Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

гр.София, 24.06.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д

Е. В

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 4449/ 2019 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 144/ 04.03.2020 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Н. М. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 79 от 25.02.2019 г. по гр. д.№ 555/ 2018 г., с което касаторът е осъден да заплати на „Ентек” ООД, [населено място], по иск квалифициран по чл.55 ал.1 ЗЗД, сумата 5 392,44 лв – получена без правно основание сбор от недължимо платени арендни вноски за стопански години 2011/ 2012 г., 2012/ 2013, 2013/ 2014 и 2014/ 2015 г. по договор за аренда от 18.08.2005 г. със законната лихва от 27.09.2017 г. и разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос приложима ли е разпоредбата на чл.293 ТЗ по отношение на договорите за аренда, когато арендодателят е физическо лице, а арендаторът – търговско дружество.

Арендният договор притежава всички характерни черти на двустранните правни сделки и възникналото от него правоотношение не разкрива особени специфики в сравнение с правните последици от други договори. В този смисъл уредбата му в нарочен закон не е обусловена от особеностите на договора, а от значението му за регулирането на отношенията в областта на земеделието. Законодателят изрично е подчертал това с препращането към правилата на гражданското законодателство за неуредените в ЗАЗ въпроси (пар.1 ДР ЗАЗ). ТЗ е част от гражданското законодателство в широкия...