Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Интер трейд ей енд ди“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Хисаря и „Артемис имоти“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, срещу определение № 581 от 22.07.2021г. постановено по ч. гр. д. № 1767/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260141 от 18.08.2020г. по гр. д. № 15062/2018г. на Пловдивски районен съд за оставяне без уважение на молбата на жалбоподателите за конституирането им като главновстъпили страни в процеса.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът не е обсъдил изложените във въззивната жалба доводи за допустимост на главното встъпване и не се е произнесъл по тях. Съдът декларативно е приел, че жалбоподателите не предявяват самостоятелни права върху предмета на спора и затова не са налице предпоставките за главно встъпване.

По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба от адв. Н. А., процесуален представител на В. А., К. А. и М. Г., които считат, че частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване. Излагат и съображения и за нейната неоснователност. Претендират присъждането на разноски.

По делото е постъпил писмен отговор и от Държавата чрез Областния управител на област Пловдив, в който се поддържа, че частната касационна жалба е допустима, а по същество основателна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Гражданско дело № 15062/2018г. на Пловдивски районен съд е образувано по искова молба, подадена от К. Н. Г. /починал в хода на процеса и заместен от правоприемника си М. П. Г./, В. Г. А. и К. Г. А. против Държавата, за признаване за установено, че ищците са собственици при съответните квоти на сграда с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място], представляваща търговско помещение - магазин с площ 23 кв. м. Правото си на собственост ищците основават на наследство и реституция. Твърдят, че са собственици и на поземления имот, в който се намира сградата, като по отношение на него е висящ спор по чл.54, ал.2 ЗКИР с дружествата „Интер трейд ей енд ди“ ЕООД и „Артемис имоти“ ЕООД. С писмена молба в проведеното съдебно заседание на 08.07.2020г. посочените дружества „Интер трейд ей енд ди“ ЕООД, ЕИК 1157999148 и „Артемис имоти“ ЕООД, ЕИК203312167 са поискали да бъде допуснато главното им встъпване в процеса, като са предявили искове за признаване за установено, че ищците и ответника не са собственици на процесната сграда, нито имат суперфициарни права по отношение на същата. Правният си интерес от предявяването на иска тези лица обосновават с твърдение, че са собственици на поземления имот, в който се намира сградата, въз основа на договор за покупко-продажба от 2014г. Твърдят, че сградата представлява временна постройка, която подлежи на премахване при реализиране на предвиденото по плана застрояване на имота, до който момент държавата има право да я държи. А предвиждането е за застрояване на триетажна сграда на калкан със сградата в съседния имот, така че с предявения иск защитават правото да реализират застрояване на имота и да станат собственици на построеното.

С определение № 260141 от 18.08.2020г. първоинстанционният съд е отказал да допусне поисканото главно встъпване по съображения, че с оглед изложените в молбата твърдения молителите не заявяват самостоятелни права върху предмета на спора и не претендират за себе си спорното право, а оспорват правото на собственост на ищците и признават това на ответника до определен срок. Приел е, че с така предявените искове не се изпълнява целта на главното встъпване, а именно уважаването на иска на главновстъпилото лице да осуети уважаването на първоначалния иск и обратно.

Втората инстанция е потвърдила определението за недопускане участието на „Интер трейд ей енд ди“ ЕООД и „Артемис имоти“ ЕООД като главно встъпили страни по висящия исков процес с мотива, че същите не са поискали установяване на свои самостоятелни права върху процесната сграда, нито са изложили твърдения за наличие на такива, а са оспорили претендираните права от ищците, които според тях засягат правото им на собственост върху поземления имот. При това положение не са налице предпоставките за допускане на поисканото главно встъпване на основание чл. 225, ал. 1 ГПК, тъй като не е поискана защита на евентуално право на собственост върху вещта - предмет на първоначалните искове. Приел е, че за молителите евентуално би бил налице правен интерес от встъпване по реда на чл.218 от ГПК като трети лица-помагачи на страната на ответника. Изрични съображения градоустройствения статут на сградата и неговото значение за спора не са изложени.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателите поставят следните правни въпроси: 1/ задължен ли е въззивният съд в производството по въззивно обжалване на определенията да се произнесе по спорния предмет на делото като изложи мотиви по всички доводи но страните при съблюдаване очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство; 2/ при предявен иск за установяване суперфициарна собственост върху сграда, правото на строеж представлява ли част от спорния предмет; 3/ налице ли са предпоставките на чл.255 ГПК по отношение на касаторите, които в качеството си на собственици на земята под процесната постройка, предявяват отрицателни установителни искове против ищеца и ответника с предмет установяване, че страните по висящия процес нямат право на суперфициарна собственост върху постройката, а правото на строеж е част от патримониума на собственика на земята, т. е. на самите касатори; 4/ налице ли е правен интерес у заявилите главно встъпване лица от оспорване градоустройствения статут на сградата - предмет на установителния иск по висящия процес; 5/ имат ли касаторите интерес от предявяване на отрицателни установителни искове против страните по висящия процес. Сочи се основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС, която прилагат.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о., при преценка предпоставките за допускане на касационен контрол намира следното:

