Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община В., заместник - кмета на община В. и началникът на отдел „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“ (ОДОП) към дирекция „Местни данъци“ при община В., против решение № 2279 от 19.12.2017 г. по адм. дело № 2454/2017 г. на Административен съд – Варна. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.
Комисията за защита от дискриминация – ответник по касационната жалба, представя писмен отговор, в който поддържа доводите за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Г.Г – ответник по касационната жалба, не е изразила становище по същата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил решение № 220 от 05.07.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация и е върнал преписката на административния орган за продължаване на производствените действия по жалбата на Г.Г в съответствие с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е приел следното:
Производството пред Комисията за защита от дискриминация е започнало по жалба на Г.Г срещу кмета на община В., заместник – кмета на община В. и началника на отдел „ОДОП“ при дирекция „Местни данъци“ за проявена дискриминация спрямо нея по признаци „лично положение“ и „възраст“ при определяне на трудовото й възнаграждение. В хода на административното производство е навела и оплаквания за дискриминация по признак „образование“. Посочила е служители в администрацията, които изпълняват същите и/или сходни функции и задачи, но получават по – високо трудово възнаграждение.
С решение № 220 от 05.07.2017 г. по преписка № 106/2017 г. Комисията за защита от дискриминация е установила, че:
Кметът на община В. и заместник – кметът на община В. не са извършили нарушение на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) на основата на признаци „възраст“, „образование“ и „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на Г.Г.
Началникът на отдел „ОДОП“ при дирекция „Местни данъци“ П.Т с действията си не е извършила нарушение на основата на признаците „възраст“, „образование“ и „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., както и не е извършила тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. и „преследване“ по см. на § 1, т. 3 ДР ЗЗДискр. по отношение на Г.Г.
Комисията е установила, че жалбоподателката Г.Г е била в трудово правоотношение с община В.. По силата на допълнително споразумение от 29.06.2012 г. е заемала длъжността старши инспектор „Обслужване на данъкоплатци“ в отдел "Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи", Дирекция "Местни данъци и такси" с месечно трудово възнаграждение в размер на 561 лева.
Със заповед № 00031/25.04.2016 г., на основание чл. 326, ал 1 КТ (отправено писмено предизвестие от служителя до работодателя за прекратяване на трудовия договор) трудовото й правоотношение е прекратено.
Комисията е обсъдила доводите на жалбоподателката за неравно третиране при определяне на трудовото й възнаграждение, като е коментирала разпоредбите на Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.07.2012 г., с която е въведена нова система на заплащане и е сравнила длъжността и определеното и възнаграждение с тези на служителите С.С и С.С.П е, че те са заемали съответно длъжността "инспектор" в отдел "Контролно ревизионни дейности и принудително събиране" в Дирекция "Местни данъци и такси" при община В. съответно от 21.10.2015 г. и 02.06.2015 г., с възнаграждение в размер на 600 лева. Приела е, че разликите в заплащането се дължат на различните трудови функции, свързани с различието на интензитета на работата в дирекцията и е извела извод, че различията не се основават на дискриминационния признак „лично положение“ на отделните служители.
Комисията е обсъдила също длъжностите на служителите М.В, В.И и Д.П, които заемали съответно длъжностите "старши специалист" в отдел "Събиране и отчитане на касови приходи" със средно образование и възнаграждение в размер на 634 лв.; "главен специалист" в отдел "Безкасови приходи", със средно специално образование с възнаграждение 703 лв. "инспектор" в отдел "Безкасови приходи" със средно образование и възнаграждение в размер на 678 лв. и е приела, че между тях и жалбоподателката не може да се направи сравнение, т. к. не са в сравнимо сходно положение, поради разлика в длъжностите, които заемат. Отделно от това е приела, че не е налице неблагоприятно третиране на лицето на основата на признак "възраст" и "образование". Изложила е мотиви за липсата на извършено "преследване" по отношение на жалбоподателката от директора на Дирекция "Местни данъци и такси" след подаване на жалбата.
Съдът е посочил, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и съответства на изискванията за форма. Приел е обаче, че е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му. Правните изводи на съда почиват на данните по административната преписка и са изградени при правилно приложение на материалния закон.
