О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2922

гр.София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 1271 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на ТП ДГС „Борино“, обл.Смолян, представлявана от директора инж.С. К. М., чрез адвокат Б. К., срещу решение № 6/06.01.2025 г. по гр. д.№ 500/2024 г. на Окръжен съд Смолян, с което се потвърждава решение № 140/17.10.2024 г. по гр. д.№ 164/2024 г. на Районен съд Девин и са уважени предявените искове за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № В-07-373/29.02.2024 г. за уволнението на Д. Н. И., поради съкращаване на щата, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност “юрисконсулт”, както и за присъждане на обезщетение в размер на 15 901,80 лева, за оставането без работа за срок от шест месеца поради незаконното уволнение.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по следните въпроси: 1. „При наличие на надлежно взето решение по чл.170, ал.1, т.4 от ЗГ от УС на висшестоящото държавно предприятие за промяна на структурата и щата на неговото териториално поделение, при които се съкращава длъжността на юрисконсулт, какви са правомощията на директора на съответното териториално поделение – дали той има право на преценка налице ли са основанията за прекратяване на трудовите правоотношения с юрисконсулта, заемал длъжността, която се съкращава или действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да изпълни решението на по-висшестоящия държавен орган за съкращаване на щата.“; 2. „С оглед защитната клауза на чл.333, ал.4 от КТ счита ли се за съгласие, респ. несъгласие на синдикален орган за уволнение на работник или служител даденото еднолично съгласие, респ. несъгласие на председателя на съответната синдикална организация, а не от ръководството на съответния синдикален орган?“ Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

От Д. Н. И. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.

За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищцата е заемала длъжността “юрисконсулт” в ТП ДГС „Борино“ по трудов договор, прекратен със Заповед № В-07-373/29.02.2024 г. на директора, поради съкращаване на щата, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Въз основа на решение на Управителния съвет на ЮЦДП-Смолян за съкращаване на длъжността юрисконсулт, считано от 27.11.2023 г., който е компетентен да приеме структурата и щата на ТП ДГС „Борино“, директорът е изготвил длъжностно разписание в сила от 22.11.2023 г., но без доказателства да е утвърдено от УС на ЮЦДП-Смолян. Според мотивите на решението, не е налице съкращаване на щата, когато съответната трудова функция на съкратената длъжност не е премахната, а продължава реално да съществува и задълженията по трудовата характеристика на заеманата от ищцата длъжност се изпълняват в териториалното поделение на предприятието. Съдът е приел също, че е нарушена императивната разпоредба на чл.333, ал.4 КТ, вр. с чл.50 КТД, за което работодателят е бил уведомен, че като член на синдикална структура се ползва от закрилата при уволнение по чл.333 КТ. Предварително съгласие от съответния синдикален орган в предприятието не е дадено, поради което въззивният съд е възприел решаващия извод на първоинстанционния съд, че закрилата по чл.333, ал.4 КТ не е преодоляна, а уволнението е незаконно.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос, според разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. По отношение на първия въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е поставен във връзка с твърдения за неправилност на решението, чийто отговор следва да бъде даден при разглеждане на правния спор по същество. В случая, съображенията на касатора се различават от мотивите на съда в обжалваното решение за липса на доказателства за реално съкращаване на щата и преодоляване на закрилата по чл.333, ал.4 КТ, поради което заповедта за уволнение е незаконна, т. е. не се оспорват правомощията на директора на съответното териториално поделение, респ. правната възможност той да упражни потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител на предприятието, а само че са налице предпоставките в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ. В този смисъл, поставеният въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по другия материалноправен въпрос на касатора, за приложението на чл.333, ал.4 КТ, тъй като липсва неяснота, непълнота или противоречие в правните норми свързана със задължението на работодателя да получи предварително съгласие от съответния синдикален орган в предприятието, за да се приеме, че е преодоляна закрилата при уволнение по чл.333 КТ, от която се ползва ищцата. Съгласно дадените разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване съдържащи се в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК.

Повдигнатият материалноправен въпрос не е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 4/17.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГК, решение № 417/12.07.2010 г. по гр. д. № 788/2009 г., IV г. о. и решение № 181/17.01.2019 г. по гр. д. № 843/2018 г., III г. о., се приема, че предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.4 КТ намира приложение, когато е изрично предвидена в съответния КТД. Документът, възпроизвеждащ дадено предварително съгласие на съответния синдикален орган може да бъде подписан и еднолично от председателя на синдикалната организация, стига да се установи по делото, че удостоверява действително взето решение от колективния синдикален орган. По отношение на реда за даването на съгласие, законът не предвижда никакви специални изисквания, с изключение на това, че решението следва да е взето от колективния синдикален орган преди уволнението. Самото уведомление за взетото решение до работодателя може да бъде отправено еднолично от синдикалното ръководство /включващо председател и секретар - §1, т.6 от ДР на КТ/ само доколкото удостоверява волята на синдикалния орган, а не едноличното решение на председателя, т. е. нарушаването на реда за даване на предварително съгласие също е основание да се приеме, че уредената от закона предварителна закрила на работниците и служителите по чл.333 КТ не е преодоляна и е достатъчно основание за отмяна на уволнението, без да се разглежда спора по същество /решение № 424/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о./. В случая, обаче, въззивният съд е установил, че закрилата по чл.333, ал.4 КТ е приложима, но към деня на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата няма взето предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието, а заповедта за уволнението й е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл.333 КТ, вр. чл.50 КТД. което е достатъчно за неговата отмяна. Тези изводи са изцяло в съответствие с практиката на ВКС, с оглед на което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 06.01.2025 г. по в. гр. д.№ 500/2024 г. на Окръжен съд Смолян.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.