Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. П. от гр. С., против решение от 25.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2116/2008 г. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ-в състав, с което е отменен отказ за отмяна на отчуждаване, обективиран в заповед № РД-54-198/30.04.1999 г. на кмета на Столична община, на имот пл. № 999-ст., кв. 29, в. з. „Киноцентъра” – ІІ част, като вместо него съдът се е произнесъл по същество и е постановил отмяна на отчуждаването на основание чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС на следния имот: парцел VІІ – 999 (стар), кв. 29, в. з. „Киноцентъра” – ІІ част, понастоящем съставляващ УПИ VІІ-469, кв. 29.

В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на приложимия реституционен закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът в нарушение на приложимия материален закон е събирал доказателства за законността на постройката, реализирана в спорния имот. Съдът е следвало да приеме, че върху процесния имот е отстъпено право на стоеж в полза на наследодателя на жалбоподателя, което е реализирано. Вещното право на строеж не се погасява с погиване на вещта – ако постройката погине, носителят на правото на строеж може да я построи отново, без да е нужно да му се учредява ново право на строеж. Съдът не е обсъдил съдържанието на правото на строеж, с което е достигнал до незаконосъобразни изводи, че същото е погасено. Вещното право на строеж, учредено върху чужда земя, се погасява само ако не се реализира в 5-годишен срок, а не с погиване или разрушаване на постройката. В настоящия случай върху имота е учредено вещно право на строеж в полза на трето добросъвестно...