Производството е по чл.73 ЗЧСИ.

Обжалвано е решение от 08.09.2019г. на ДК на КЧСИ по дис. д.№55/2017т., с което е отказано да се наложи наказание на ЧСИ И. Ч., с рег./ №/ за допуснати нарушения по изп. д./№/.

Жалбоподателят - Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли решението да бъде отменено о да бъде наложено наказание на частния съдебен изпълнител.

Ответникът - ЧСИ И. Ч. поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

Камарата на чстните съдебни изпълнители, чрез процесуалние си представител поддържа, че решението е правилно.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Образуване о дисциплинарно производство с АКт на ДК на КЧСИ от 02.11.2017г. по искане на Министъра на правосъдиeто с вх.№94-В-194/19.09.2017г. Министъра на правосъдието е поддържал, чев нарушение на чл.444,т.7 ГПК, вр. чл.483 ГПК ЧСИ И. Ч. е провел принудително изпълнение по изпълнително дело №106/2013г. без да се увери по несъмнен начин, че имотът, макар и да е собственост на длъжника В. С., е несеквестируем и спрямо същия не могат да се провеждат изпълнителни действия. Заявено е, че в протокола за опис от 23.02.2017г. не са отразени обстоятелствата във връзка с несеквестируемостта на прозесния имот, независимо, че от Агенцията по вписванията е пристигнала справка, в която е видно, че това е единствено жилище на длъжника и при депозирана и молба от длъжника на 12.06.2017г., в която е направено изявление, че имота е несеквестируем.

В становише, представено от ЧСИ И. Ч., същият е заявил, че от представените по изпълнителното делото доказателства не е можело да се направи извод, за несеквестируемост на имота, предмет на изпълнението.

ДК на КЧСК е приела за установено, че изпълнителното производство е образувано по молба от 23.10.2002г. на К. Ш. пред държавен съдебен изпълнител към РС София под/ №//2002г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д.№5972/2002г. на РС София срещу длъжника В. С. за сумата 6000лева. Констатирано е, че на 30.11.2002г. на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение е на 07.07.2003г. въз основа на обезпечителна заповед от 23.06.2003г. е спряно изпълнението.

Установено е, че с влязло в сила решение от 14.07.2005г. е отхвърлен предявения от В. С. иск за признаване за установено, че не дължи сумата по изпълнителния лист и с разпореждане от 23.07.2007г. на държавния съдебен изпълнител изпълнителното производство е възобновено. Констатирано е, че по молба на взискателя е наложена възбрана на 05.09.2007г. на надвижим имот в [населено място], придобит от длъжника с нот. акт /№//2006г., върху който е вписана договорна ипотека на „Банка ДСК” ЕАД за обезпечаване на ипотечен кродит.

Установено е, че по молба на взискателя от 07.11.2012г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ И. Ч. и е предадено на същия с протокол от 12.11.2012г., като на 18.11.2012г. ЧСИ И. Ч. е изпратил съобщение на длъжника за преобразуване на делото под №106/2013г., а на 08.12.2014г. до длъжника е изпратено съобщение, че при непогасяване на задължението ще се пристъпи към публична продан на възбранение имот с оглед направено искане от взискателя с молба от 28.11.2014г. Констатирано е, че на 22.12.2014г. от брата на длъжника В. С. е постъпила молба, че ще погасява зъдлжението на сестара си на месечени вноски от по 50лева и такива суми са постъпвали по изпълнителното дело до 15.12.2016г.

Установено е сащо така, че с молба от 28.03.2016г. взискателят е поискал да се насрочи опис и оценка на възбранения имот и с разпореждане от 24.01.2017г. е насрочен опис на недвижимия имот, за което е уведомен и кредитора „Банка ДСК” ЕАД. Констатирано е, че на 23.02.2017г. е извършен опис, изготвен е протокол, който е подписан от взискателя, вещо лице, помошник ЧСИ и В. С. - брат на длъжника, който е назначен за пазач на имота, като не са посочени да са налице обстоятелства по чл.444, т.7 ГПК.

