Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълняващата длъжността Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас против решение № 167 от 6.02.2019 г., постановено по адм. д. № 3360/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което са отменени заповед № ЗИХУ 42/Д-А/2139 от 18.10.2018 г. и заповед № ЗИХУ 42/Д-А/2139/1 от 18.10.2018 г. и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество съгласно указанията, дадени в мотивите на решението. Релевирани са оплаквания за неправилно прилагане на §1, т. 12 ПЗР на ППЗСП, на чл. 42, ал. 2, т. 2 и на т. 5а от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ и необоснованост, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – И.К от, чрез адвокат Иванова, оспорва касационната жалба в писмено възражение и моли решението да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, като разгледа касационната жалба по същество и след служебна проверка по чл. 218 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, приема следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас са заповед № ЗИХУ 42/Д-А/2139 от 18.10.2018 г. и заповед № ЗИХУ 42/Д-А/2139/1 от 18.10.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Бургас, с които на И.К от е отказано отпускане на целева помощ за програмируем (дигитален) слухов апарат и 20 батерии за такъв апарат. Аргументите на административния орган са, че лицето не отговаря на условието на чл. 40, ал. 1, Приложение № 7, т. 5, „е” ППЗИХИ, тъй като е на 66 г., т. е. не е в трудоспособна възраст, съгласно чл. 68 КСО.

В чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. В чл. 39 от ППЗИХУ е регламентирано, че хората с увреждания имат право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ, а според чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7. В чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ е посочено, че министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава ежегодно списъци на: 1. помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания; 2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. В приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ са определени медицинските условия, експлоатационните условия и необходимите медицински документи за предоставянето им. Цитираните норми не изключват предоставянето на исканата целева помощ.

Кушелиев е представил пред органите на ДСП - Бургас медицински протокол на ЛКК при „УМБАЛ - Бургас” АД, съдържащ заключение за здравословното му състояние, установяващ че лицето страда от намаление на слуха, налагащо слухопротезиране чрез програмируем цифров слухов апарат по т. 5, б. „е” от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ. Следва да бъде отбелязано, че административният орган не оспорва тези констатации. Кандидатстващият за целева помощ е представил и удостоверение, че е осигурено лице, а административният орган е посочил в заповедите за отказ, че е пенсионер. От данните по първоинстанционното дело се установява, че Кушелиев осъществява трудова дейност като управител на „Черно море” ЕООД и програмируем цифров слухов апарат е необходим за интегрирането му в работна среда.

В разпоредбата на т. 5, б.„е” от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ е записано условието, програмируемите цифрови слухови апарати да се отпускат на осигурени лица в трудоспособна възраст. В ЗИХУ и ППЗИХУ липсва легална дефиниция на „трудоспособна възраст” и това е свързано със съдържанието на тези нормативни актове.

Съгласно чл. 1 от отменения ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ), който е бил в сила към момента на подаването на заявлението-декларация и на издаване на процесните административни актове, с този закон се уреждат обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания. В чл. 2 изрично е посочено, че този закон има за цел създаване на условия и гаранции за: равнопоставеност на хората с увреждания; социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им; подкрепа на хората с увреждания и техните семейства; интегриране на хората с увреждания в работна среда. Според чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ водещи са потребностите на хората с увреждания.

Законът за интеграция на хората с увреждания отм. не съдържа ограничение от типа на отразеното в т. 5, б.„е” от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ – трудоспособна възраст, а и това ограничение е в противоречие с целите на специалния закон.

