Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Началникът на сектор Видин при РДНСК - Северозападен район (СЗР), чрез процесуалния си представител мл. юрк. Р. А. е подал искане за отмяна на влязло в сила решение № 31/22.03.2011 г., постановено по адм. д. № 30/2011 г. по описа на Административен съд - Видин, което е оставено в сила с решение № 13135/17.10.2011 г. по адм. дело № 6248/2011 г. по описа на Върховния административен съд , второ отделение.

В искането за отмяна с посочено правно основание по чл. 239, т. 1 АПК се поддържа, че описаният съдебен акт противоречи на закона и се моли да бъде отменен като неправилен.

Ответниците - кметът на община Б.к, Д. Б. Ф. и И. Г. Ф., не ангажират становища по искането за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното: С

решение № 31/22.03.2011 г., постановено по адм. д. № 30/2011 г. по описа на Административен съд - Видин, оставено в сила с решение № 13135/17.10.2011 г. по адм. дело № 6248/2011 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е отменена заповед № ДК-02-СЗР-6/12.01.2011 г. на началника на РДНСК - СЗР, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "павилион - питейно заведение", находящ се в поземлен имот № 206047, землището на с. Р., община Б.к, област В., местност "Магурата", извършен от Д. Б. Ф..

Съгласно поддържаните в настоящото производство доводи и твърдения, отмяната се иска на основание ново обстоятелство от съществено значение за спора, каквото съставлява определение № 13018 от 13.10.2011 г. по адм. д. № 11071/2011 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 9804 от 1.07.2011 г. по адм. д. № 8392/2011 г. на тричленен състав на съда, за оставяне без разглеждане касационната жалба на Д. Б. Ф. срещу решение от 11.05.2011 г. по адм. д. № 328/2010 г. на Видинския административен съд и е прекратено производството по образуваното адм. д. № 8392/2011 г. на Върховния административен съд. С решението по адм. д. № 328/2010 г. на Административен съд - Видин е отхвърлена жалбата на Д. Б. Ф. срещу заповед № ДК-10-СЗР-37/11.11.2010 г. на началника на РДНСК - СЗР, издадена на основание чл. 97, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 216, ал. 2 и чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ, с която е обявено за нищожно разрешение за строеж № 15/30.07.2010 г. за "Павилион - питейно заведение", находящ се в ПИ № 206047 в землището на с. Р., община Б.к, заедно с одобрените инвестиционни проекти. Твърди се, че обявяването на нищожността на строителното разрешение има обратно действие, предизвиканите правни последици се считат заличени от момента на възникването им, поради което административният орган правилно е приел изграденият обект за незаконен и е разпоредил премахването му. Поради това поддържа, че като е отменил заповед № ДК-02-СЗР-6/12.01.2011 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, без да зачете действието на предходния акт, т. к. производството по оспорването му е било висящо към този момент, решаващият съд е постановил неправилно решение.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1-ва АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото.

Следователно новите обстоятелства, визирани в чл. 239, т. 1-ва АПК представляват юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са съществували, но не са били включени във фактическия материал при решаване на делото поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. По хипотеза те са извънпроцесуални и са относими към спорното право, в случая правото на отмяна на обжалваното решение. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Именно по тази причина като основания за отмяната могат да служат новооткрити или новосъздадени доказателства само относно обстоятелства (правно или доказателствено значими), съществували към момента, в който са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, т. е. - към момента на приключване на устните състезания.

В контекста на нормативните изисквания, формулираните в искането твърдения не обосновават наличие на релевираното отменително основание по отношение акта на Административен съд - Видин, с който е отменена заповедта на

началника на РДНСК - СЗР за премахване на незаконния строеж, изграден от Д. Б. Ф. по съображения, че същият е изпълнен въз основа на валидно издадено към момента на изпълнението строително разрешение.

Писменото доказателство, на което се основава искането - определение от 13.10.2011 г. по адм. д. № 11071/2011 г. е ново по смисъла на чл. 239, т. 1-ва АПК, т. к. е създадено след приключване на делото в касационната му фаза (13.09.2011 г.). Това определение обаче, доколкото решава процесуален въпрос, свързан с допустимостта на касационното оспорване на решението по адм. д. № 328/2010 г. по описа на Административен съд - Видин, е неотносимо към преценката за правилността на постановеното решение по адм. д. № 30/2011 г. на същия съд. Това е така, защото самото решение по адм. д. № 328/2010 г. е било представено пред касационната инстанция (л. 16 - л. 18 от адм. д. № 6248/2011 г. на Върховния административен съд), като изрично в диспозитива му е отбелязано, че е окончателно, на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ. Правните последици на решението с оглед ретроактивното действие на прогласената нищожност на строителното разрешение за изграждане на подлежащия на премахване обект е следвало да бъдат зачетени от касационната инстанция .

Следователно това обстоятелство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК

, а ненадлежната му преценка представлява процесуално нарушение, но то не е сред изчерпателно посочените чл. 239, т. 4 и 5 АПК.

Поради това основания за отмяна не могат да бъдат нито това обстоятелство, нито доказателствата за него.

С оглед изложеното искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

искането на началника на сектор Видин при РДНСК - Северозападен район за отмяна на влязло в сила решение № 31/22.03.2011 г., постановено по адм. д. № 30/2011 г. по описа на Административен съд - Видин, оставено в сила с решение № 13135/17.10.2011 г. по адм. дело № 6248/2011 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. А./п/ Ю. К./п/ П. Н./п/ Д. М.

В.А.