Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила МОЛБА от Г. В. Д. от гр. В. Търново, като ЕТ "ЕР КОНКОРД - Г. Д.", гр. В. Т., по чл. 238 във връзка с чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на влязло в сила решение № 6838/02.07.07 г. по адм. дело № 3203/2007 г. на ВАС, ІА отделение. Молителят заявява, че подава молбата за отмяна на решението само в частта му, в която е потвърдено решение № 473/09.02.2007 г. по адм. х. дело № 16/2006 г. на ВТОС (Великотърновски окръжен съд), с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 632/10.09.2005 г. на ТДД гр. В. Търново, потвърден с решение № 882/16.12.2005 г. на РДД гр. В. Търново за непризнат данъчен кредит по доставки на "Джи Ай Ем Инженеринг" ЕООД в размер на 6000 лв. и на "М. Т." ЕООД в размер на 6000.04 лв., както и е осъден да заплати сумата 1477.00 лв. разноски по делото. Моли в тази част решението да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, за което искане развива подробни съображения. Счита, че Върховният административен съд не се е съобразил и с Тълкувателно решение № 5/14.07.2004 г. на ОСС на ВАС по дело № ТР-7/2004 г. и въпреки така установената фактическа обстановка е приел, че представляваната от него фирма носи отговорност за това дали доставчиците изпълняват задълженията си по ЗДДС. Твърди, че тези изводи на ВАС са в пълно противоречие с чл. 14 от Конвенцията за правата на човека, във вр. с чл. 1 от Протокол № 1 и в несъответствие с Решение на Европейския съд в Страсбург, V-ти състав, от 22.01.2009 г. по дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. Заявява, че са налице основанията на чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на решението на ВАС. Допълнително е постъпила писмена защита от пълномощника на молителя, в която се моли молбата за отмяна да бъде уважена.

От ответника - Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. В. Т., чрез процесуалния му представител са постъпили писмени бележки, в които се изразява становище, че молбата е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение.

В производството по отмяната на влязло в сила съдебно решение законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото.

Молбата за отмяна е подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 6838 от 02.07.07 г. по адм. дело № 3203/2007 г., в производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, образувано по две касационни жалби: от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП и от ЕТ "Ер К. Г. Д." гр. В. Т., тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. - Първо А отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 473 от 9.02.2007 г. постановено по адм. дело № 16 по описа за 2006 година на Великотърновския окръжен съд.

Решението на тричленния състав на ВАС е постановено в касационно производство, поради което е окончателно и не подлежи на последващо обжалване, както правилно е записано в него. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания.

Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото.

В конкретния случай в молбата за отмяна на Г. В. Д. с фирма ЕТ "ЕР КОНКОРД - Г. Д." е заявено като основание чл. 239, т. 6 от АПК. Съгласно тази разпоредба, решението подлежи на отмяна, когато "с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи". Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретното дело и установеното нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая молителят прилага и се позовава на Решение от 22 януари 2009 г. на Европейския съд по правата на човека, пети състав, постановено по съдебно дело [Фирма 1] срещу България (жалба № 3991/03), с което в т. 2 единодушно е прието, че е налице нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 на Конвенцията. По това дело обаче молителят не е бил страна и посоченото решение на съда в Страсбург няма действие по отношение на него. В случая не са налице условията на чл. 239, т. 6 от АПК, поради което подадената молба за отмяна ще трябва да бъде оставена без уважение.

Оплакванията на Г. В. Д., действащ като ЕТ "ЕР КОНКОРД - Г. Д.", че решението на тричленния състав на ВАС - Първо А отделение в атакуваната част е незаконосъобразно и необосновано представляват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, а не основания за отмяна по чл. 239 от АПК, поради което не следва да се обсъждат в настоящото извънинстанционно производство.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - Първа колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. В. Д. от гр. В. Търново, като ЕТ "ЕР КОНКОРД - Г. Д.", гр. В. Т., за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на решение № 6838 от 02.07.07 г. на тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. - Първо А отделение, постановено по адм. дело № 3203/2007 г. в частта му, в която е оставено в сила решение № 473 от 09.02.2007 г. по адм. х. дело № 16/2006 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 632/10.09.2005 г. на ТДД гр. В. Търново, потвърден с решение № 882/16.12.2005 г. на РДД гр. В. Търново за непризнат данъчен кредит по доставки на "Джи Ай Ем Инженеринг" ЕООД в размер на 6000 лв. и на "М. Т." ЕООД в размер на 6000.04 лв., както и е осъден да заплати сумата 1477.00 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ц. С./п/ Г. М./п/ Д. Г./п/ Г. Г. Г.М.