С решение № 7081 от 19.07.2005 г., постановено по адм. д. № 4402/2005 г. (обн, ДВ, бр. 63 от 2005 г.), петчленен състав на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна т. 12, буква "б" от графа "Забележка" от таблицата на приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ), приет с Постановление № 343 на Министерския съвет от 17.XII.2004 г. (ДВ, бр. 115 от 30.XII.2004 г., в сила от 1.I.2005 г.), в частта й: "Право на акумулаторна количка имат мъжете до 65-годишна възраст и жените до 60-годишна възраст". В цитираното решение съдът е приел, че видно от §4 на цитирания правилник той е приет на основание чл. 9, ал. 6, чл. 13, ал. 5, чл. 25, ал. 6, чл. 26, т. 1, чл. 28, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, чл. 42, ал. 12, чл. 44, ал. 4 и чл. 52 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ). Недопустимо е обаче противоречието на някои негови разпоредби с целите на закона. Визираните в закона цели определят приложното поле и регулираните със закона правоотношения, поради което подзаконовият нормативен акт, издаден на основание посочените в §4 текстове на закона, също следва да регулира правоотношения в рамките на целите на закона, като в противен случай му противоречи.

След като основните цели на закона намират правна опора в чл. 2 в глава първа "Общи положения" на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) и равнопоставеността на хората с увреждания е една от тези цели, същата цел следва да залегне и в правилника, издаден за прилагане на този закон и това е законно установен принцип.

Недопустимо е този принцип на закона да бъде нарушаван с въвеждане на ограничения с нормативен акт от по-нисък ранг, предвиждащ различни критерии, водещи до ограничение на правата на хора с увреждания, при които са налице медицинските условия за отпускане на техническо помощно средство, каквито ограничения в конкретния случай са въведената възрастова граница и различната възраст за отпускане на техническо помощно средство в зависимост от пола.

Въведеното с цитираната разпоредба от правилника ограничение обуславя незаконосъобразността и противоречието на подзаконовата норма с такава разпоредба от по-висок по степен нормативен акт съобразно чл. 15, ал. 1 ЗНА.

Противоречието на нормата от подзаконов нормативен акт на закона, на основание на който е издадена, е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

От казаното се налага изводът, че Върховният административен съд вече се е произнесъл по въведена в приложение към Правилник за приложение на ЗИХУ възрастова граница като единствен критерий, водещ до ограничение на правата на хора с увреждания.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая лицето е осигурено и полага труд, разполага с документ, установяващ, че отговаря на медицинските условия за отпускане на програмируем цифров слухов апарат и съответните на него 20 батерии, поради което издадените заповеди за отказ са незаконосъобразни.

Касаторът не съобразява също така, че в случаите на преценка на правата на лицата по ЗИХУ не са относими разпоредбите на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) и Правилник за прилагането му и в тази връзка не може субсидиарно да се прилага нормата на §1, т. 12 ПЗР на ППЗСП. Това е така, тъй като целите на ЗСП, посочени в чл. 1, ал. 2 от същия закон са различни от тези по чл. 2 ЗИХУ, изброени по-горе. В чл. 2, ал. 3 ЗСП е посочено, че право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В чл. 12, ал. 2 ЗСП, в предходната му редакция, е казано, че социалните помощи се отпускат след преценка на: доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата и учебната заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Следователно при този закон възрастта на лицата е от значение при преценката за отпускане на социална помощ и нормата на §1, т. 12 ПЗР на ППЗСП е създадена и обслужва ЗСП и ППЗСП.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1-3 КСО регламентират правото на лицата на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като възрастта е само един от компонентите на това право.

Съгласно чл. 5, ал. 1 АПК, когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. В цитираната разпоредба е въведен принципът за прилагане на административен акт от по-висока степен, поради което игнорирайки в случая нормата на т. 5, б.„е” от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ, в частта й „трудоспособна възраст”, която както бе посочено по-горе противоречи на целите на ЗИХУ и отменяйки административните актове, съдът не е нарушил материалния закон. Съдебният акт е постановен и при правилно приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.

В тази връзка следва да бъде подчертано също така, че несъответствието на административния акт с целта на закона е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК.

Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай грешки от посоченото естество не са били допуснати.

Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедите. Не се установяват твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Страните не са изразили претенции за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 6.02.2019 г., постановено по адм. д. № 3360/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, Х състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.