Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на адв.А. К. в качеството му на процесуален представител на "Микроарт 7 - Бонов, Хараланова, Петков и сие" СД, срещу решение № 527 от 25.10.2012 г. по адм. дело № 218 по описа за 2012 г. на административния съд - В. Т.. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 151101079 от 31.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр.В. Т., потвърден с решение № 38 от 23.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр.В. Т. относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 18 277.76 лв. и начислена лихва за забава в размер на 8 194.43.00 лв. за данъчни периоди м.02-м.07, м.09 и м.12.2007 г., м.04, м.07-м.12.2008 г. и м.01, м.03 и м.04.2009 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр.В. Т. (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.В. Т.) оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК на процесуалния представител юрисконсулт В. В.. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.21 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд -...