Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Проодефтики” АД – Гърция с адрес за кореспонденция в гр. С. чрез процесуалния представител адв. И. Й. срещу решение № 5136/29.09.2012 г., постановено по адм. дело № 4584/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ППСПДВ № 19/30.07.2009 г., издадено от началник Митница – Кулата, потвърдено с решение № П-35/13.10.2009 г. за определени за заплащане мито в размер на 960 лв., акциз в размер на 1 614 лв. и ДДС в размер на 1 387 лв., ведно със законната лихва за внесено гориво по програма „Фар”. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания против ППСПДВ, включително и относно допуснати нарушения от административния орган по процедурата за издаване на процесното постановление и сроковете за уведомяване на длъжника по чл. 206, ал. 3 ЗМ. В голямата си част касационната жалба преповтаря първоинстаницонната и е насочена не към обжалваното съдебно решение, а против постановлението на митническия орган, включително и че в него не са посочени правните и фактически основания за неговото издаване. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, както и се иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба М. Ю. – гр. Б.д, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че при извършена последваща проверка на стоките от митническите органи е установено, че част от процесната внесена стока – гориво по програма „Фар” е продадена и липсва като наличност – 99282 литра гориво при внесено общо количество от 28016 л. Съдът е приел за неоснователни възраженията на дружеството за неправилно прилагане от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ и чл. 199, ал. 1, т. 7 ЗМ. Изложени са мотиви от решаващия съдебен състав, че законодателят е въвел нормата на чл. 753 ППЗМ с цел прехвърлянето на внесените с митническо облекчение стоки да е допустимо само за целите, предвидени в съответните разпоредби, разрешаващи безмитния внос. П. е в обжалваното решение, че е без значение на какви субекти е прехвърлено внесеното гориво в посочения размер и по-точно без доказателства, че стоките ще се използват по предназначение от получателите. Според съда фактическата обстановка, описана в постановлението е установена при извършените последващи проверки, удостоверени със съставените доклади № 12/2.11.2006 г. и № 120А/22.11.2008 г., чийто констатации не са оборени от оспорващото дружество, като в този смисъл съдът се е позовал на чл. 84л, ал. 3 ЗМ, според който фактическите констатации в доклада трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се смятат за истински до доказване на противното. Обжалваното решение е правилно постановено.

Разпоредбата на чл. 753, ал. 1 ППЗМ предвижда, че в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони, международни договори или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, не могат да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. Според ал. 2 на същата разпоредба в случай че стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок, за тях възниква вносно митническо задължение . Настоящият

случай е именно такъв. Няма спор по делото, че процесните стоки – гориво е внесено на 17.12.2003 г. без обмитяване и заплащане на останалите публични държавни вземания, каквито са акциз и ДДС, тъй като този внос е осъществен по програма „Фар”. Спор по това обстоятелство не съществува между страните по делото. Правилно и митническите органи, а впоследствие и съда са се позовали на чл. 753 ППЗМ, в който съществува забрана при такива вносове в 3-годишен срок да се извършва разпореждане със същите стоки. След като в рамките на този срок е извършена последваща проверка и от изготвените и цитирани по-горе доклади е установено, че част от внесеното количество липсва – 9082 л., правилно са начислени процесните публични държавни вземания – мито, акциз и ДДС.

Правилно е прието от съда, че не са допуснати нарушения от митническите органи, тъй като постановлението е мотивирано, а наред с това в цитираните по-горе доклади подробно е са изложени мотиви защо дружеството следва да заплати дължимите публични държавни вземания. При последващ контрол съгласно чл. 84л, ал. 3 ЗМ констатациите на докладите се считат за верни до доказване на противното и в този смисъл правилно съдът се е позовал на тази разпоредба и е констатирал, че такова оборване от дружеството не е извършено. Разходваното гориво в повече е довело до обосноваване на законосъобразен извод в съда, че правилно митническите органи са установили, че в 3-годишният срок по чл. 753 ППЗМ част от процесното гориво е разходвано, тъй като липсват 9282 лв. Възраженията на касатора, че в счетоводството не е отделял горивото от внос от това, придобито на територията на страната, са неоснователни и необосновани. Касаторът е бил наясно към момента на вноса, че горивото не се обмитява и че в такъв случай до изтичане на срока, визиран в чл. 753 ППЗМ той не следва да се разпорежда с него. В този смисъл правилно първоинстанционният съд се е позовал на постановено решение по адм. дело № 13359/2010 г. на ВАС, ІА отделение по идентичен казус на същата фирма.

Относно оплакванията за нарушена процедура при издаване на процесното ППСПДВ и неуведомяване по реда на чл. 206, ал. 3 ЗМ, то е неоснователно. Този въпрос вече е бил разрешен с решението на първата касационна инстанция по адм. дело № 9203/11 на ВАС, І отделение, като е прието, че процедурата по издаване, вкл. и уведомяване е спазена и затова делото е върнато за ново разглеждане за произнасяне по съществото на спора.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 5136/29.09.2012 г., постановено по адм. дело № 4584/2012 г. по описа на Административен съд, София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ М. З. С.А.