Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община М. против решението от 13.12.2011г., постановено по адм. дело № 506/2011г. по описа на Административен съд гр. М., с което е отменен мълчалив отказ на орган по приходите при общинска администрация Монтана по искане за възстановяване на суми в размер 27,16 лв. от областен управител на област М.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ в редакцията й, която е в сила от 01.01.2011г., след като изменението на разпоредбата няма обратно действие и следователно е неприложимо за задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2010г. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против мълчаливия отказ по искането за прихващане или възстановяване.

Ответникът по касационната жалба – областен управител на област М. оспорва жалбата, като в писмено становище излага съображения за правилност на съдебното решение.

Ответникът по касационната жалба – орган по приходите от общинска администрация при община М., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. М. е отменен мълчалив отказ на орган по приходите при общинска администрация Монтана по искане за възстановяване на суми в размер 27,16 лв. за имот парт. № 000320534004 на отдел „Местни приходи”,...