Производството е образувано по три касационни жалби, подадени от Областния управител на област с административен център-гр. В.,от В. Х. Ч.,чрез пълномощника му-адв.Й. Г.-ВАК,със съд. адрес гр. В. и от С. Н. С. от гр. В.,чрез пълномощника му-адв.С. Х.,против решение № 1780/18.08.2010г.,постановено от Варненския административен съд, първо отделение, девети състав, по адм. д.№2332/2008г.
Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл.211,ал.1 от АПК и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, в производство по пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,административният съд е отменил заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008г. на Областния управител на област с адм. център-Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по пар.4,ал.2 от ЗСПЗЗ,местност"М"ЕООД, Д. Ж. Е.,Д. Х. Г. и Н. С. Е.-също.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение:
Жалбите са подадени в срок, допустими са, но по същество е неоснователни.Решението е правилно. Същото е мотивирано с приетата и неоспорена съдебно - техническа експертиза след преценка другите доказателствени материали по делото. Спорът се свежда до това, налице ли е техническа възможност за образуване на нов имот за разликите над 600 кв. м. от имоти по ПНИ 856,857,858,859,2890 и правилно ли е приложена нормата на чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ.По същество доводите на касаторите са, че съдът неправилно е кредитирал СТЕ и незаконосъобразно нарушавайки разпоредбите на чл.28, ал.5-10 от ППЗСПЗЗ е постановил решение, което противоречи на материалния закон, както и нарушение на Заповед № РД-46-494 от 22,08.2003 г. на МЗГ. В кредитираната по делото експертиза, неоспорена от страните в съдебно заседание вещото лице твърди, че е налице техническа възможност за обособяване на нов имот от разлики от имот № 859 и № 2890, както и за присъединяване на разлики от имоти № 858 и № 857 към имот № 4084, собственост на жалбоподателя.Жалбоподателите на са се ползвали от правото си да оспорят заключението на вещото лице или да искат тройна експертиза, с оглед доказване на техните твърдения. Правилно е преценено, че са възможни и други варианти за проектиране на път до новообразуваните. Решението е правилно, постановено е при липсата на основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба и същото следва да остане в сила .
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения:
При постановяването на решението си съдът е преценил подробно всички събрани по делото доказателства, включително основното и допълнително заключение на СТЕ,отговорил е на доводите на страните, мотивите му са подробни и обосновани и направените изводи не противоречат на материалния закон.
Правилно е прието, въз основа на събраните доказателства, че разликите над 600 кв. м.,в какъвто размер са установени правата на собственост на бившите ползуватели, могат да се присъединят към отредения на бившия собственик имот №4084.
Неоснователни са доводите на касаторите, че е недопустимо да се променят границите на имотите, тъй като имали нот. акт. Същите не са от третата категория лица, които не са нито бивши собственици, нито бивши ползуватели, а са собственици с нот. актове на друго придобивно основание върху имоти, които не са били включвани или внасяни в ТКЗК,ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, чиито имоти следва да се отразяват в ПНИ без промяна на границите и квадратурата им. Касаторите са бивши ползуватели и доводите им противоречат на разпоредбата на чл.28,ал.6 от ППЗСПЗЗ,съгласно която имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м.И двамата касатори-физически лица са с признати права върху 600 кв. м. ид. части от имоти с по-голяма площ.
Решението е съобразено и с разпоредбата на чл.28,ал.7 от ППЗСПЗЗ,съгласно която разликите над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици за образуване на нов имот с площ не по-малка от 250 кв.Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик.Само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота на ползувателя.
На вещото лице е била поставена от съда задача да даде заключения за тези възможности, което то е изпълнило.Налице е възможност за присъединяване на разликите към имота на бившия собственик.
Неоснователен е и доводът на областния управител, че решението на съда е неправилно относно възможността да се образува нов имот за собственика от разликите в имоти №№859 и 2890,тъй като такава възможност съществува, видно от заключението на вещото лице.
СТЕ-основна и допълнителна, не са били оспорени от страните и са приети от съда.В настоящото касационно производство касаторите не могат да ги оспорват.
В производството по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ не могат да се оспорват и решенията на ПК-Варна, с които е възстановено правото на собственост на жалбоподателя и съдът не е допуснал процесуално нарушение като не се е произнесъл по това искане на заинтересованата страна.
Касаторите могат да се позовават на допуснати от съда нарушения относно техните права, не и на правата на трети лица, неучастващи в производството.
Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема.
Не са налице касационни основания по чл.209,т.3 от АПК и решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV-то отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1780/18.08.2010г.,постановено от Варненския административен съд, първо отделение, девети състав, по адм. д.№2332/2008г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. М.К.