Нормативен текст

Присъждане на разноски

Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

(6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Изречение второ се прилага съответно и по отношение на внесената държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция, когато споразумението е постигнато по време на въззивното производство. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

(10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.

(11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.



Решение №332/03.06.2026 по гр. д. №2837/2024 на ВКС, ГК, II г.о., докладвано от съдия Радост Бошнакова
Критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при падане на неизправна тротоарна настилка
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обективни обстоятелства...
чл. 290 ГПК чл. 45 ЗЗД
Решение №319/29.05.2026 по гр. д. №2289/2024 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Бисера Максимова
Определяне размер на обезщетение за трудова злополука и допустимост на детективски свидетелски показания
Няма правило, което да изключва частните детективи, които по занятие упражняват дейност по наблюдение, като свидетели. Следователно занятието на даден свидетел като частен детектив само по себе си не прави лицето недопустим свидетел. Ключовият въпрос е относно законността на наблюдението. Ако наблюдението има легитимна доказателствена...
чл. 290 ГПК чл. 200 КТ
Решение №125/12.05.2026 по търг. д. №219/2025 на ВКС, ТК, II т.о., докладвано от съдия Петя Хорозова
Справедливо обезщетение за неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие и съпричиняване
Понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги предпоставено от редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици,...
чл. 290 ГПК чл. 281, т. 3 ГПК
Решение №124/11.05.2026 по търг. д. №1433/2025 на ВКС, ТК, I т.о., докладвано от съдия Анжелина Христова
Неоснователност на възражение за съпричиняване на вреди при смърт на пострадал в ПТП
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като...
чл. 290 ГПК чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Решение №114/24.04.2026 по търг. д. №1205/2025 на ВКС, ТК, II т.о., докладвано от съдия Диляна Господинова
Критерии за обезщетение от ПТП и принос на пострадалия
1. В ППВС № 4/1968 г. са дадени задължителни указания по прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на тази разпоредба не е...
чл. 290 ГПК чл. 432, ал. 1 КЗ
Определение №2064/21.04.2026 по ч.гр.д. №617/2026 на ВКС, ГК, III г.о.
чл. 274, ал. 3 ГПК (обжалване на определенията)