Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Уайзър“ ЕООД чрез адв. К. Ч. и адв. М. В. срещу решение № 1542/25.06.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, пети състав по т. д. № 4103/2018 г. С решението на САС е отменено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявения иск на Г. К. П. и е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ГПК съществуването на вземане на Г. К. П. срещу „Уайзър“ ЕООД, произтичащо от запис на заповед от 02.02.2015 г. в размер на сумата от 172356 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК отм.. 03.2017 г. по ч. гр. д. № 16274/2017 г. на Софийски районен съд /СРС/, 57 състав.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си формулира множество въпроси и доводи под формата на въпроси, обобщени както следва: „Ако във въззивната жалба липсват оплаквания срещу доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест и указания към страните по доказването, оправомощен ли е въззивният съд да проверява тези въпроси и съответно – да приема разрешения на тези въпроси, различни от приетите от първоинстанционния съд? Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 от ГПК и ако това е в рамките на оплакванията, наведени от страната, ако приеме, че разпределението на доказателствената тежест е различно от това, прието в доклада на първоинстанционния съд, то въззивният съд дължи ли най-късно в първото открито по делото заседание указания на страните с оглед даването на възможност те да направят съответните доказателствени искания? При оспорване от юридическо лице на датата на подписан от негово име частен документ, с твърдението, че документът е съставен, след като подписалото лице вече не е имало представителна власт да стори това, тежестта на доказване на тази дата носи ли се от оспорващия или се носи от страната, която извлича за себе си благоприятни последици от същия частен документ? При оспорване от юридическо лице на датата на подписан от негово име частен документ, необходимо ли е откриване на производство по оспорване на истинността на документа по чл. 193 от ГПК и прилагат ли се в такъв случай правилата за разпределението на доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК? При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може ли да приложи служебно императивна материалноправна норма? Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в случай на договаряне на органен представител на търговското дружество лично със себе си?

Ответникът по касационната жалба – Г. К. П. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.

ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:

Пред СГС е предявен иск от Г. П. за признаване за установено по чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ, че „Уайзър“ ЕООД му дължи по запис на заповед сумата 172356 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. СГС е отхвърлил така предявения иск като е приел, че са налице многобройни индиции, че записът н заповед наистина е издаден при злоупотреба от ищеца като бивш управител и е антидатиран. За да отмени решението на СГС и да постанови друго, уважаващо иска САС е приел, че „страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционният съд по обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните, САС препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК“. САС е приел, че процесният запис на заповед, предмет на спора, е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Приел е за неоснователно възражението на ответника „Уайзър“ ЕООД, че записът е подписан след прекратяване на пълномощията на ищеца като управител на ответното дружество - справката в търговския регистър установява, че към посочената в записа на заповед дата ответникът е бил управител на ответното дружество. САС е посочил, че между страните е имало правоотношение по договор за заем между „Джи Ай Интернешънъл С.р. л.“ Италия и Г. К. П. от 07.07.2011 г., изменен с договор за изменение от 28.07.2014 г. и друг договор за изменение от 12.01.2015 г., съгласно който ищецът се е задължил да отпусне заем на ответника в размер на 100000 евро. На 05.03.2015 г. „Джи Ай Интернешънъл С.р. л.“ Италия сключва договор за спогодба, по силата на който „Джи Ай Интернешънъл С.р. л.“ Италия заместило ответника в задълженията му за връщане на остатъка от заема и Г. К. П. е заявил, че няма неуредени отношения с дружества, контролирани от „Джи Ай Интернешънъл С.р. л.“ Италия. По делото е представено споразумение от 02.02.2015 г., подписано от ищеца и от ответното дружество, с което ответникът признава съществуването на задължение към ищеца в размер на 88124 евро или левовата му равностойност, с поето задължение за връщане на сумата не по-късно от 30.04.2016 г., за обезпечение на което задължение бъде издаден запис на заповед в размер на 172356 лв. с падеж 30.04.2016 г. По делото е представен и предавателно-приемателен протокол от 02.02.2015 г., подписан между страните, удостоверяващ предаването на издадения запис на заповед. Ответникът е оспорил достоверната дата на издаването на записа на заповед, споразумението и приемателно-предавателния протокол, всички от една и съща дата – 02.02.2015 г., като във връзка с този довод САС е посочил, че ответното дружество от името и за сметка на което са подписани тези документи не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК, на което датата би била непротивопоставима. Изброените документи носят подписа на страната, която ги оспорва и тежестта за установяване на твърденията пада върху тази страна, а не върху страната, която ги е представила. Ответникът не е представил доказателства в подкрепа на оспорването си – датата на представените документи, поради което САС приема, че същите са останали недоказани и документите са поставени на посочената в тях дата – 02.02.2015 г., а изводите на първоинстанционния съд за противното са неправилни. Според САС съвкупният анализ за представените по делото доказателства /запис на заповед, споразумение и приемателно-предавателен протокол/, всички от 02.02.2015 г. доказват твърдението на ищеца за съществуване на конкретни каузални отношения, по повод на което е издаден процесният запис на заповед – споразумение от 02.02.2015 г. и липсата на изпълнение по него – в тази насока не са представени доказателства. По тези съображения според САС са неоснователни съображенията на ответника за липса на основание за издаване на процесния запис на заповед и липса на задължение към ищеца в претендирания размер. Изложени са и съображения свързани с изслушаното заключение на ССЕ, показания на разпитани свидетели във връзка с извършен одит на ответното дружество, установяващи съществуващи задължения на ответното дружество към ищеца в началото на 2015 г., като свидетелката Д. М. /прокурист към одиторска компания, извършила финансов одит на ответната компания за 2015 г./ твърди, че в последствие задължението от 70000 евро е отписано, но без да е представен документ, поради което одиторската компания обърнала внимание за документалната обоснованост. Според САС е неправилен извода на СГС, че дори записът на заповед да не е нищожен задължението на ответника към ищеца е погасено по силата на спогодбата от 05.03.2015 г., която се явява договор в полза на трето лице. Според САС съдържанието на спогодбата не установява заместване в дълг по смисъла на чл.102 ал.1 ЗЗД и договаряне в полза на трето лице /чл.22 ЗЗД/, тъй като липсва ясно изразена воля за установеното основание и размер, ликвидно и изискуемо вземане на ищеца към ответника, по което кредиторът да е изразил съгласие за замяна на длъжника, а и ответното дружество не е страна по спогодбата от 05.03.2015 г., самият ищец в допълнителната си искова молба е заявил, че „Джи Ай Интернешънъл С.р. л.“ Италия е прекратила едностранно спогодбата от 05.03.2015 г., считано от 29.09.2015 г. с изявления изпратени на електронната поща на ищеца и тези твърдения не са оспорени от ответника с подадения отговор на допълнителната искова молба. По тези съображения САС е приел, че спогодбата от 05.03.2015 г. е прекратена считано от 29.09.2015 г., поради което тя не доказва възражението на ответното дружество за липса на задължения, поради заместване в дълг по смисъла на чл.102 ал.1 ЗЗД и договаряне в полза на трето лице /чл.22 ЗЗД/. След като е налице задължение на ответника към ищеца по каузална сделка – споразумение от 02.02.2015 г., изпълнението по което е обезпечено с издаване на запис на заповед, на който е основано искането за издаване на заповед за плащане, искът по чл.422 вр. чл.415 ГПК е основателен. По тези съображения САС е отменил решението на СГС и е постановил друго, уважаващо иска.

Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

С оглед на така дадените указания, настоящият състав на ВКС счита, че изложените от касатора доводи под формата на въпроси са във връзка със спора, но не и с изложените от САС съображения, формиращи решаващата му воля във връзка със събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Първите въпроси, свързани с доклада на първоинстанциония съд са некоректно поставени доколкото във въззивната жалба липсва такова оплакване, но САС изрично е посочил, че страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти, а по направените правни изводи, въз основа на анализа на тези доказателства. Вярно е, че САС е приел различно разпределение на доказателствената тежест от даденото от СГС, но при изричното посочване, че страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти с доказтелства, събрани при извършено от СГС, а не от САС разпределение на доказателствената тежест. Нещо повече, САС е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно правилно установената фактическа обстановка. Щом това е така формулираните въпроси относно разпределението на доказателствената тежест и дължими указания към страните за това не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото не са свързани с изложените от САС съображения, изразяващи волята на САС като съд по същество. Същото се отнася и до следващите въпроси, относими само към защитната теза на касатора, но не и към изложените от САС съображения, формиращи решаващата му воля да отмени решението на СГС и постанови друго при същите доказателства, доводи и възражения на страните, но с оглед извършен различен анализ и правни изводи. Доводи във връзка с приложение на чл.38 ал.1 предл.1-во ЗЗД – последните от формулираните въпроси не са обсъждани от САС, доколкото не са и правени, въвеждат се за пръв път в настоящото производство, поради което не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се посочи отново, че решението на САС е постановено с оглед анализа на събраните по делото доказателства, установяващи факти с категоричност, а не с индиции, че са антидатирани както е приел СГС. Изводите на САС се подкрепят и от заключението на ССЕ и показания на разпитани свидетели. При тези доказателства и изразени във връзка с тях доводи и възражения на страните, формулираните от касатора въпроси и подвъпроси към тях не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.

Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1542/25.06.2019 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав по т. д. № 4103/2018 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.