Установено е, че с молба от 10.05.2017г. взискателят е поискал да се насрочи публична продан и такава е насрочена за период от 29.05.2017г. до 29.06.2017г., при начална цена от 90 000 лева, а по искане на взискателя тази продан е отменена и е насрочена нова за период от 12.06.2017г. до 12.07.2017г., като на 12.06.2017г. е постъпила жалба от длъжника срещу насрочената публична продан, в която е заявено, че жилището е единствено и е несеквестируемо, като е представено и удостоверение за това.

На 13.07.2017г. жалбата на длъжника е изпратена на ГС София, а с решение от 05.04.2018г. по ч. гр. д.№8906/2017г. на ГС София жалбата на В. С. срещу провеждане на публична продан по отношение на несеквестируем имот, е отхвърлена като неоснователна. Изложени са съображения за това, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за несеквестируемост на процесното жилище.

При тези данни ДК на КЧСИ, като е съобразила и постановеното по жалбата решение, е приела, че след като в нотариалния акт е записано, че е закупено ателие №Б309/б, поради което предмет на изпълнението не е жилищен имот. Позовала се е и на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, където в т.4 - Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура „ателиетата” са обособени със самостоятелен код и като самостоятелен обект, различен от „жилище, апартамент”, поради което е прието, че длъжникът в случая действително е собственик на нежилищен имот, по отношение на който не се прилага разпоредбата на чл.444,т.7 ГПК.

С оглед на тези съображения и данните по дисциплинарното производство ДК на КЧСИ е приела, че по делото не са представени доказателства за осъщетвяване на твърдяните от Министъра на правосъдието нарушения. Предвид всички изложени съображения ДК на КЧСИ е достигнала до извод, че ЧСИ не е нарушил разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК и е отхвърлил искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание за допуснато нарушение по изп. д.№106/2013г., за това че ЧСИ е насрочил и провел публична продан срещу несеквестируем имот на длъжника.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение на ДК на КЧСИ е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си, установени в закон и в устава на камарата, а съобразно предвиденото във встъпителната част /увода/ на Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, етичният кодекс съставлява неразделна част от Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители и нормите му са задължителни за всички частни съдебни изпълнители и техните помощници /чл. 3 ЕКЧСИ/. От горното следва, че само за виновно неизпълнение на установени задължения би могло да се ангажира дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители и да им се наложи някое от предвидените в чл. 68 ЗЧСИ наказания. В случая липсва виновно неизпълнение на задължението да се извърши проверка за наличие на пречка за принудителна продан по чл.444, т.7 ГПК, тъй като частният съдебен изпълнител, въз основа на данните по изпълнителното дело е счел, че имотът, обект на публична продан, няма характер на несеквестируем такъв, която негова преценка е била подвърдена и със съдебно решение, постановено по подадена от длъжника жалба с твърдение за наличие на несеквестируемост, т. е. не е налице виновно неизпълнение на задлжение да не се пристъпва към публична продан на несеквестируем имот. Нито ЗЧСИ, нито ГПК предписват задължение за ЧСИ да извършва отново проверка дали имота, предмет на публична продан, е несеквестируем, след произнасяне отрицателно по този въпрос и от съда при подадена жалба от длъжника. Съдебният изпълнител не е нарушил съзнателно правилата за надлежно провеждане на публичната продан при спазване разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК както правилно е приела и ДК на КЧСИ, поради което нейното решение следва да се остави в сила.

На Камарата на частните съдебни изпълнители следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП

Предвид изложените съображения, съдътРЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.09.2019г. на ДК на КЧСИ по дис. д.№55/2017т., с което е отказано да се наложи наказание на ЧСИ И. Ч., с рег./ №/ за допуснати нарушения по изп. д./№/.

О. М на правосъдето да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 150лева разноски по делото за процесуално представителство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: