Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. Н. и К. К. Ц., чрез пълномощника им адв.. Ч., против решение № 421 от 12.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1562/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. В. за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. „Г. Т.”, землище Виница, област В., в частта, касаеща имоти № 902, 912, 913, 914 и 915.
В касационната жалба се поддържат оплаквания, че постановеното решение е „порочно”, без да е посочено в какво точно се изразява неговата порочност, отнесена към касационните основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са доводи, че наследниците на А. Н. не са били уведомени по надлежния ред за наличието на протокол № 73, в който са разгледани писмените искания и възражения относно КП и ПНИ на местност „Г. Т.”. Освен това се възразява, че съдът е достигнал до своите правни изводи, позовавайки се изключително и само на съдебно-техническата експертиза, която поради липса на процесуално представителство не била оспорена, но била некомпетентно изготвена от вещо лице без необходимата квалификация.
Ответникът – областният управител на област В., чрез пълномощника си юрк.. Р.-Демирова, представя писмена молба, с която оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Заинтересованите страни – Д. Б. П. и В. И. П., чрез пълномощника им адв.. М., както и К. Д. К., Г. Я. Д., Н. И. Д., С. В. Д., И. Н. А. и С. И. А., чрез пълномощника им адв.. Р., вземат становище за неоснователност на касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила. Останалите заинтересовани страни не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба. Имотът, възстановен на наследниците на бившия собственик, попада в урбанизирана територия, като включва в себе си новообразувани имоти № 902, № 912, № 913, №914 и № 915. За тях е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, като те трябва да са с размери – най-малко 16 метра лице и 500 кв. м повърхност. От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че разликите от новообразуваните имоти не достигат определения от законодателя минимален размер от 500 кв. м площ и от тях не могат да се новообразуват имоти, които да се запишат на наследниците на А. Н.. Заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти в обжалваната й част се явява законосъобразна, и като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба на настоящите касатори против заповедта на областния управител на Варненска област за одобряване на ПНИ за селищно образувание местност „Г. Т.”, в частта по отношение имоти № 902, 912, 913, 914 и 915. Доводите на жалбоподателите са били, че посочените новообразувани имоти са записани на бившите ползватели, но с размери, надвишаващи нормативно установените 600 кв. м съгласно § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като претенцията им е от разликите да се обособят нови имоти, които да се запишат в имотния регистър към ПНИ на името на общия им наследодател.
От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че на жалбоподателите в качеството им на наследници на А. К. Н. с решение № 281/20.12.1994 г. на ПК Варна е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 11.680 дка, ІV категория, находящ се в терен по § 4, в м. „В. Й.”, землище Виница. Вещото лице е дало заключение, че по КП от 1956 г. нивата е представлявала имоти № 11159, 11160 и 11162, като в помощния кадастрален план имоти стари № 11159 и № 11162 представляват имот № 3332, а имот стар № 11160 е показан в графическата част на плана под № 3331, но не е отразен като самостоятелна кадастрална единица в таблицата за дължимото обезщетение (приложена към ПНИ), тъй като площта му е включена в имот № 3332, т. е. в таблицата за дължимото обезщетение имот № 3332 обхваща площта и на трите имота по КП от 1956 г.
В границите на имота, възстановен с решение № 281/20.12.1994 г. на ПК Варна, попадат редица новообразувани имоти, но конкретните възражения на жалбоподателите касаят имоти № 902, 912, 913, 914 и 915, отредени на бивши ползватели. Имот № 902 е засегнат частично, имоти № 912, 914 и 915 попадат изцяло в имот стар № 3332, а имот № 913 по граници, размер и съседи всъщност съвпада с имот ст. № 4092, отреден за жалбоподателите. По отношение на последния претенцията им е била да се увели площта му, като се придаде към него част от имот № 912. Вещото лице е установило, че не съществува техническа възможност за обособяване на отделни имоти от разликите над максимално допустимия размер от 600 кв. м.
При тези данни, от правна страна съдът е приел, че няма основание за промяна на ПНИ, в оспорената му част. До този извод е достигнал след обстоен анализ на приложимата нормативна уредба, уреждаща изискванията за изработване на ПНИ, и в частност - нормите на чл. 28, ал. 7 и 9 от ППЗСПЗЗ. Приел е, че в настоящия случай се касае за имоти в урбанизирана територия, по отношение на които е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, като следва разликите от новообразуваните имоти да са с площ не по-малка от 500 кв. м и с лице не по-малко от 16 м. Налице са разлики от 600 кв. м от имотите (№ 902, 912, 914 и 915), върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост, но те не отговарят на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. По тези съображения жалбата е отхвърлена, като е прието, че ПНИ и заповедта, с която същият е одобрен не страдат от пороци по чл. 146 от АПК.
Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но с коригиращи мотиви.
Неправилни са изводите на съда, че за всички имоти, включени в план на новообразувани имоти за селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, важат разпоредбите на ЗУТ. За имотите, които следва да бъдат отредени на бившите собственици, не се прилагат изискванията на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. За тези имоти важи разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която е специална по отношение ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. м за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от ползувателските имоти. Разписаните в чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ изисквания относно лицето и площта на новообразуваните имоти са относими само към ползувателските имоти, като ако същите се намират в урбанизирани територии следва да се съобразят и изискванията за минимални размери според правилата и нормативите за устройство на територията, при изключението, визирано в последното изречение на текста, отнасящо се до имоти, които поначало са били раздадени за ползване с по-малки размери, до който размер е допустимо образуване на имот. Нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ не позволява друго тълкуване, същата е съобразена и с целта на закона - да се реституират имотите на бившите собственици, в случаите когато са налице разлики над максимално допустимите размери за отреждане на ползувателските имоти, разбира се при наличие и на останалите изисквания в специалния закон, които са свързани именно с правилното устройство на територията. Разликите могат да останат в ползувателския имот, само ако от тях не може да се образува имот, при спазване на визираните в нормата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ изисквания.
В разглеждания случай от претендираните имоти не могат да се обособят отделни имоти, които да се отредят на бившите собственици, тъй като последните не отговарят на специалните изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Така например за имот № 902 вещото лице е дало заключение, че съгласно ПНИ е с площ от 936 кв. м., като 376 кв. м. попадат в имота на жалбоподателите (стар имот № 3332). От формална страна действително е налице разлика от 336 кв. м над максимално допустимите 600 кв. м. От друга страна обаче само 376 кв. м. от бившата нива са включени в имот № 902. Разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ предвижда разликата над 600 кв. м. да се възстановява на бившия собственик, а не на бившите собственици, което означава, че същата би била приложима, само ако ползвателския имот засяга имота на един собственик. В случая имот № 902 засяга имоти на двама бивши собственици, тъй като 376 кв. м от него попадат в имот № 3332 (съгласно номерацията по ПКП), а останалата част – № 3328. При това положение не може от разликата над 600 кв. м. да се обособи имот единствено за бившия собственик на имот № 3332, тъй като така би се дало необосновано предимство на неговите права пред тези на други бивш собственик, в чийто имот всъщност попада по-голямата част от имот № 902.
По отношение на имот № 912, който е с площ от 839 кв. м. и е съседен на отредения за жалбоподателите имот № 4092 (нов № 913), вещото лице е посочило, че евентуално отнемане на 239 кв. м. от него и присъединяването им към имот № 4092, ще доведе до невъзможност за пълноценно използване на имота. При този вариант имот № 902 ще има дъно 12 м, при бъдещо вилно застрояване, където линията на застрояване до страничните граници е 4 м, а до дъното на урегулирания имот е 6 м, то при дъното, която част е най-високото място на имота, трудно би могла да се построи вилна сграда с максимално застроена площ. Обособяването на отделните имоти следва да е извършено не само в съответствие с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, но и с оглед постигане на крайната цел на ПНИ – правилно устройство на територията. Раздробяването на имот № 902 не би било оправдано именно с оглед правилното устройство на територията.
Жалбоподателите са претендирали разликите от имоти № 914 и 915 да бъде обединени в отделен имот. Видно от заключението на вещото лице от имот № 914 може да се отделят 248 кв. м., т. е. разликата е под законоустановения размер съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и от нея не може да се обособи самостоятелен имот. Посочената разлика от 248 кв. м. не може да се обособи в северната част на имота, за да бъде придадена към имот № 4092, собственост на жалбоподателите, тъй като в едната част е построена масивна жилищна със застроена площ от 71 кв. м. и складово помещение, а в другата са проведени благоустройствени мероприятия, като е изградена водомерна шахта и попивна яма. Имот № 915 съгласно ПНИ е с площ от 829 кв. м., а според измерванията на място – 820 кв. м. Разликата от 220 кв. м не може да се обособи в самостоятелен имот. От друга страна, вещото лице е посочило, че тази разлика не може да се обособи в северната част на имот № 915, за да се обедини с другата разлика от 248 кв. м от имот № 914, тъй като там има изградена масивна жилищна сграда, навес, попивна яма, бетонен резервоар, водомерна шахта. При тези данни като краен резултат първоинстанционният съд правилно е приел, че няма основание да се допуска исканото изменение в ПНИ, тъй като същото би противоречало на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ.
Несъстоятелни са оплакванията на касатора, че съдът е отхвърлил жалбата им по съображения, че съгласно Протокол № 73 за разглеждане на писмените искания и възражения относно КП и ПНИ на м. „Г. Т.” наследниците на А. Н. не са подали възражения. Първо, за това обстоятелство съдът е споменал единствено и само при изброяването на приложените по административната преписка документи. Никъде в мотивите си не е засягал този протокол, а още по-малко пък го е използвал, за да обоснове правните си изводи. Освен това, дори и наследниците на А. Н. да не са направили възражения или да не са били уведомени по надлежния ред за наличието на такъв протокол, това по никакъв начин не е засегнало правото им на защита срещу одобрения ПНИ, тъй като са могли да го оспорят по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от която защита са се възползвали.
Във връзка със заключението на вещото лице в касационната жалба са направени общи оплаквания, че съдът се е позовал изключително и само на техническата експертиза, която поради липса на процесуално представителство не била оспорена, но била некомпетентно изготвена от вещо лице без необходимата квалификация. Според касатора експертизата страда от пороци, което е основание за извършване на нова тройна експертиза от лицензирани експерти геодезисти за извършване на цялостна проверка и измерване на площите на процесните имоти и възможността да бъдат обособени нови имоти за собствениците. Така направените оплаквания, макар и да не са правно квалифицирани от процесуалния представител на касаторите, сочат на нарушение на процесуалните правила, каквото не е допуснато. Експертното заключение не е оспорено в съдебно заседание, експертът е дал компетентно заключение, което е обсъдено от съда редом с останалите доказателства. Възраженията, че заключението е непълно и неточно не могат да бъдат слушани в настоящото производство. Страната, ако не е била съгласна със заключението на вещото лице е следвало да задава въпроси, да иска допълването му или да го оспори, но пред първоинстанционния съд. Касационното производство не е такова за поправяне на пропуските на страните, особено дължащите се на процесуалното им бездействие.
По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. ПНИ в оспорената му част е съобразен с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и е законосъобразен във всичките му негови части – текстова, графична, регистър. Заповедта на областния управител, с която същият е одобрен не страда от пороци и правилно жалбата против нея е отхвърлена като неоснователна. Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 421 от 12.06.2009г., постановено по адм. дело № 1562/2006г. по описа на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. К./п/ Г. К.
Г.К.