Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е жалба на А. С. А., гражданин на Ирак, срещу решение № 633 от 02.11.2011 г. по адм. д. № 728/2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ОЧ--763/03.10.2011 г. на началника на ГПУ -Свиленград за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци.
Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с разпоредбата на чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/15/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Счита се, че съдът не е съобразил фактите настъпили по време на съдебното производство и приложението на разпоредбата на чл. 67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Смисълът от съществуването на мерките за принудително настаняване е да се осигури изпълнението на държавната принуда, но издаването им се подчинява на определени условия и предпоставки, препятстващи самоцелното ограничаване на основни човешки права. Ответникът по жалбата не е взел становище.
Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.44, ал.6 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането.
За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл.39а, т.2- принудително отвеждане до границата и кумулативно наличие на опасност от укриване на чужденеца, които дават основание за налагане на принудителната административна мярка. Изложил е мотиви, че заповедта е издадена при посочване на фактическите и правни основания за издаването й, мотивирана е с това, че лицето е с неустановена самоличност и съществува реална опасност да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта, от което може да се изведе втората предпоставка за налагане на марката опасност от укриване. Решението е правилно.
Безспорно е, че жалбоподателят незаконно е преминал държавната граница и влязъл в РБългария не по установения ред, без документи за самоличност и се е укривал от гранично полицейския отряд. Както е установено от съда по данните от преписката жалбоподателят е преминал държавната граница от РТурция за РБългария без разрешение на надлежните органи и не през определените за целта места, бил е без документи за самоличност, самоличността му е установена по заявени от него данни, в разговор с него е установено, че целта на влизането му в РБългария е да използва страната като транзитен път за страните от Европейския съюз, при което основателно е прието от административния орган, че с оглед нелегалното преминаване на държавната граница и заявената цел за пътуване съществува реална опасност да се укрие за да възпрепятства изпълнението на наложената мярка принудително отвеждане до границата.
Съгласно чл.44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, т.2 и 3
, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от настаняването и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал. 6.
Правилно е прието от съда, че съдържащите се мотиви в акта от фактическа страна, че лицето е с неустановена самоличност и съществува реална опасност да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата дават представа за основанието, което административният орган е приел за налично и от тях може да се установи една от предвидените предпоставки в закона за налагане на мярката - опасност от укриване. Обосновано е прието, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице фактическите предпоставки за налагане на мярката и издадената заповед към този момент е в съответствие с материалния закон, което не се е оспорвало и от жалбоподателя.
Съдът е преценил, че са отчетени от органа обстоятелствата по чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, като продължителността на пребиваването в страната, тъй като чужденецът е задържан непосредствено при влизането му в страната, както и наличие на производство по ЗУБ, не се е твърдяло от жалбоподателя към момента на постановяване на заповедта вече да е имало подадено искане до ДАБ. Образуването последствие на производство по ЗУБ, за което не са представени доказателства, не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на принудителната административна мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" и се има предвид при изпълнение на принудителната административната мярка "принудително отвеждане до границата".
Неоснователни са доводите за нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.4 Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.
Съгласно директивата, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато:а) е налице опасност от укриване; или б) засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури. Когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в параграф 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно.
В случая не е установено, че може да се приложи ефективно друга, достатъчна, но по - лека принудителна мярка и е прието наличие на опасност от укриване. Не се установява чужденецът да има друга възможност за легално пребиваване в страната, при което да може да се наложи по - лека принудителна мярка. Правилни са изводите на съда, че изискването за възможно най - кратък срок на задържане по време на процедурите по извеждане и наличието на разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или липсата на условията по пар.1, когато задържането престава да бъде оправдано, се преценяват при приложението на чл. 46а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЧРБ, съгласно който на всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом.
След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването.
Съдът се е съобразил с фактите установени към момента на издаването на заповедта, а последствие настъпили обстоятелства, каквито не се твърдят, имат значение при преценката отпаднали ли са пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата, до каквото прекратително условие, но за не повече от 6 месеца е издадена оспорената пред съда заповед. Доводите, изложени в касационната жалба се явяват неоснователни.
Воден от изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 633 от 02.11.2011 г. по адм. д. № 728/2011 г. на Административен съд Хасково. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
П.Н.