Производството е по реда на чл.208 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. З. Ф. против решение № 12573 от 11.12.2007 година по адм. дело № 11981/2006 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № 677-А от 20.10.2006 година на областния управител на област С.. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК.

Ответната страна не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че съдът не е обсъдил представените доказателства и доводите на страната за размера и основанието, на което са изплатени вече сумите.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Р. З. Ф. против заповед № 677-А от 20.10.2006 година на областния управител на област С., с която е оставено без разглеждане искане вх.№ 26-781-ЗПГРРЛ от 5.04.2006 година за изплащане на еднократно обезщетение, подадено от жалбоподателката, като наследница на Х. С. Р.. Възразила е, че й е изплащано обезщетение само на лично основание, но не и като наследница на починалата й майка.

Съдът е приел за установено, че родителите на жалбоподателката и цялото им семейство са били изселени по административен ред за периода от 1948 до 1954 година. За тази репресия четирите им деца, между, които и жалбоподателката са подали молба за обезщетение на 15.03.1994 година и са били обезщетени с по 12500 лева всеки един от тях. Въз основа на това е счел, че отказът на областния управител, постановен на основание на чл.6 ЗПГРРЛ е законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него...