Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. К., подадена чрез пълномощника адв. М. Д., против решение № 10055 от 18.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 4690/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 3155/11.07.2019 г. по гр. д. № 255/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и са уважени изцяло предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против К. Д. К. и съпругата му Я. Б. К. искове по чл. 154 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобитото от тях имущество, като: К. Д. К. е осъден да заплати на КПКОНПИ сума в размер на 26 450.47 лв. – вноска по разплащателна сметка в лева IBAN BG 53 FINV915010LGN0SJQP в ТБ Първа инвестиционна банка АД; сума в размер на 1863.63 лв. – вноски по разплащателна сметка в евро IBAN BG 37 FINV915010EUR0XYA в ТБ Първа инвестиционна банка АД; сума в размер на 7461.23 лв. вноски по разплащателна сметка в евро IBAN BG 07 CECB979014C1649300 в Централна кооперативна банка АД; сума в размер на 58 112.15 лв. вноски по картова сметка по дебитна карта Мастеркарт сметка в ТБ Райфайзенбанк АД IBAN BG 15 RZBB91554490624405 и сума в размер на 2053.62 лв., вноска от трето лице по разплащателна сметка в евро в IBAN BG 07 CECB979014C1649300 в Централна кооперативна банка АД, Я. Б. К. е осъдена да заплати на КПКОНПИ сума в размер на 279.69 лв. вноски по разплащателна сметка в евро IBAN BG 25 CBUN91951040214954 - овърнайт ТБ Първа инвестиционна банка АД; сума в размер на 225 лв. вноски по разплащателна сметка в лева IBAN BG 41 BPB1779221038502601 ТБ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД; сума в размер на 1150 лв. – вноски от трети лица по разплащателна сметка в лева IBAN BG 41 BPB1779221038502601 ТБ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и двамата заедно са осъдени да заплатят на КПКОНПИ сума в размер на 2118 лв. – пазарна стойност на лек автомобил м. Фолксваген, мод. Голф вариант 1.9 с ДК № E 8628BH; сума в размер на 2920 лв. – пазарна стойност на лек автомобил м. Мерцедес С 250 ТД, с ДК № E 8278BM и сума в размер на 1500 лв. – пазарна стойност на лек автомобил м. Мазда 626, ДК № E 9387BM. С решението съпрузите са осъдени да заплатят дължимите държавни такси по сметка на Софийски апелативен съд и на Окръжен съд - Благоевград.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното:

По делото е прието за установено, че е налице влязло в сила споразумение между първия ответник и Прокуратурата по нохд № 55/2015 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което подсъдимият е признат за виновен за това, че на 27.10.2014 г. на ГППП Кулата – Промахон без надлежно разрешение е направил опит да пренесе наркотично вещество 50 бр. капсулихероин с общо тегло 504.83 г. – престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Инкриминираното и установено престъпно деяние е изрично визирано от разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 ЗПКОНПИ. Втората ответничка Я. Б. К. е съпруга на обвиненото лице по силата на акт за граждански брак 0140/17.09.1988 г. С оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ КОНПИ е осъществил проверка на доходите на семейството и разходите му за периода 18.06.1995 г. – 18.06.2015 г. Проверката довела до изводи, че ответниците нямат регистрирано участие в търговски дружества или ЕТ. През проверявания период ответниците придобили на възмездно основание /договор за покупко продажба и договор за гледане и издръжка/ имоти, съответно продадени от бащата на ответника /по първата сделка/ и транслирани от родителите на ищеца /по втората сделка/. Вторият имот, поради естеството на престацията, е извън обхвата на вещите, подлежащи на отнемане по силата на ЗОПДНПИ. Придобивани са моторни превозни средства, които са съответно оценени. Изследвани са банковите транзакции, осъществени от съпрузите.

Въззивният съд е приел, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд не е отчел разпоредбата на § 5, ал. 2 от ДР от ЗПКОНПИ, действащ към момента на постановяване на решението, съгласно която „неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон“, при отчитане на обстоятелството, че проверката е започнала на 18.10.2015 г. при действието на Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, в сила от 19.11.2012 г. Следователно приложим е Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /обн. ДВ. бр. 7 от 19 Януари 2018 г./. Според дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период /а не както е прието от първоинстанционният съд несъответствие, което надвишава 250 000 лв./. Въззивният съд се е аргументирал, че дори при приспадане на сумата от 72 991.57 лв. /разходи за задгранични пътувания, спрямо които приема, че са доказани единствено разходите за самолетни билети/ от общия сбор на третираните като нерегламентирани доходи от 308 855.11 лв., се получава сума от 235 863.54 лв., която надвишава визирания от закона минимум, поради което исковете следва да бъдат уважени. По отношение на средствата, представляващи равностойност на продадени моторни превозни средства, приложение намира разпоредбата на чл. 148 ЗПКОНПИ. Според нея незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на придобиването, респективно отчуждаването му. Поради това от значение за паричната равностойност на продадените автомобили е оценката, дадена от автотехническа експертиза, а не отразената в съответния договор за покупко-продажба цена. Отнемането на средствата, представляващи парична равностойност на продадените МПС се основава на разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ, според който ако имуществото е отчуждено, се отнема неговата парична равностойност. Във връзка с възражението, че ищецът начислява двукратно едни и същи доходи – веднъж като равностойност на МПС и втори път като банкови вложения е приел, че е направено едва пред въззивния съд. Изложил е, че ответниците не са депозирали в законоопределения срок отговор на исковата молба. Възражения по съществото на осъдителните претенции на ищеца не са направени и в първото по делото заседание. Липсват доказателства в подкрепа на тезата на ответниците, че след осъществена сделка с МПС, получената парична равностойност е била внасяна на влог. Ако и доколкото твърдението е достоверно, то начинът на разплащане за продаденото МПС би могъл да бъде уговарян и осъществяван като банкова транзакция, с посочено основание за внасянето на средствата. Последните биха постъпвали от лицето купувач на МПС и това би дало основание на съда да приспадне от банковата наличност продажната цена, реализирана от сделка с МПС и начислена като незаконно придобит доход съобразно чл. 151 ЗПКОНПИ. Доказателствената тежест за установяване законността на съответен доход принадлежи на ответниците.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: „Не наличността на претендирани за отчуждаване в полза на държавата суми по банковите сметки на ответника, към момента на предявяване на иска, предпоставка ли е за тяхното отнемане по реда на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм.? “ и „Отнемането в полза на държавата, както на конкретно движимо и недвижимо имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено би ли довело до двойно санкциониране на отговорното лице?“.

Повдигнатият от касатора първи въпрос, е предмет на образуваното Тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпросите: 1. „Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ и настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 2152/2021 г. на ВКС, IІІ г. о., до приключване на тълк. дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: