Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2045/09.11.2018 г., постановено от Административния съд – Бургас по адм. д. № 621/2018 г.
С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да заплати на Г.О, сумата от 2 860 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството, преживяване на страдания, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, претърпени от ищеца в периода от 15.08.2015 до 01.10.2017 г. при престоя му в Затвора в гр. Б., както и сума в размер на 10 лева разноски по делото, като е отхвърлен искът на Г.О, в частта за сумата над 2 860 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева.
Касационната жалба на Г.О, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д.Г, е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Твърди се, че в обжалваната част, решението е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, присъденото обезщетение било несправедливо с оглед настъпилите за лишения от свобода последици при поставянето му в неблагоприятни условия. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в пълен размер, както и уважаване на претенцията за лихва. Направено е и искане за присъждане на разноски за двете инстанции.
Касационната жалба на ГДИН е срещу осъдителната част на съдебното решение. Твърди се, че решението в обжалваната му част е постановено при допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и потвърждаването му в частта, в която съдът е отхвърлил иска против ГДИН за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 15 000 лева. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба на ГДИН и неоснователност на касационната жалба на Г.О.
Върховният административен съд преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от страни в съдебния спор, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от съдебното решение и в рамките на законоустановения срок по чл. 211 АПК. По основателността на жалбите съдът приема следното:
Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 284 и сл. от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК, подаден от Г.О срещу ГДИН за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изтезание, нечовешко или нехуманно отношение вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активности и други, причинени от бездействия на служители от Затвора - Бургас за периода от 15.08.2015 г. - 01.10.2017 година. Поискано е и присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна съдът е приел, че през процесния период ищецът е изтъпрявал наказание в Затвора-Бургас като от представена справка (л. 46) от началника на затвора, съдържаща данни за настаняването на ищеца в Затвора - Бургас за процесния период от 15.08.2015 г. до 01.10.2017 г., се установявали факти като етажът, на който е пребивавал ищецът, общата численост на лишените от свобода, които го обитават, общата жилищна площ, както и брой, и площ на отделните спални помещения. Въз основа на справката е установено, че до юни 2017 г. сградата на корпуса на затвора не е разполагала със самостоятелни тоалетни и течаща вода в спалните помещения, но през деня всички помещения на групите били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособените за това помещения. Установено е, че обезпаразитяването на помещенията в корпуса на затвора в процесния период се извършвало периодично, но по делото не били представени фактури, заявки и протоколи за заплатени материали и услуги по обезпаразитяване, като същите, според твърдения в справката, се пазели в архива на сектор „ФЛКР“. От справката се установявало също така, че всеки месец до 10-то число се раздавали санитарни материали за почистване на спалните помещения и общите части, а проветряването и вентилацията в спалните помещения се осъществявало чрез отваряне на прозорци и врати, като през летния период – проветряването се извършвало чрез ползване на вентилатори, а през зимния период отоплението в корпуса на затвора се осъществявало чрез локално парно. Справката съдържала данни също така, че престоят на открито се извършвал съобразно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, а строително-ремонтните дейности в корпуса на затвора, съобразно международните изисквания за третиране на лишените от свобода започнали на 08.09.2016 г., когато е дадена строителна линия. От справката се установявало, че приемо-предавателният протокол на корпус В, ляв голям коридор (109,85 кв. м), в З. Б, е подписан на 28.09.2017 г., като от този момент е стартирал процесът по настаняване на лишени от свобода от бивша IX-та група, в която е бил разпределен Орешков. Съдът е установил, че същият е бил настанен в спално помещение № 301 с площ 14,40 кв. м, което разполагало с тоалетна (1,17 кв. м) и кухненска мивка с постоянно течаща вода, като в помещението с Орешков били настанени още трима лишени от свобода.
В решението си, съдът е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели относно пренаселеността на килиите, в които е бил настаняван Орешков, липсата на възможност за проветрението им, невъзможността да се ползва санитарен възел в периода от 20:00 до 06:30ч. и неудобството от задоволяване на физиологичните нужди в кофи, които се намирали в килията, пред останалите затворници, относно състоянието на санитарните възли, които били само с 3 клекала, тъй като останалите били задръстени с месеци наред, имало само 4 душа, които не работили и се налагало къпането да става с кофа и канче, относно наличието на паразити навсякъде, относно липсата на достатъчна светлина в килиите и влагата в помещенията от сушенето на прането
При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че искът е частично основателен въз основа на следните съображения: Съобразявайки решение от 10.02.2012 г. по делото Шахънов срещу България на Европейския съд по правата на човека и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът е счел, че ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на администрацията на затвора следва да се прецени в съвкупност.
При постановяване на решението си съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС в редакцията ѝ към процесния период, въвеждаща законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, както и нормата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Административният съд е счел, че в случая било налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника по отношение на повечето от твърденията в исковата молба, тъй като органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наказанията, били длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. В зависимост от наведените възражения и доказаните факти, съдът е приел, че се касае за нечовешко и унижаващо отношение, като липсвали данни и твърдения за подлагане на ищеца, на мъчения и на жестоко отношение.
Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода следвало да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип, каквото било процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществявало в спалните помещения.
Конкретно установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода довели съда до извода, че килиите, в които е бил настаняван Орешков, не отговаряли на посочените изисквания, тъй като достъпът до санитарен възел и течаща вода е бил препятстван за лишения от свобода в продължение на половината от всяко денонощие, което в противоречие с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне било причина за същия да облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намирала в същото помещение. Установено било, че в същото това помещение се осъществявали и всички останали ежедневни битови дейности, извършвани от лишения от свобода - като спане, хранене и др. Съдът е приел, че събраните доказателства по делото доказвали твърдението на ищеца, че през процесния период той е пребивавал в пренаселени помещения с недостатъчна според стандарта жилищна площ за всеки едни от обитаващите ги.
Според съда събраните свидетелски показания отразявали физическото, емоционалното и психично състояние на Орешков по време на престоя му в Затвора - Бургас през претендирания период.
Съдът е счел, че наред с това, поставянето на Орешков в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си представлявало третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание, каквито той твърдял.
Съдът, отчитайки кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни за Орешков условия в Затвора - Бургас, както и факта, че през времето, когато лишеният от свобода е имал достъп до санитарен възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че се осъществявал само за кратки периоди от деня, през които малкото на брой санитарни помещения не можели да обслужат всички лишени от свобода, обитаващи етажа, в неподдържани в хигиенно отношение тоалетни и бани, където топлата вода се пускала два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следвало да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
Съобразявайки характера на деянието и на увреждането, кумулативното въздействие върху лицето на доказаните битови условията, периода, в който ищецът е бил поставен при тези условия - 15.08.2015 г. – 01.10.2017 г. – общо 778 дни, както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки до процесния, и при отчитане на обстоятелството, че с тези решения е определено обезщетение не само на основание чл. 3 от Конвенцията, а процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, както и практиката на ВАС в тази насока, съдът е счел, че справедливото обезщетение следвало да бъде в размер на 2 860 лв. за целия претендиран период, като в останалата част до пълния претендиран размер искът следвало да бъде отхвърлен. При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел и факта, че два дни преди крайната дата на претендирания период Орешков е бил преместен при условия, които съществено се различавали от описаните в исковата молба – ремонтирани килии със самостоятелен санитарен възел и течаща вода и с по-малко обитатели.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, е счел, че в полза на Орешков следва да се присъди сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса (л. 15). Предвид обстоятелството, че други разноски по производството не се твърдят и не се доказват, в това число и разноски за адвокатско възнаграгдение, съдът е приел, че такива не следва да се присъждат.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно.
Жалбата на Орешков е неоснователна. Доколкото този касационен жалбоподател оспорва единствено размера на присъденото обезщетение и иска неговото увеличаване, настоящият съдебен състав преценява като неоснователно оплакването в касационната жалба за несправедлив размер на присъденото обезщетение. При определяне на размера на обезщетението административният съд правилно е приложил чл. 52 ЗЗД, отчитайки конкретните обстоятелства по спора, в това число характера, степента, интензитета и времевия период, в който ищецът е пребивавал в установените лоши битови условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Не са налице фактически и правни основания за увеличаване на размера на присъденото обезщетение на ищеца.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява също така като неоснователна и касационната жалба на ГДИН.
Обосновани и правилни са изводите на съда относно наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Правилно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин наличието на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормална жизнена среда за лишения от свобода. Фактическите констатации до които е стигнал съда се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е, че помещенията, в които е пребивавал Орешков, са били пренаселени, поради което на лишения от свобода се е полагала много по – малка от минимално предвидената жилищна площ. Също така килиите, в които същият е пребивавал, са били, без постоянен достъп до санитарен възел в продължение на половината от всяко денонощие, както и без условия за поддържане на нормална хигиена. Облекчаването на физиологичните нужди в кофа, намираща се в същото помещение, където лишените от свобода осъществявали всички останали ежедневни битови дейности, правилно е преценено от съда освен като унижаващо човешкото достойнство и като потенциална заплаха за здравето на лицата, пребиваващи в тези условия поради липса на възможност за поддържане на елементарна хигиена.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не са били доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посоченото бездействие на ГДИН.Оно, в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че установените по делото условия, при които е пребивавал ищецът, са от такова естество, че могат да предизвикат негативни изживявания във всяко нормално човешко същество. Така установените битови условия надхвърлят прага на суровост, присъщ на самото изтърпяването на наложеното наказание - лишаване от свобода.
По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно в това число и относно размера на присъденото обезщетение, поради което то следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2045/09.11.2018 г., постановено от Административния съд – Бургас по адм. д. № 621/2018 година.
Решението е окончателно.