Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. М. И., Х. Е. И. и Л. Д. Е., лично и като представител на малолетните –А. Г. Х. и С. Г. Х. против решение № 140 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 1487/2018 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – ЗАД „ Б. В иншурънс груп”,гр. София, чрез пълномощника си – юрк. А. П. е подал насрещна касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си - адв. А. Г. са заявили, че САС се е произнесъл по въпроси свързани с приложението на чл.52 ЗЗД…, както и по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД”. Поддържал е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочил бланково противоречие с изброена от него казуална практика на ВКС, както и оплакване, че съдът не бил съобразил указанията дадени с ПП ВС № 4/68г. Развито е разбиране, че противоречието с изброените решения се изразявало в това, че САС не бил взел в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД и по този начин не приложил „общественото възприемане” на критерия „ справедливост”. Изложени са още оплаквания, че съдът не бил преценил всички обстоятелства в тяхната съвкупност и поради това не бил приложил и критерия за справедливост, с оглед цитираната практика. В заключение лаконично и общо е сочено и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.Други доводи не са развити.

Касаторите, чрез пълномощника си – адв. А. Г. не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, общо поставеният въпрос, относно приложението на чл.52 ЗЗД би могъл да бъде релевантен по всяко дело, свързано с обезщетяване на вреди от деликт. Или така поставеният въпрос може да бъде възприет като релевантен. И от другият общо поставен въпрос по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД, също може да бъде изведен релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Но с оглед соченото общо противоречие с тълкувателна практика на ВКС и казуална практика на същия съд, страната не обоснова допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. Поддържаното от нея, че съдът формално е разгледал критериите, определени с тази тълкувателна практика и необосновано е направил своите изводи, поради неправилно възприета фактическа обстановка са доводи, свързани с неправилност на акта, а не такива, установяващи противоречие при разрешаване на поставения правен въпрос.Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, както и конкретно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не налага извод за противоречиво приложение на чл.51и чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за наличие предпоставките по цитираните норми се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това, както и страната е отбелязала, определяйки съдебната практика като задължителна, съобразно цитираните от нея постановление на пленума на ВС и решения на ВКС по чл.290 ГПК, общото изискване за приложението на нормата е наличие на конкретно установени факти, с оглед които се извършва адекватната преценка за остойностяване на вредите, съобразно принципа за справедливост. В случая съдът е извършил преценката, наложена му със задължителна практика, а несъгласието на страната с този извод е ирелевантно за наличие на основанието, което се поддържа. В тази връзка, касаторите не обосновават и противоречие с изброената практика на ВКС, доколкото не са сочили конкретно противоречие с разрешените с тези решения правни въпроси, по които тази практика е формирана, а общо изброени - не само, че не се установява такова противоречие, но и изводите на въззивната инстанция са изцяло в съответствие с приетото от различни състави на касационната инстанция. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Поради това и така поддържаното от касаторите противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Освен това доводите, с които е сочено това противоречие, както и квалификацията им като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.

Касаторите са поддържали и основание по чл.280, ал. ал.2 ГПК - в хипотеза на очевидна неправилност. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторите не обосновават извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.

Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. При този изход на спора и на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 1487/2018 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: