О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1759
гр. София, 06.06.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 145 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „П. Х. , [населено място], представляван от адв. Х. Р., срещу решение № 366 от 21.10.2024 г. по в. т.д. № 262/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, I-ви търговски състав, с което е отменено изцяло решение № 71 от 08.02.2024 г. по т. д. № 604/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив и е отхвърлен искът на ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „П. Х. по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „БАУ СИСТЕМ“ ООД, [населено място] да заплати сумата в размер на 75 308,47 лв., платена без основание по договор за възлагане на обществена поръчка № Д-103/25.06.2019 г., както и сумата от 7 614,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от поканата за доброволно изпълнение - 29.10.2021 г. до завеждане на иска на 27.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е направил погрешен анализ на фактическите обстоятелства, което е довело до неправилно приложение на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Счита, че за изясняване на спорните факти е необходимо тълкуване на чл.15, ал.2, т.6 от договор за възлагане на обществена поръчка, който сочи, че дейностите по „извозване на отпадъци“ не подлежат на отделно заплащане от страна на възложителя. Излага аргументи за неправилно приложение на чл. 20 ЗЗД, доколкото съдът не е извлякъл действителната воля на страните по договора и на горепосочената разпоредба от процесния договор за обществена поръчка. Твърди, че апелативният съд е приел, че процесните дейности не са заплатени без основание, но не е аргументирал ясно и обосновано извода си. Сочи, че от мотивите на въззивното решение не става ясно дали клаузата на чл.15, ал.2, т.6 от договора е нищожна, отменена с друга клауза или се отнася до други дейности, които не са посочени от съда. Счита за неотносимо позоваването на въззивния съд на легалните дефинициите за „отпадък“ и „строителен отпадък“. Навежда доводи, че „БАУ СИСТЕМ“ ООД е следвало да прояви грижата на добрия търговец и ако е считало, че дейностите по „ръчно натоварване“ и „извозване на отпадъци“ са отделни услуги с различни стойности, да ги разграничи в договора. Твърди, че във всички документи дейността по „ръчно натоварване“ и тази по „извозване на отпадъци“ са посочени в една позиция и с обща цена, което води до извод, че се касае за една услуга. Навежда доводи за противоречие с правилата на формалната и правната логика, тъй като въззивният съд е приел правната квалификация, дадена от първоинстанционния – неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а в мотивите на своя акт е изложил аргументи за фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Излага аргументи, че приемо-предавателният протокол не доказва права и задължения между страните, а изпълнение на задълженията на изпълнителя, както и че има характер на частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение, и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичаща от тези договори? Твърди, че по въпроса е налице противоречие с решение № 115 от 01.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60169 от 28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г., на ВКС, ТК, I т. о., решение № 154 от 04.03.2021 г. по т. д. № 2530/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о.
2. Следва ли при тълкуване на изрично формулираните клаузи на договора за обществена поръчка, за чийто смисъл страните не спорят, да бъдат вземани предвид документите, изготвени от изпълнителя в процеса по изпълнение на обществена поръчка - респ. свидетелстващи такива като приемо-предавателен протокол за извършената работа? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 50037 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 1910/2022 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 464 от 29.07.2022 г. по т. д. № 718/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 936 от 30.12.2010 г. по ч. т.д. № 995/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
3. Допустимо ли е от свидетелстващи документи, касаещи количественото изпълнение на възложени дейности, съдът да черпи извод за задължение на възложителя да заплати същите, при положение, че в договора за обществена поръчка изрично и недвусмислено е посочено, че те са за сметка на изпълнителя? Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с решение № 60292 от 02.09.2022 г. по гр. д. № 4050/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 28 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 79 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 538/2012 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 441 от 26.06.2013 г. по т. д. № 2127/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 77 от 11.03.2016 г. по т. д. № 1665/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 115 от 01.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Ответникът „БАУ СИСТЕМ“ ООД, [населено място], представляван от адв. С. М. и адв. П. Ч., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси са неясни, а изложената съдебна практика е тенденциозно тълкувана. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение, е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че дейностите по ръчно натоварване и извозване на отпадъци на депо не са заплатени от ищеца на ответника без основание. Намерил е, че на първо място, тези дейности, които са посочени от ищеца при конкретизация на исковата му молба, и извозването на излишните земни маси и всички строителни отпадъци, предвидено в чл. 15, ал. 2, т. 6 от договора, са различни. Аргументирал е, че процесните дейности включват натоварването и извозването на отпадъци, а визираните в чл.15, ал.2, т.6 от договора – само дейностите по извозване на земни маси и строителни отпадъци. Приел е, че начинът им на описване е достатъчен, за да се направи извод, че са различни дейности. Разграничил е легалното понятие „отпадък“, дадено в §1, т.17 от ДР на ЗУО, и „строителен отпадък“, дадено в т. 39 на § 1 от ДР на ЗУО. Според първото понятие отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, а строителен отпадък е такъв от строителство и разрушаване. С оглед на горепосоченото нормативното разграничение на отпадъците и изрично изразената ясна воля на страните в чл.15, ал.2, т.6 от договора, който се отнася само до извозване на земни маси и строителни материали, въззивният съд е намерил, че приетите и заплатени дейности по ръчно натоварване и извозване на депо не са идентични с визираните в чл.15, ал.2, т.6 от договора дейности. Съобразил е количествено-стойностната сметка към инвестиционния проект, както и протоколите за приемане и заплащане на извършените дейности, в които изрично е предвидено дейностите по ръчно натоварване и извозване на общите отпадъци да се заплаща при фиксирани количества, единична цена и обща стойност. Приел е, че разминаването на процесните дейности по количествено-стойностната сметка, съдържаща ценовото предложение на изпълнителя и в този смисъл неразделна част от договора, и стойностите на реално извършените, приети и заплатени дейности, в размер на общо 1614,80 лева, не е основание да се приеме, че не се дължи тяхното заплащане.
