Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. К. И. от с. З. поле, община Д.ад, против решение 303/30. 09. 2010 г., постановено от Административен съд С. З. по адм. дело № 143/2009 г. В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и уважаване на жалбата изцяло.

Ответникът – кметът на община С. З., чрез процесуалния си представител юрк.. Ж., представя писмено становище, с което счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът – Д. И. С., както и заинтересованата страна – Н. К. Н. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд С. З. е образувано по жалба на настоящата касаторка против заповед № 2371/10. 09. 2008 г. на кмета на община С. З., с която на Д. И. С. е признато правото да придобие собствеността върху имот № 47, кадастрален район 62, находящ се в местност „Над селото”, землище на с. Н. село и е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота. Оплакванията в жалбата са били, че заповедта е издадена повече от 10 години след подаване на заявлението от ползвателя и произнасянето на комисията по § 62, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, че същата е непълна и неясна, тъй като не съдържа конкретни данни за процесния имот № 47, че е постановена при липса на правно основание, както и че не са налице изискванията на § 4б от ЗСПЗЗ, за да се признае на ползвателя правото на трансформация.

От данните по...