8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1778гр. София, 09.06.2025 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета, в състав:

Председател: Емилия Василева Членове: Ирина Петрова

Зорница Хайдукова

изслуша докладваното от съдия Петрова т. д. № 963 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Булсатком“ ЕООД /правоприемник на „Булсатком“ ЕАД/, на чието място е конституиран като касатор правоприемникът му „Виваком България“ ЕАД, срещу решение № 36 от 17.01.2024г. по в. т.д. № 569/2023г. на Софийски апелативен съд. С потвърденото от въззивната инстанция решение по т. д. № 1517/2020г. на СГС касаторът е осъден да заплати на Сдружение „Музикаутор“ на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.58 ЗАПСП сумата 25 575,69 лева с ДДС, представляваща непогасен остатък от възнаграждение по договор от 31.05.2017г., дължимо за третото тримесечие на 2017г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2020г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че въззивният съд при тълкуване на договора е приел, че едната страна винаги дължи престация, без задължително да получава престация от насрещната страна. Поддържа, че при формиране на такъв извод, съдът е бил длъжен служебно да изследва въпроса за нищожността на договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Твърди, че такава преценка не е осъществена нито от първоинстанционния, нито от апелативния съд, въпреки че във въззивната жалба за изложени аргументи за нищожност на договора. Поддържа, че контролиращият съд неправилно е приел за „ноторно“ известен и ненуждаещ се от доказване факт, че във всички програми, включително и тези със спортен или информационен характер, се съдържат музикални елементи, които са предмет на авторска...