Съдът правилно и аргументирано е приел, че административният орган не е изяснил спора от фактическа страна. Съгласно представените поименни щатни разписания в отдела, в който е работила жалбоподателката – "Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“ има 37 служители, трима от които - на една и съща длъжност, но с различно трудово възнаграждение. Съдът вярно е констатирал, че органът не е изследвал какви трудови функции изпълнява всеки един от служителите в отдела, както тези, заемащи една и съща длъжност, така и посочените от жалбоподателката за сравнение. Не е изискал длъжностните характеристики за всички длъжности в отдела, респективно не е извършил анализ какви са действително осъществяваните от служителите в отдела трудови функции. Комисията, без да изследва характера на работата, извършвана от всеки един от служителите, посочени от жалбоподателката за сравнение, позовавайки се само на различните длъжности, които заемат посочените лица, необосновано е отхвърлила жалбата.
Съдът е изложил подробни мотиви във връзка с приложението на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., който изисква работодателят да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, както и е обсъдил приложените по делото длъжности характеристики на служители в същата администрация. В заключение правилно е посочил, че при новото разглеждане на преписката комисията следва да извърши сравнителен анализ на длъжностите "старши инспектор Обслужване на данъкоплатци" с длъжността, заемана от М.В – старши специалист „Събиране и отчитане на касови приходи", като изходи от това, че длъжностите са в един и същи отдел и дирекция, включват работа с граждани, анализ на работата в отдела и отчет на дейността в отдела. Такъв сравнителен анализ е необходим и за длъжностите "старши инспектор „Обслужване на данъкоплатци" с "главен специалист Безкасови приходи" в отдел "Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи", дирекция "Местни данъци и такси", каквато длъжност заемали В.И и Д.П.С се е мотивирал с обстоятелството, че тези две сравнявани длъжности организационно попадат в един отдел – "Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи", изискват работа с данъчно законодателство, респ. познаването му, както и отчитане на работата в отдела и работа с граждани. Правилно е приел, че на изследване подлежи и въпросът защо за длъжността, заемана от жалбоподателката се изисква образование бакалавър, а за другите две – средно специално образование, като сравняваните служители получават по - високо възнаграждение. Следва да се сподели приетото от съда, че комисията е следвало да изиска длъжностните характеристики на всички служители в отдела и едва след като извърши анализ на задълженията на служителите, да се произнесе налице ли е еднакъв, равностоен труд. Съдът е подчертал, че административният орган не е обвързан при произнасянето си с наведените в жалбата искания за сравняване с други лица, а е длъжен да извърши задълбочено проучване и анализ с цел установяване наличието, респ. липсата на нарушение по ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ).
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административният орган не е имал задължението да обсъди всички длъжностни характеристики на служителите в администрацията на дирекция „Местни данъци и такси“ при община В.. Съдът правилно е констатирал, че комисията не е обвързана с посочените от заявителката служители, за които е претендирала, че са в сходно положение, но са третирани по-благоприятно. Вярно е, че в решението си органът е обсъдил нормативната уредба, но не е анализирал относимите към казуса фактически обстоятелства в светлината на релевантните правни норми. Изводите, че длъжностите, заемани от сравняваните служители са различни по своите функции и задачи, не са аргументирани с конкретни обстоятелства, поради което въпросът дали действително е допусната дискриминация спрямо жалбоподателка е останал неизяснен. Съдът обосновано е приел, че комисията е извела извод за липса на дискриминация по признаците „възраст“, „образование“ и „лично положение“ спрямо жалбоподателката (сега касационен ответник) без да анализира релевантните за спора факти. Правните изводи на съда и дадените указания в тази насока в обжалваното решение са правилни и се споделят от касационната инстанция.
Неправилно административният съд е приел, че комисията се е произнесла по нередовна жалба. съдът е намерил, че административният орган се е произнесъл по нередовна жалба, т. к. в нея не е посочен точен период на извършване на нарушението, което е от съществено значение с оглед правилото на чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. Комисията не е изследвала кои от посочените три лица в жалбата следва да отговарят за претендираните нарушения, като е останало неизяснено кой е работодателят, съответно – определящ трудовите възнаграждения. Поради това комисията е следвало да остави производството без движение и даде указания на жалбоподателката да уточни тези обстоятелства. Изложените съображения в тази връзка са неточни и не почиват на данните по административната преписка. Заявителката ясно е посочила в жалбата си фактите, въз основа на които счита, че е дискриминирана по съответните признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и лицата, които намира, че са я поставили в неравноправно положение. В чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. е определен периодът в рамките на който може да изследва налице ли е дискриминация спрямо лицето подало оплакването – във всички случаи до три години преди сезирането на комисията, ако не следва друго от заявеното в жалбата. Изложеното не променя извода за отсъствие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2279 от 19.12.2017 г. по адм. дело № 2454/2017 г. на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.