Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Лео - С. Г.", гр. П., срещу решение № 2315 от 24.10.2013 г. по адм. дело № 1393/2013 г на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Заповед № 154/30.04.2013 г. на директора на Областна дирекция безопасност на храните (ОБДХ) – Пловдив, в частта, с която се ограничава разрешен асортимент по Удостоверение за регистрация по ЗХ № 04577/15.06.2012 г. за обект "кафе - аперитив", находящ се в гр. П.. В жалбата се поддържа материална незаконосъобразност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответната страна - директорът на ОБДХ - Пловдив, не изразява становище по постъпилата жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира постъпилата жалба за допустима като подадена в срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази следното:

Между страните е безспорно, че със Заповед № 125/11.04.2013 г. на директора на ОБДХ - Пловдив е спряна експлоатацията на търговски обект "кафе-аперитив", находящ се в Пловдив, ул. „Полк. С. М." № 67, стопанисван от ЕТ "Лео-С. Г." поради нарушения на чл. 13, т. 3 и чл. 16 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните (наричана за краткост Наредба №5/2006 г.). С решение № 1216 от 29.05.2013 г. по адм. дело № 1129/2013 г. на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Заповед № 125/11.04.2013 г. на директора на ОБДХ – Пловдив. Посоченото съдебно решение е оставено в сила с Решение № 16039 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2013 г.

С последваща заповед № 154/30.04.2013 г. на директора на ОБДХ - Пловдив е прекратено действието на Заповед № 125/11.04.2013 г. и е възстановена дейността на търговския обект, като е ограничен разрешения асортимент по Удостоверение за регистрация по ЗХ № 04577/15.06.2012г. с описаните групи храни – съобразно Удостоверение за регистрация № 09621/29.04.2012 г. В рамките на първоинстанционното съдебно производство Административен съд - Пловдив, анализирайки обжалваната Заповед № 154/30.04.2013 г., е приел за установено от фактическа страна, че в обекта липсва обособено кухненско помещение, което да осигурява условия за прилагане на добрите производствени и хигиенни практики, вкл. защита от замърсявания на храните, съгласно изискванията на чл. 13, т. 4 от Наредба № 5/2006 г. Изводите на Административен съд – Пловдив се основават на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на приетата по делото комплексна съдебна експертиза. Крайният извод на решаващия съд е, че заповед № 154/30.04.2013 г. на директора на ОБДХ – Пловдив е законосъобразна. Решение е неправилно.

Нормативната регламентация на условията и реда за производство и търговия с храни се съдържа в Закона за храните (ЗХ). Нормата на чл. 26 ЗХ предвижда, че на официален контрол подлежат всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни (т. 1), състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни (т. 2); както и суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни (т. 3); От друга страна, с Наредба № 5/2006 г. са детайлизирани хигиенните изисквания към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, към първичното производство на храни, към обектите за производство и търговия с храни и към условията за производство и търговия с храни. Наредбата се прилага на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни, включително първичното производство на храни. Най-сетне, при нарушения на ЗХ и Наредба № 5/2006 г. адмистративните органи за контрол върху производство и търговия с храни могат да налага принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

Именно в качеството си на орган за извършване на контрол върху всички храни директорът на съответната областна дирекция е приложил принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, а това е ПАМ, която се прилага с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. Предоставеното с цитираните норми правомощие е в изпълнение на основно конституционно начало - това по чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Р. Б., според което държавата закриля здравето на гражданите.

За да се приложи обаче посочената по-горе ПАМ, компетентните органи следва по безспорен начин да констатират извършени от проверяваното дружество нарушения, като последните следва да бъдат обстоятелствено описани и да им бъде дадена съответната правна квалификация. В конкретния случай, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при издаване на процесната заповед в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не са посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за действително извършени нарушения, нито съдържанието на съответните правни норми от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните и ЗХ. Липсата на мотиви винаги е съществено нарушение на изискването за форма на акта, което налага неговата отмяна. Н. А.ивен съд – Пловдив е приел, че посоченият пропуск не е съществен и не се отразява върху законосъобразността на административния акт.

От друга страна, наложената ПАМ е незаконосъобразна и на друго основание: административният орган е наложил ПАМ - "ограничение на разрешен асортимент по Удостоверение за регистрация", каквато мярка в ЗХ не съществува. В чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ е предвидено налагане на ПАМ "спиране експлоатацията на обект за производство и търговия с храни или на част от него". Така както е формулирал наложената ПАМ административният орган е излязъл извън параметрите на чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, което от своя страна също обосновава извод за незаконосъобразност на мярката.

На плоскостта на изложеното, Административният съд - Пловдив е приложил неправилно материалния закон, изводите му са необосновани и противоречат на ангажирания доказателствен материал. Оспореното решение следва да бъде отменено и т. к. делото е напълно изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде пререшен с отмяна на Заповед № 154/30.04.2013 г. на директора на ОБДХ, в оспорената част.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2315 от 24.10.2013 г. по адм. дело № 1393/2013 г на Административен съд - Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № 154/30.04.2013 г. на директора на Областна дирекция безопасност на храните – Пловдив, в частта, с която се ограничава разрешен асортимент по Удостоверение за регистрация по ЗХ № 04577/15.06.2012 г. за обект "кафе - аперитив", находящ се в гр. П.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Л. П./п/ Д. М. Л.П.