Производството е по чл.288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба на С. Е. Г АД, гр. София, срещу решение №11706 от 28.07.2020г. по т. д. №768/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №2059/18.11.2019г. по т. д.№2542/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -21 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „С. Е. Г“ АД срещу „Д. Е. Т. Б“ АД иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите в „Д. Е. Т. Б“ АД, проведено на 30.11.2018г., в частта по т.1 от дневния ред на ОСА – за освобождаване на Х. Д. и Т. Д. Г., като членове на съвета на директорите на „Д. Е. Т. Б“ АД. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Касаторът твърди, че оплакванията му за незаконосъобразност на решението на съвета на директорите за свикване на общото събрание са предмет на друго дело, поради което настоящото производство следва да бъде спряно да приключване на преюдициалния спор. Счита, че решението на съвета на директорите следва да се подчини на изискването за единодушно решение по чл.42 ал.3 от устава на дружеството, тъй като промяната на членствения състав на съвета на директорите представлява решение за начина на управление и е съществена организационна промяна. Изтъква, че с исковата си молба е оспорил редовното си уведомяване за общото събрание като счита, че при упражняване на функциите си по чл.2 ал.1 от ЗННД нотариусът следва да удостовери причината, поради която не е връчено съобщението, за да се прецени законосъобразността на връчването, а в случая липсват фактите, предмет на удостоверителното изявление на нотариуса. Поддържа, че не е правена и проверка на качеството акционер на присъствалите лица, нито е съставен списък на акционерите, заверен от председателя, секретаря и преброителя на ОСА. Според касатора въззивният съд не е съобразил, че нарушението в решението за избор на новите членове задължително води до незаконосъобразност и на решението за освобождаване на вписаните членове на съвета на директорите, като противоречащо на чл.39 ал.1 от устава на дружеството. Счита, че непредставянето на писмени материали относно избора на нови членове на съвета на директорите представлява нарушение и на точката по дневния ред, свързана с освобождаването на досегашните членове на съвета на директорите.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Неизпълнението на задължението за представяне на писмени материали за решението за избор на нови членове на СД води ли и до отмяна на решението за освобождаване на членове на СД? По - общият въпрос би бил неизпълнение на задължението за предоставяне на писмени материали води ли и до отмяна и на друго решение, за приемането на което не са били задължителни и необходими писмени материали, когато формирането на последното е било обусловено от формирането на предходното? 2. Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на изявлението на нотариуса по чл.50 ал.4 от ГПК за връчване на нотариална покана, ако в удостоверителното изявление липсва описание на факта, поради който се е стигнало до този начин на връчване? 3. Законосъобразно ли е провеждане на общо събрание на акционерите, в което решенията са приети преди гласуването, а гласуването следва по време приемането на решения? Твърди, че постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение противоречи на приетото по първия въпрос разрешение в практиката на ВКС, формирана с решение №216/20.01.2014г. по т. д.№45/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №187/2016г. по т. д.№1514/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. По останалите два въпроса не сочи конкретни решения на ВКС във връзка с въведеното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Д. Е. Т. Б“ АД, [населено място], не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд, е приел за установено качеството на ищеца на акционер в ответното дружество. Споделил е изводите на въззивния съд, че по отношение на приетото на проведеното на 30.11.2018г. ОСА решение за освобождаване на двама от членовете на съвета на директорите не са налице сочените в исковата молба нарушения на закона и устава на дружеството. Приел е, че свикването на общото събрание на акционерите не е сред изрично предвидените в устава на дружеството решения, за които се изисква единодушие на съвета на директорите, тъй това решение е организационно. Съдът е изтъкнал, че липсва нормативно установен начин на удостоверяване на качеството акционери на присъстващите на събранието, нито такъв ред е предвиден в устава на дружеството, а отразеният в протокола от общото събрание размер на акционерно участие съвпада с посоченото от ищеца в исковата молба, както и на вписването в търговския регистър досежно действителния брой и вид на акциите. Посочил е, че липсата на заверка на списъка на акционерите съгласно изискванията на чл.225, изр. последно от ТЗ, не е релевирана от жалбоподателя като основание за отмяна на решенията на общото събрание. Приел е за неясни доводите в жалбата относно удостоверителните функции на нотариуса, тъй като съображения в такава насока не са излагани по делото от ищеца.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обсъждан от въззивния съд, поради което не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросът е поставен с оглед оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил едно от оплакванията във въззивната му жалба, а именно, че нарушението в решението за избор на новите членове задължително води до незаконосъобразност и на решението за освобождаване на вписаните членове на съвета на директорите, като противоречащо на чл.39 ал.1 от устава на дружеството. Въззивният съд е изразил изрично становище, че не следва да обсъжда този довод във въззивната жалба, доколкото не е бил въведен своевременно като основание на предявения иск по чл.74 от ТЗ. Именно този извод на съда е обуславящ за изхода на спора. В тази връзка релевантен би бил процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд в производството по чл.74 от ТЗ да се произнесе по доводи във въззивната жалба, които не засягат въведените в исковата молба нарушения на закона и устава, а касаят последиците от частична отмяна на приетите от общото събрание решения, какъвто въпрос касаторът не поставя.