Добавил е, че незначителното надхвърляне на количествата и стойностите на реално осъществените дейности не изисква сключване на допълнително споразумение в предвидената в чл.67 от договора писмена форма. Посочил е, че изискванията и ограниченията за изменение на договори, сключени по реда на ЗОП, се съдържат в чл. 116 от закона, а към момента на сключване на процесния договор за обществена поръчка е приложим чл.116 ЗОП в редакцията му от ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г. Счел е, че не може да се приеме наличие на изменение на първоначално сключения договор за обществена поръчка, тъй като за това е необходимо допълнително споразумение. Установил е, че страните по договора са постигнали изрично съгласие за изменението му с чл.2, ал.6. Посочил е, че клаузата предвижда, че при настъпили обстоятелства в хода на изпълнение на строежа, водещи до възникнала необходимост от извършване на допълнителни видове и/или количества работи, същите се изпълняват в рамките на договорената цена по чл.2, ал.2, т.2 от договора след доказване на необходимостта от тяхното изпълнение и чрез частична замяна на СМР, включени в част проектно-сметна документация на инвестиционния проект, когато това е в интерес на възложителя и не води до увеличаване стойността на договора. С оглед писмените доказателства и свидетелските показания е приел, че дейностите по ръчно натоварване и извозване на отпадъци в пълния им обем са били възложени на изпълнителя, за да се освободят помещенията и да се осигури възможност да започне изпълнението на СМР, той ги е изпълнил и те са били приети без възражения от възложителя, като това е било оформено в писмен вид с двустранни протоколи № 1 и № 2. С оглед изложеното решаващият съд е приел, че заплатената от ищеца на ответника сума е в изпълнение на задължението по чл.11, т.1 от договора за обществена поръчка да изплати уговореното възнаграждение на изпълнителя в размера, при условията и в сроковете по сключения помежду им договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението първи материалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е разрешен в отклонение от създадената по приложението на чл.20 ЗЗД съдебна практика - решение № 67 от 30.07.2014г. по т. д. № 1843/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 167 от 26.01.2012г. по т. д. № 666/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д.№ 761/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 121 от 20.12.2010 г. по т. д.№ 1039/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 137 от 25.06.2010 г. по т. д.№ 888/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 170 от 15.10.2013г. по т. д. № 595/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1 от 24.07.2012г. по гр. д. № 777/2010г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 105 от 30.06.2011г. по т. д. № 944/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 129 от 12.07.2013г. по т. д. № 558/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 202 от 13.07.2012г. по гр. д. № 680/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 453 от 03.11.2011г. по гр. д. № 634/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.. Съгласно така формираната практика тълкуването се извършва от съда съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на горепосочената разпоредба предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключването на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти. Въззивният съд, тълкувайки клаузите на договора за обществена поръчка, сключен на 25.06.2019г., поотделно и в тяхната взаимовръзка, е приел, че дейностите по ръчно натоварване и извозване на отпадъци са различни от тези, предвидени в чл.15, ал.2, т.6 от договора за обществена поръчка. Съобразил е нормативното разграничение между понатията „отпадъци“ и „строителни отпадъци“, количествено-стойностната сметка към инвестиционния проект, постигнатото в чл.2, ал.6 изрично съгласие, рамките на договорената цена по чл.2, ал.2, т.2 от договора, както и протоколите за приемане и заплащане на извършените дейности. Следователно произнасянето на въззивния съд е съобразено с твърденията на страните и с конкретните факти по делото, в това число с клаузите на сключения между тях договор и събраните доказателства, а доводите на касатора за неправилното решаване на въпроса представляват оплакване по чл.281, т.3 ГПК, по което настоящият състав не може да се произнесе в стадия на селектиране на касационната жалба.
Вторият материалноправен въпрос не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като, както и да се реши, това не би се отразило на изхода на делото. Тълкуването на волята на страните е извършено при подробно обсъждане на клаузите на сключения договор в тяхната съвкупност и количествено-стойностната сметка към инвестиционния проект, съдържаща ценовото предложение – неразделна част от договора. Действително въззивният съд е съобразил и протоколите за приемане и заплащане на извършените дейности, но само с оглед изрично изразената в тях воля за заплащане от възложителя на дейностите по натоварване и извозване на общите отпадъци, като тези мотиви нямат решаващо значение за крайния изход на спора. Поради това формулираният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационен контрол.
Третият поставен от касатора въпрос по начина, по който е формулиран, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Въпросът е предпоставен от съдържащото се в него твърдение на касатора, че в договора за обществена поръчка изрично и недвусмислено е посочено, че претендираните за заплащане дейности са за сметка на изпълнителя. Това твърдение не е възприето от въззивния съд, който след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до противния извод - че дейностите по ръчно натоварване и извозване на отпадъци са различни от тези, предвидени в чл.15, ал.2, т.6 от договора за обществена поръчка, и заплащането им е дължимо от възложителя. Предвид изложеното искането за допускане на касационен контрол по поставения въпрос е неоснователно.
Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК следва да бъде ясно обосновано, тъй като същото не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и е независимо от въпросите по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 366 от 21.10.2024 г. по в. т.д. № 262/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, I-ви търговски състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: