№ 337

София, 24. 06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4004/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат П. Д., като пълномощник на Е. М. Н., срещу въззивното решение № 717 от 13.06.2019 г. по в. гр. д. № 559/2019 г. на Варненския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което е допустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, първо г. о.; 2. следва ли промяната в...