Вторият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК също не отговаря на изискванията за допускане на касационен контрол, тъй като не е свързан с констатациите на съда по правно значимите факти и формираните въз основа на тях правни изводи. Изцяло съобразена с данните по делото е констатацията на съда, че оплакването във въззивната жалба относно доказателствената сила на извършено от нотариуса удостоверяване на връчването на нотариална покана, няма връзка с изложените в исковата молба и поддържани в първоинстанционното производство твърдения на ищцовото дружество за липса на уведомяване. Ищецът не е въвел фактически твърдения за нередовно връчване на нотариална покана за общото събрание на акционерите, проведено на 30.11.2018г., а поддържа, че покана изобщо не му е връчвана. Именно тези фактически твърдения са обсъждани от първоинстанционния съд, който не е констатирал на ищеца да е връчена лично покана, включително и нотариална. Съответно правилно въззивният съд е преценил, че фактически твърдения, въведени за първи път във въззивната жалба, които не касаят нововъзникнали факти, не могат да бъдат предмет на обсъждане във въззивното производство.

Последният поставен от касатора въпрос също не съответства на изводите на въззивния съд, поради което не изпълнява общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касация. Въпросът изразява тезата на касатора, че решенията на проведеното общо събрание са били приети преди гласуването, тъй като са били предварително отразени в протокола. Тази теза не е споделена от въззивния съд, който при преценка на събраните по делото доказателства не е установил решенията да са взети преди провеждането на събранието, а е приел, че макар предложенията да са били вписани в протокола, той отразява за всяко решение неговото обсъждане, гласуване и обявяване за прието при съответно удостоверяване на кворума, участвалите в гласуването и мнозинството за приемането му, съответно от представения протокол не се установява нарушение на законова разпоредба или разпоредба на устава на дружеството, годно да опорочи приетите от събранието решения. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на преценката на представените писмени доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.

Следва да се отбележи, че по втори и трети въпрос в изложението касаторът не е обосновал и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не е посочил конкретни решения на ВКС, в противоречие с които се е произнесъл въззивният съд.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед дължимата служебна проверка за допустимост на въззивното решение, следва да се отбележи, че соченото от касатора производство по чл.71 от ТЗ за отмяна на решение от 30.11.2018г. на съвета на директорите на „Д. Е. Т. Б“ АД, [населено място], за избор на нов изпълнителен директор, не се явява преюдициално по отношение на настоящия спор. Съобразно твърденията на ищеца в молба от 03.12.2018г. решението за избор на изпълнителен директор е прието след проведения от общото събрание на акционерите от същата дата избор на нови членове на съвета на директорите, следователно то е обусловено от него. Същевременно първоинстанционният съд е установил наличие на конфликт на интереси между вписания представител на ответното дружество Т. Г., който е управител и на ищцовото дружество, и е назначил особен представител на ответника. Предвид това последният не е представляван в настоящото производство от изпълнителния директор М. Визвиз, избран с атакуваното от ищеца решение на съвета на директорите.

На ответника по касация не се дължат разноски за касационното производство, тъй като такива не са направени.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11706 от 28.07.2020г. по т. д. №768/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.