Производството е по чл.135, ал.4 АПК.

Образувано е по спор между общ и административен съд за подсъдността на исковете, предявени с подадената на 19.12.2019 г. от К. Д. искова молба, за солидарното осъждане на осн. чл.4, пар.3 ДЕС на ответниците Министерство на енергетиката, Народно събрание и Окръжен съд Пловдив да му заплатят обезщетение за имуществени и неимуществени вследствие нарушаване на правото на ЕС. Вредите са резултат от последователни действия на ответниците - Народното събрание не е транспонирало в достатъчна степен и ясно Директива 2006/32/ЕО на ЕП и Съвета от 5.04.2006 г. и е оправомощило министъра на икономиката и енергетиката/ сега министъра на енергетиката/ да определи правилата за разпределяне на топлинна енергия; министърът на енергетиката е приел Наредба за топлоснабдяване в противоречие с правото на ЕС, а Окръжен съд Пловдив е приложил създадените от административния орган норми, макар същите да противоречат на правото на ЕС. Така, според ищеца, всеки от ответниците е допринесъл със своето неправомерно поведение за неделимия вредоносен резултат и отговорността им за него следва да е солидарна.

Исковата молба първоначално е подадена в Административен съд Пловдив/АС/ и по нея е образувано адм. д. №3913/19 г.. С определение от 21.02.20 г. този съд е прекратил производството по административното дело и го е изпратил по подсъдност на Районен съд Пловдив. Приел е, че исковете за обезщетение на вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз във връзка със законодателна дейност на Народното събрание и правораздавателна дейност на граждански или наказателен съд не могат да бъдат подсъдни на административните съдилища. О. Н събрание това мнение е изразил и законодателят, тъй като от информацията на интернет страницата на НС е видно, че е съществувало предложение за изменение в ЗОДОВ, по силата на което исковете за обезщетение на вреди, произтичащи от дейността на Народното събрание да са подсъдни на административните съдилища и това предложение е било отхвърлено. Следователно, хипотезата на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ има предвид само и единствено случаите, когато вредите са причинени в резултат на развитието на изцяло административни правоотношения, респективно при проявлението на юридически факти, обуславящи възникването, изменението и прекратяването на административни правоотношения. Само тогава, с оглед на изключителната компетентност на административните съдилища, е оправдано подсъдността на исковете срещу няколко ответници да се определя по посочения в цитираната разпоредба начин.

Конкретният спор обаче се свързва с твърдението за неправилно транспониране на директива, което е дало отражение върху националното законодателство и върху правораздавателен акт на граждански съд. Претендира се обезщетение за вреди от законодателна дейност на Народното събрание и от правораздавателна дейност на граждански съд. Ако такъв иск за обезщетение бъде разгледан от административен съд, въпреки че не му е подведомствен, то поставеното решение ще е недопустимо според приетото в ТП № 1/29.09.2016 година, постановено по тълк. д. № 1/2015 година на ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. При това положение, независимо от посочването, че се претендират вреди и от Министерство на енергетиката в условията на солидарност, като се имат предвид: така очертания предмет на спора; обстоятелството, че незаконосъобразността на действията на органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката се твърди да следва от неправилното транспониране на директива; общата компетентност на гражданските съдилища; изискването да не се затруднява прекомерно реализирането на отговорността на държавата за вреди от нарушаване правото на ЕС; предвидената в чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ солидарна отговорност, и гореизложените мотиви, компетентен да се произнесе по исковата молба е Районен съд Пловдив, съобразно цената на иска.

П. Р съд Пловдив делото е образувано под №3458/20 г. С определение от 4.03.20 г. районният съд е приел, че не е компетентен да разгледа спора и е повдигнал препирня за подсъдността му. Позовал се е на влезлите в сила преди подаване на исковата молба разпоредби на чл.2в ЗОДОВ и чл.203, ал.3 АПК / ДВ бр.94/2019 г./, според които по реда на тази глава/ гл.11 АПК/ се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. На основание чл.2в, ал.2 ЗОДОВ, когато искът по ал.1 е предявен срещу няколко ответници, както е в случая, той се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод на административна дейност. От исковата молба и уточняващата молба на ищеца, според районния съд може да се направи извод, че се твърдят вреди от нарушаване на правото на ЕС и в случая на осн. чл.203, ал.3 АПК и чл.2в, ал.2 ЗОДОВ, с оглед субективното съединяване на исковете, компетентен да се произнесе по тях е административният съд.

В този смисъл е и постановеното при обжалване на първото прекратяване на делото от АС Пловдив с определение от 13.01.2020 г., определение на ВАС по адм. д. №1338/20 г. от 14.02.2020 г.

Петчленният състав на ВКС и ВАС при разрешаване на спора за подсъдност, намира следното:

Съгласно измененията на ЗОДОВ и АПК/ДВ бр.94/29.11.2019 г./ по исковете за обезщетяване на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС общата подсъдност на гражданските съдилища се запазва, с предвиденото изключение за вредите от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС – чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ. Съдопроизводственият ред за разглеждане на исковете за вреди от съществено нарушаване на правото на ЕС, предявени срещу няколко ответници се определя от чл.2в, ал.2 ЗОДОВ, когато вредите са причинени при или по повод административна дейност. В случая искането за обезщетения е основано на твърдения за непълно транспониране на Директива, дало отражение върху националното законодателство и правораздавателната дейност на гражданския съд. Твърди се, че незаконосъобразността на действията на административния орган - Министерството на енергетиката е предпоставена от непълното транспониране на директивата. Претендира се обезщетение за вреди от законодателната дейност на НС и правораздавателната дейност на гражданския съд. При така очертания предмет на спора компетентен да се произнесе по него е гражданският съд, тъй като се твърди, че вредите са причинени от съчетаната различна по характера си дейност на законодателен, административен и съдебен орган/ граждански съд/и са неразграничими, поради което ответниците отговарят за тях солидарно – чл.4, ал.2 ЗОДОВ. Не се твърди вредите да са причинени изцяло или преобладаващо от административната дейност на първия ответник или от проявлението на юридически факти, обуславящи възникване, изменение или прекратяване на административно правоотношение, поради което не са налице предпоставките за определяне на подсъдността на спора по правилото на чл.2в, ал.2 ЗОДОВ.

По изложените съображения смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковете на К. А. Д. срещу Министерство на енергетиката, Окръжен съд Пловдив и Народно събрание на РБ с пр. осн. чл.4, ал.3 ДЕС, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, нанесени на ищеца вследствие нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, е Районен съд Пловдив, на който да се изпрати делото.

Препис от определението да се изпрати на Административен съд Пловдив за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: