Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 260034 от 29.09.2020 год. по т. д.№ 343/2020 год. на Варненския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 18 от 24.02.2020 г. по т. д. № 59/2019 год. на Шуменския окръжен съд.

С това решение първоинстанционният съд е уважил предявеният от „Комплексен онкологичен център”ЕООД [населено място] (болницата), срещу НЗОК иск за сумата 66358.20 лева, представляваща възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ, ведно със законната лихва и разноски.

В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Комплексен онкологичен център”ЕООД е депозирал писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК в който се съдържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Има искане за присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива, не са представени.

Искът с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО е обусловен от неизплатени суми за извършено лечение на пациенти по клинични пътеки през 2017 год., произтичащи от сключен договор за оказване на болнична помощ № 270307/18.05.20217 год. и за извършени амбулаторни процедури по договор № 270668/18.05.2017 год.

Твърдението на болницата е, че за процесния период е оказвала болнична помощ и извършвала амбулаторни процедури, отчитала е своевременно извършването им, представяйки месечни справки за изписани/преминали болни, но е получавала заплащане от ответника само до стойностите, определени в приложение № 2 към договора. Оказаният обем болнична помощ над тези стойности останал неизплатен, което обусловило завеждане на исковата претенция.

Последователно подържаната теза на НЗОК е, че задължение за здравноосигурителната каса е да плаща извършените медицински дейности в рамките на предварително определените стойности и да не допуска увеличаване на разходите над договорените. Позовава се на чл.355 ал.8 НРД относно възможността за допълнително плащане на извършени медицински дейности, след отчитането им по предвидена процедура за промяна на стойностите, от която ищецът не се е възползвал.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че процедурата по отчитането на процедурите е била спазена. Мотивирал се е с това, че налагането на лимит на сумите за разплащане по договорите води до ограничаване на гарантирания в разпоредбата на чл.4 от ЗЗО свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ. Ограничителните клаузи в процесиите договори са в нарушение и в противоречие със задължението на НЗОК да заплати оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица, съгласно чл.45 и чл.47 от ЗЗО и съответстващото на него право на лечебните заведения да получат заплащане за оказаната медицинска помощ въз основа на сключените индивидуални договори. Поради това, клаузите въвеждащи „лимит“ за заплащане на медицинската помощ са нищожни поради противоречие с добрите нрави и разпоредбите на Конституцията.

Сезиран с въззивната жалба на НЗОК, съставът на ВнАС на осн. чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първата инстанция. За да потвърди решението на ШОС се е мотивирал с това, че лимитите по Приложения № 2 към процесиите договори като противоречащи на закона са нищожни. Те не следва да се прилагат и не са основание за отказ за заплащане от РЗОК на надлимитно извършените от ищеца дейности - клинични пътеки и амбулаторни процедури на онкологично болни пациенти. След като болницата е уведомявала с електронни отчети ежедневно и седмично районната здравна каса за приетите пациенти, а последната не е възразявала за надхвърляне на месечния лимит, следва да се приеме, че тя се е съгласявала за съответно увеличение на лимита за сметка на предвидените в бюджета на НЗОК резерви.

В касационната жалба се поддържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на решението на ВнАС поради противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалните правила, както и необоснованост.

Посочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси, за който касаторът твърди наличие на приложното поле на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, са: „1./ Какво е значението на установените лимити за закупуване и заплащане от страна на НЗОК на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или клинични процедури във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?; 2./ Действителна ли е уговорка между страни по облигационно отношение, дефинираща конкретни параметри за извършване на медицинска дейност и за последващото и закупуване от НЗОК? Същата уговорка противоречи ли на Конституцията на Р. Б? Същата уговорка противоречи ли на правото на здравноосигурено лице до достъп до медицински услуги на територията на Р. Б?; 3./ Нищожна ли е клауза от индивидуален договор за оказване на болнична помощ между изпълнител и НЗОК като възложител, дефинираща конкретни обеми на изработка и последващо закупуване от страна на НЗОК?; 4./ Може ли съдът служебно да признае порок на сделка и прогласи нищожност на клаузи от договора между страните, когато не е надлежно сезиран с иск за прогласяване на нищожност от страна на ищеца по делото?“.

Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК произтича от следното:

С решение № 169 от 16.02.2021 год. по т. д.№ 1916/2019 год., ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т. о. се е произнесъл на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и на основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен през 2015г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение № 2 към договора стойности?

Този въпрос съвпада с обобщените обуславящи въпроси по настоящето дело. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение, съставът е формирал съдебна практика по този въпрос, като отговорът, съдържащ се е в цитираното решение е, че уговорената в сключения между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, която е в рамките на стойностите на Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни разпоредби на ЗЗО и съответства на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗБНЗОК за 2015г. и чл. 29, ал. 1 НРД за 2015г. Посочената договорна клауза обаче няма за последица отхвърляне за плащане на медицинската дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности.

Становището на настоящия съдебен състав съвпада със становището, съдържащо се в решението на Второ търговско отделение, поради което касационен контрол по поставения правен въпрос не следва да бъде допуснат.

Предвид на горното, ВКС - Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 260034 от 29.09.2020 год. по т. д.№ 343/2020 год. на Варненския апелативен съд.

ОСТАВЯ без уважение искането на „Комплексен онкологичен център”ЕООД [населено място] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.