/, като възражението по реда на чл.690 ТЗ, подадено от длъжника е оставено без уважение от съда по несъстоятелността, възобновява производството в хипотезата на чл.637, ал.З,т.2ТЗ.

Налице е пълен идентитет на страните и предмета на

настоящото дело с тези по т. д.№5638/2014г. по описа на СГС, VI-10

състав. Съгласно чл.637 ТЗ с откриването на производството по

несъстоятелност се спират съдебните производства по имуществени

граждански и търговски дела срещу длъжника, като спряното

производство се възобновява и продължава с участието на синдика,

кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в

списъка на приетите вземания, но срещу него е направено възражение по

реда на чл. 692, ал.3 ТЗ. Няма спор в практиката, че в хипотезата на спряно производство по иск на кредитор срещу длъжника, въпреки оставеното без уважение възражение по чл.690 ТЗ на длъжника срещу приетото вземане на този кредитор, не се образува ново производство по реда на чл.694 ТЗ, а вече образуваното и спряно производство по чл.637 ТЗ се възобновява и продължава с участието на синдика, като постановеното решение има същото действие като решението по чл.694 ТЗ - установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността /чл.637, ал.4 ТЗ/.С оглед така изложеното, съставът на САС е приел, че производството по иска по чл.694 ТЗ, при наличие на по-рано заведено и възобновено производство по иска по чл.422 ГПК с абсолютно същия предмет, следва да се прекрати, а постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част следва да се обезсили съгласно чл.126 ал.2 ГПК.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат правни въпроси, които се свеждат до: може ли съдът да продължи производството по иска по чл.422 ГПК, спряно при условията на чл.637 ТЗ, ако същото вземане е предявено и прието при условията на чл.692 ал.4 ТЗ, за обхвата на проверката за идентичност на исковете по чл.422 ГПК и чл.694 ТЗ и за това може ли съдът да постанови решение без да обсъди всички възражения и доводи на страните.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

По първия, от така формулираните въпроси, въззивния съд в обжалваното решение е приел, че в хипотезата на спряно производство по иск на кредитор срещу длъжника, въпреки оставеното без уважение възражение по чл.690 ТЗ на длъжника срещу приетото вземане на този кредитор, не се образува ново производство по реда на чл.694 ТЗ, а вече образуваното и спряно производство по чл.637, ТЗ се възобновява и продължава с участието на синдика, като постановеното решение има същото действие като решението по чл.694 ТЗ - установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността /чл.637, ал.4 ТЗ/. Отговорът е напълно в съответствие, както със закона/чл.637 ал.4 ТЗ/, така и с практиката на ВКС-Опр.№483/11.07.2014 по ч. търг. дело №1827/2014 на ВКС,Второ т. о., Определение №60/03.02.2017 г. по ч. т.д. № 2192/16 на ВКС-Второ т. о. и други.

Съответствието, в отговора на този въпрос, с практиката на ВКС предпоставя и необуславящия характер на останалите два въпроса, които освен това предполагат допуснати процесуални пропуски на съда, каквито не са налице.

С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване.

По искането за разноски пред ВКС:

От страна на ответника по отрицателния установителен иск „Първа инвестиционна банка“ АД е изпратен писмен отговор, с приложено пълномощно на юрисконсулт пред настоящата инстанция, в което е отбелязано плащане в размер на 300 лева-юрк. в.ие. Ето защо тази претенция е доказана по своето основание и размер-ТР №6/13 на ОСГТК.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т. о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2724 от 22.11.2018 г., постановено от САС,ТО-13 с-в по т. д. №403/2018 г..

ОСЪЖДА „ДН АВТО” ООД-в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], представлявано от управителя да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД разноските пред настоящата инстанция в размер на 300 лева-юрк. в.ие.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Дело
  • Боян Балевски - докладчик
Дело: 2540/2019
Вид дело: Касационно търговско дело
Колегия: Търговска колегия
Отделение: Второ ТО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...