Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция”Митници”-гр. С. срещу решение № 3262 от 25.10.2010г. на Административен съд – София град, 6-ти състав, постановено по адм. д. № 5081/2008г. по описа на АССГ, с което е отменена Заповед № 3901/22.07.2008г. на директора на Агенция „Митници” в частта й по т.2, с която на В. С. П. е определено основно месечно възнаграждение:760.00 лв и допълнително възнаграждение за продължителна работа :42 %.
Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Съдът неправилно бил интерпретирал установените по делото факти и неправилно бил приел, че с обжалваната заповед е ограничено правото на заплата на държавния служител по см. на чл.32 от ЗДСл. Неправилно бил приложен и материалния закон. Видно от разпоредбите на чл.11, ал.1 от приложимото за начина на определяне на основната заплата на държавния служител към датата на издаване на оспорената заповед ПМС № 175/24.07.2007г. за заплатите в бюджетните организации и дейности отм. , заплатата на В. П. била определена в рамките на предвидения диапазон като същата била при това по-висока от заплатата, получавана от същото лице към датата на прекратяване на служебните му правоотношения, което съответствало на приложимите материалноправни разпоредби. По тези съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение на АССГ да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът, В. С. П. от гр. С. оспорва касационната жалба и твърди неоснователност на същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно АССГ бил приел, че обжалваната заповед е постановена в противоречие с действалите към датата на издаването й Вътрешни правила за работната заплата в Агенция”Митници”, в сила от 01.07.2008г.
Касационната жалба е предявена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на В. П. З. № 3901/22.07.2008г. на директора на Агенция „Митници” в частта й по т.2, с която на същия, след възстановяването му на работа на база влязло в сила съдебно решение, е определено основно месечно възнаграждение и допълнително такова за продължителна работа, като преписката е върната на административния орган за издаване на нова за - повед, съобразена със задължителните указания на съда по приложение на материалния закон, съдържащи се в мотивите на съдебното решение.
За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че обжалваната пред него заповед е постановена в противоречие с материалния закон .Според съда Вътрешните правила за работната заплата в структурата на Агенция „Митници” следва да се третират като „материалноправни разпоредби” по смисъла на чл.146,т.4 от АПК, доколкото тези правила доразвиват нормативната уредба на възнагражденията за труд - от една страна, а от друга – поставят задължителните рамки, в които административният орган може да упражни оперативната си самостоятелност при определяне конкретното основно възнаграждения на служителя в рамките „ от-до”, фиксирани в тези Вътрешни правила. АССГ е установил по делото, че при издаване на обжалваната заповед индивидуалното месечно възнаграждение на Панчев, вместо да бъде определено на основание чл.6, ал.2 от Вътрешните правила на база влязлото в сила от 01.07.2008г. Приложение № 1, е определено на база съответното приложение, действало за 2007г. и до 01.07.2008г. , което води до постановяване на заповедта в противоречие с материалния закон и съставлява основание за отмяната й.
Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.
При постановяване на решението си Административен съд - София град не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил в детайли и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства правилно съдът е приел, че обжалваната пред него заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на действалите към датата на постановяването й материалноправни разпоредби.
Правилно АССГ е изходил от приложимата разпоредба на чл.67, ал.2 от Закона за държавния служител, съгласно която минималните и максималните размери на основните заплати се установяват с акт на министерския съвет като в техните рамки органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, отчитайки нивото на заеманата от него длъжност и оценката на индивидуалното изпълнение на служебните задължения по последното атестиране при условия и по ред, определени от Министерския съвет.Тези условия и ред са разписани в ПМС №175/24.07.2007г. в редакцията му от ДВ бр.64/18.07.2008г., в сила от 01.07.2008г. Съгласно чл.7, ал.5 от посоченото постановление конкретните размери на индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители се определят в размера по ал.4/ до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност / като не могат да бъдат по-ниски от получаваните към момента на прекратяване на правоотношението. Съгласно чл.6, ал.2 от Вътрешните правила за работната заплата в Агенция „Митници” индивидуалният размер на месечното възнаграждение на държавните служители се определя в съответствие с Приложение № 1 към Правилата. Правилно АССГ, на база събраните доказателства и признанията на тези факти от страна на процесуалния представител на Агенция „Митници” е приел, че индивидуалната заплата на Панчев по т.2 от обжалваната заповед е определена не на база действалото от 01.07.2008г. Приложение № 1 на Вътрешните правила, а на база предходно Приложение № 1, действало за календарната 2007г. и до 01.07.2008г. Предвид обстоятелството, че обжалваната заповед е постановена на 22.07.2008г. и определя основно възнаграждение за адресата й, считано от 14.07.2008г. правилно АССГ е приел, че същата заповед е издадена в несъответствие с действалите към датата на постановяването й вътрешни правила, с които неправомерно органът по назначаването не се е съобразил.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло правните изводи на АССГ както относно квалифициране неспазването на Вътрешните правила като нарушение на материалноправните разпоредби по чл.146,т.4 от АПК , така и относно момента, към който следва да се преценява съответствието на административния акт с материалния закон по смисъла на чл.142 от АПК. Правно издържани са и разсъжденията на АССГ относно предмета на проверка за законосъобразност на административен акт, приет при условията на оперативна самостоятелност - преценява се дали актът е приет в границите на предоставената на органа оперативна самостоятелност, каквито именно граници поставя несъобразеното от директора на Агенция „Митници” при издаване на заповедта Приложение № 1 от Вътрешните правила.
Неоснователни се явяват доводите на касатора за правилност на заповедта поради това, че конкретно определеният размер на месечното възнаграждение на Панчев бил по-висок от възнаграждението му преди прекратяване на служебното му правоотношение, поради което бил определен съобразно изискванията на 6,ал.5 от Вътрешните правила / ВПРЗ/. Незаконосъобразността на заповедта се изразява в неприлагане на действащи материалноправни норми, определящи границите, в които административния орган следва да определи индивидуалното възнаграждение на държавния служител. При вярно приложени граници, очертаващи рамките, в които органът може да упражни оперативната си самостоятелност, същият би могъл да определи друг, още по-благоприятен за държавния служител размер на индивидуалното му възнаграждение, надвишаващ с повече от 110 лв получаваното от него преди прекратяване на служебното правоотношение, на което е възстановен.
С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 , предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № № 3262 от 25.10.2010г. на Административен съд – София град, 6-ти състав, постановено по адм. д. № 5081/2008г. по описа на АССГ. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ А. Р. А.Р.