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с първия от поставените въпроси относно обхвата на дейността на въззивния съд в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд. Съдебната практика по този въпрос е уеднаквена с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК. Прието е, че въззивната инстанция, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В случая въззивният съд не се е отклонил от тези правомощия и е изпълнил задълженията си да изложи мотиви относно релевантните факти, както и конкретни съображения защо счита, че липсват предпоставките за допускане на главно встъпване на жалбоподателите.

Вторият правен въпрос /дали при предявен иск за установяване суперфициарна собственост върху сграда правото на строеж представлява част от спорния предмет/ не е изрично разгледан в мотивите на съда. Същото се отнася и до четвъртия въпрос /налице ли е правен интерес у заявилите главно встъпване лица от оспорване градоустройствения статут на сградата - предмет на установителния иск по висящия процес/. При предявяване на претенцията си двете дружества твърдят, че са носители на собственост върху поземления имот; права върху сградата не претендират, но считат, че установяването на градоустройствения й статут има значение за реализиране на правата им за бъдещо застрояване. Решаващият мотив на съда да откаже главното встъпване е липсата на идентичност /тъждественост/ на предмета на двата спора, при което не е отречен интереса на касаторите от установяване градоустройствения статут на сградата - отречено е само правото им да го сторят в този процес посредством главно встъпване.

Отношение към решаващите изводи на съда имат третия и петия от правните въпроси, които обобщени се свеждат до следното: при предявен положителен установителен иск за собственост налице ли са предпоставките на чл. 255 ГПК за главно встъпване на лице, което не претендира за себе си правото на собственост върху същия обект, а иска да отрече собствеността на ищеца и ответника, което отричане би му дало възможност да реализира други свои права. От практиката на Върховния касационен съд произтича отрицателен отговор на този въпрос. В Решение № 21 от 04.03.2020г. по гр. д. № 2087/2019г. на І г. о., Определение № 145 от 07.07.2016 г. по ч. гр. д.№ 2763/2016г. на ІІ г. о., Определение № 174 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д.№ 3477/2017г. на ІІ г. о., се приема, че главно встъпване е допустимо когато встъпващият предявява самостоятелно право върху предмета на спора, като заявява претенция, че спорното право, предмет на първоначалния иск, му принадлежи изцяло или отчасти. Претендираното от това лице право трябва да е несъвместимо със спорното право, предмет на първоначалния иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да осуети уважаването на първоначалния иск и да обуслови отхвърлянето му. За да е допустимо главното встъпване третото лице трябва да твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главновстъпилото лице.

В обжалвания акт е прието, че дружествата, претендиращи главно встъпване, не искат установяване на свои самостоятелни права върху спорната сграда, нито твърдят, че имат такива, а като носители на право на собственост върху поземления имот оспорват /отричат/ правата на ищците и на ответника върху сградата. В тази хипотеза липсва тъждественост на обекта на защита. Изразените от въззивния съд съображения за недопускане на участието на двете дружества в процеса по реда на чл. 225 ГПК е в съответствие с възприетото в горепосочената практиката разбиране на същността и предпоставките на главното встъпване.

Поради това касационно обжалване на обжалвания акт не следва да се допуска. Предявеният от двете дружества иск цели да установи, че сградата е с временен градоустройствен статут, което няма отношение към спора чия собственост е тя. Изложените от дружествата обстоятелства сочат на правен интерес от друг вид защита, а не по реда на чл. 225 ГПК в рамките на спора за собственост на сградата между трети лица.

При този изход право на разноски имат ответниците по частната жалба В. А., К. А. и М. Г., които са заплатили сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 581 от 22.07.2021г. постановено по ч. гр. д. № 1767/2021г. на Пловдивски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Интер трейд ей енд ди“ ЕООД, ЕИК 1157999148, със седалище и адрес на управление гр. Хисаря и „Артемис имоти“ ЕООД, ЕИК 203312167 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, да заплатят на В. Г. А., К. Г. А. и М. П. Г. сумата 300 /триста/ лева разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: