11Р Е Ш Е Н И Е№ 43

гр. София, 16 декември 2021 година

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при секретаря…..….........Марияна Петрова...…..…и в присъствието на прокурора………….…….Кирил ИВАНОВ…….…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 1032 по описа за 2020г.

Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия С. И. С. срещу въззивно решение № 49 от 05.02.2020г., по внохд № 1229/19г. на Софийски апелативен съд, НО - 6 с-в.

В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че в нарушение на закона въззивната инстанция не е възприела тезата на подсъдимия, че е налице привидна идеална съвкупност между двете престъпления, в извършването на които е обвинен. Излагат се доводи, че е налице само едно престъпление по чл.248а от НК, който състав е „изключващ“ по отношение „изключения“ такъв по чл. 308, ал.1 от НК, което е задължавало съда да освободи подсъдимия от наказателна отговорност по чл.78а от НК и да му наложи административно наказание „глоба“. Твърди се, че подсъдимият не е осъществил състава на чл.248а от НК, тъй като законовото изискване е сведенията да бъдат истинни, а е без значение дали данните се дават от подсъдимия или друго лице. Дадената от него информация е била обективно вярна и е съответствала на действителността. Налице е според касатора основание за преквалифициране на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК, който състав от своя страна се намира в привидна конкуренция с този на чл.248а от НК и се поглъща от него. Счита на следващо място, че са налице предпоставки за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществените отношения, охранявани от нормата на чл.248а, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, са били...