Производството по чл. 207 от АПК е образувано по касационна жалба на Г. Г. Л. и Р. Г. Н., против решение № 571/22.11.2007 г. на Административен съд гр. В. като неправилно поради нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че изкупуването на половината идеална част от недвижимия имот - частна общинска собственост следва да се извърши по специалния ред на ПМС № 235/1996 г отм. , а не по общия ред на чл. 36 ЗОС, както и че определената продажна цена е занижена.

Ответната страна - община гр. В. не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение приема, че подадените в срока по чл. 211 АПК касационни жалби са неоснователни.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Г. Г. и Р. Г., против заповед № 1993/08.06.2007 г. на кмета на община гр. В., с която на основание чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗОС и решение № 4853-2/25.04.2007 г. на Общински съвет гр. В., взето на основание чл. 21, т. 8 ЗМСМА, е наредено да се прекрати съсобствеността между общината и жалбоподателките чрез продажба на недвижим имот - общинска собственост, представляващ земя с площ 118,32 кв. м. от ПИ-881, находящ се в гр. В., ул. "Кирил и Методий" № 68-А за сумата 26490 лв. Съдът е изложил съображения, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена в изпълнение на взето на основание чл. 21, т. 8 ЗМСМА решение на общинския съвет за ликвидиране на съсобствеността върху процесния недвижим имот и при спазена процедура по ЗОС. Приел е също така, че жалбоподателките нямат право да изкупят общинския имот по реда на отмененото ПМС № 235/1996 г., тъй като вече са се ползвали от него относно другата част от общинския имот, върху която на родителите им е било отстъпено право на строеж и построена жилищна сграда. Решението е правилно.

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателките са наследници на родителите си Г. Н. и А. Н., в чиято полза с договор от 23.05.1962 г. е отстъпено право на строеж върху 1/2 ид. част от процесния имот, тогава държавна собственост, за строеж на жилищна сграда като правото на строеж е реализирано. Безспорно е също така, че с договори № Д-6-9200 и № 6-9200, двата от 13.10.2006 г. и заповеди № 2655 и № 2656 на кмета на община гр. В., жалбоподателките са придобили 115 кв. м. (1/2 ид. част) от процесния имот - частна общинска собственост (виж. АОД № 3729/22.03.2006 г.) на основание чл. 35, ал. 2 ЗОС и § 1, ал. 1 и ал. 6 от ПМС № 235/96 г. При така установените факти, които не се оспорват от жалбоподателките, законосъобразни са изводите на съда, че са неприложими хипотезите на отмененото ПМС № 235/96 г. за закупуване на другата половина от общинския имот върху която няма учредено и реализирано право на строеж в полза на жалбоподателките или на техните наследодатели.

Правото на строеж е отстъпено само върху 230 кв. м. от п-ІХ по старата регулация, а понастоящем представляващ 1/2 ид. част от новообразувания парцел - частна общинска собственост, поради което жалбоподателките могат да закупят само 1/2 ид. част от този парцел, позовавайки се на § 3, ал. 1 на ПЗР на ПМС № 235/96 г., с което са станали съсобственици с общината за целия парцел. Прекратяването на така създалата се съсобственост законосъобразно е прието от административния орган, че следва да се извърши с решение на общинския съвет и се издаде заповед в съответстие с това решение. Съдът е упражнил изискуемия се от закона съдебен контрол, което обуславя и правилността на неговото решение.

По изложените съображения, Върховният административен съд - ІІІ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 571/22.11.2007 г. по адм. д. № 1309/2007 г. на Административен съд гр. В.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Д.Л.