О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2968

гр.София, 10.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2114/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. против определение на Софийски градски съд /СГС/ № 10127 от 27.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2598/ 2024 г., с която е потвърдено определение на Софийски районен съд /СРС/ от 06.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 3238/ 2024 г., с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК - до приключване с окончателен съдебен акт на производството по гр. д. № 5050/ 2022 г. на СРС, 125 –ти състав.

Жалбоподателят счита за неправилни изводите на въззивния съд, че са налице предпоставките за спиране на производството, поради това, че гр. д.№ 5050/ 2022 г. към 27.06.2024 г. „не съществува“. Постановеното по това дело решение било обезсилено от СГС и делото било върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав. Затова обжалваното определение се основавало на неверен факт и било постановено в нарушение на разпоредби от ХОПЕС, ЕКЗПЧОС и МПГПП. Според жалбоподателя това определение е „произволно и незаконно, нищожно“ и затова отправя към съда искане „ВКС да го обяви за нищожно и да го отмените като невалиден съдебен акт, без правна стойност“.

Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.

Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. М. срещу Върховен касационен съд, предявен е осъдителен иск за сумата 24 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. От образуваните по искови молби на Е. Д. М. общо 209 производства за 2021-2022 г. в СРС, пет били по молби с идентично съдържание /с разлика единствено в посочения период на увреждането/. Първоинстанционният съд посочил, че служебно му е известно, че по едно от тези дела - гр. д.№ 5050/ 2022 г. на СРС - имало постановено решение от 15.12.2022 г. Това решение, след влизането му в сила, щяло да се ползва със сила на пресъдено нещо относно спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Установяването на твърдяното от Е. М. непозволено увреждане между същите страни нямало да подлежи на преразглеждане, затова били налице предпоставките за спиране на производството по делото до влизане в сила на решението по преюдициалния спор. Постановеното в този смисъл определение на СРС било обжалвано от Е. М. пред СГС, който с обжалвания в настоящето производство акт го потвърдил. Въззивният съд намерил, че основание за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален бил този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Щом наличието на непозволено увреждане ще бъде установено с влизане в сила на съдебното решение по гр. д.№ 5050/ 2022 г. на СРС, което е между същите страни, връзката на преюдициалност между двете производства била налице. Така щяла да бъде изключена възможността от постановяването на противоречиви съдебни актове по двете искови производства.

Така мотивираният въззивен съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол, тъй като няма вероятност той да е нищожен, недопустим или очевидно неправилен, а касаторът /въпреки надлежно дадените указания на назначения му по реда на ЗПП процесуален представител/, не е формулирал правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. В подадената уточняваща молба представителят на Е. М. е посочил единствено, че в частната жалба изрично и многократно жалбоподателят е твърдял основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и изчерпателно е дал примери, в които е нарушено правото на Европейския съюз и точно кои норми са нарушени. Правен въпрос, по който да се допусне касационния контрол обаче, не е повдигнат. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса.

Единственото основание за достъп до касационен контрол, изрично наведено от касатора, е твърдението за нищожност на обжалвания акт, за което ВКС е длъжен да следи и служебно. Тази нищожност касаторът извежда от обстоятелството, че обжалваното определение се основава на „неверен факт“, че е постановено в нарушение на разпоредби от ХОПЕС, ЕКЗПЧОС и МПГПП, затова е „произволно и незаконно“. Съдът намира, че при тези твърдения не съществува вероятност за нищожност на акта. Основанията за нищожност на съдебните актове не са законово уредени, но в практиката си ВС и ВКС безпротиворечиво са приемали, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно властническо волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е спазена надлежната форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо до степен, в която неговият смисъл не би могъл да се извлече дори по пътя на тълкуването. Твърдения за наличие на някое от тези обстоятелства касаторът не е изложил, нито съдът служебно установява вероятност да е налице. Поради това няма основание за допускане на касационния контрол.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 10127 от 27.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2598/ 2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: