Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по три касационни жалби - пърмата касационна жалба е подадена от Н. К. Х. и Р. П.ва Иванова, втората касационна жалба е подадена от Л. В. С. и третата касационна жалба е подадена от П. В. Х., всички срещу решение от 11.10.2010г., постановено от Административен съд Монтана, ІІІ състав по адм. д.№ 320/2010г. С касационните жалби са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което касационните жалбоподатели правят искане за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед.

Ответникът – кмета на община М., не взема становище по касационните жалби.

Заинтересованите страни не вземат становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо.

Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 1184 от 28.05.2010г., с която кмета на община М. на основание §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и §31, ал.3 от ПЗР на ПМС №234/1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрил оценка на земеделска земя от 506 кв. м. в зона „Парта”, землището на гр. М., поземлен имот № 17.469, в размер на 446 лв.

Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и е съответна на приложимия материален закон. Съдът е приел, че след като на ползвателя е признато правото да придобие собственост по отношение на процедирания имот и това е станало с изрична заповед, издадена в производство...