Образувано е по касационна жалба на „Пътстрой“ ООД против решение № 45/29.01.2019 г. по адм. д. № 448/2017г. на Административен съд – С. З, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, срещу Национална агенция за приходите за сумата от 1768870.52лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди от бездействие на публичния изпълнител по изпълнително дело № 1906/2014г по описа на ТД на НАП гр. П., да изпрати запорно съобщение до банките, в които третото задължено лице „ХИТБИЛДИНГ“ ЕООД ЕИК 200931146 има сметки в периода от 29.07.2015г. до 18.12.2015г. и действие по налагане на запор със запорно съобщение №1906/2014/000535/29.12.2015г. и на НАП са присъдени разноски.

Касаторът обжалва решението като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След като отново излага подробно твърденията, залегнали в исковата молба, касаторът сочи, че съдът формално е очертал предмета на спора, като е допуснал смесване на твърденията, посочени като основание на иска. Касаторът изтъква, че съдът е следвало да отчете бездействията на всички публични изпълнители, компетентни да осъществят принудителното събиране или обезпечаването на вземането. Счита за неправилен извода на съда, че публичният изпълнител не е имал задължение да наложи запор върху банковите сметки на третото лице – длъжник по вземането. По тези съображения, развити подробно в касационната жалба и по същество, касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

Ответната страна - Национална агенция за приходите чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съдът се е произнесъл по иск на „Пътстрой” ООД против „Национална агенция за приходите” гр. С., за осъждане на ответника да заплати сумата от 1768870.52лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - загуби от незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител по изпълнително дело № 1906 по описа за 2014г. на ТД на НАП гр. П., да изпрати запорно съобщение до банките, в които третото лице „ХИТБИЛДИНГ“ ООД има сметки с цел събиране на вземането му в размер на 1460697.47лв, осъществено в периода от 29.07.2015г. до 18.12.2015г.; и от действие по налагане на запор със запорно съобщение №1906/2014/000535/29.12.2015г. върху вземането от 1460697.47лв, което ищецът има като взискател по Изпълнително дело №20158240404086/2015г, образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2015г., издаден от РС Момчилград. Ищецът е твърдял, че запорно съобщение №1906/2014/000535/29.12.2015г. е имало за последица прекратяване на изпълнителното дело по ГПК и обезсилване на изпълнителния лист. Ответникът се забавил да събере вземането от третото лице с посоченото бездействие, а с действието по налагане на запора попречил на ищеца да го събере по гражданско-правен път, в резултат на което имуществото на ищеца се намалило със сумата на публичното му задължение към дата на предявяване на исковата молба в посочения размер на обезщетението.

Не е било спорно, че ищецът е длъжник по изпълнително дело по описа на ТД НАП –Пловдив, както и че с ПНОМ №1906/2014/000451/29.07.15г. и Запорно съобщение №1906/2014/000452/29.07.2015г. е наложен запор върху сумата от 1 460 697.47лв., представляваща ликвидно и изискуемо вземане на „ПЪТСТРОЙ“ ООД от третото лице „Хитбилдинг“ ЕООД по издадена от същото дружество фактура №00002171/08.07.2015г. и съгласно декларации от 21.07.2015г и 27.07.2015г. на третото лице, депозирани пред публичния изпълнител.

На 29.07.2015г., публичният изпълнител е издал и изпратил нареждане за изпълнение до третото лице, което не е превело доброволно сумата в срока по чл. 230 ал.4 от ДОПК, а е представило план за разсрочено плащане. Не е спорно, че ПНОМ за запор на сметките на „Хитбилдниг“ ЕООД за сумата от 1 460 697.47лв. е изпратено на 18.12.2015г. до ИН. А. Б.. Към 29.07.2015г. третото лице е имало банкови сметки в шест банки, които не са запорирани във връзка с процесното вземане, но от приложените изпълнителни дела е видно, че върху тези сметки преди посочената дата е имало наложени запори за вземанията на НАП към самото трето лице, които вземания също са били в особено големи размери.

На 10.12.2015г. „Пътстрой” ООД се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение №245/10.12.2015г, издадена срещу „Хитбилдинг” ЕООД, на основание чл.417 от ГПК, след което и с изпълнителен лист. Задължението включва и вземането на касатора, предназначено за удовлетворяване на НАП по процесното изпълнително производство. Издаденият изпълнителен лист е обезсилен с Разпореждане №190/01.04.2016г. на РС Момчилград, поради наложения от публичния изпълнител запор върху същото вземане.

Съдът не е посочил за изрично установено, но от приложения препис от изпълнителното дело на касатора е видно, че с Постановление за частична отмяна на наложени обезпечителни мерки от 16.11.2015г. процесният запор е отменен частично, като е намален от 1 460 697, 47 лв на 946697,47 лв. Това намаляване е направено поради постъпило уведомление за извършено прихващане в размер на 514000 лв между касатора и третото лице още преди налагане на запора. Освен това, в кориците на делото са събрани банкови извлечения от Интернешънъл А. Б, от които е видно, че в периода 30.07.2015г. -30.09.2015г. по процесната фактура №00002171/08.07.2015г. са извършени плащания в размер 731238 лв към „Пътстрой“ ООД. Впрочем, това е изрично отбелязано в допълнителното заключение на вещото лице, за което процесуалният представител на касатора изрично се е противопоставил да бъде прието пред Административен съд С.З.К и защо са осъществени тези стопански операции при наличие на наложен запор върху вземането от третото лице в полза на НАП е отделен въпрос, но те също е следвало да бъдат взети предвид от първоинстанционния съд като допълнителен аргумент в подкрепа на изводите му за неоснователност на иска.

Съдът е приел от правна страна, че не са налице незаконосъобразни действия на приходната администрация, довели до настъпване на вреди за касатора. Посочил е, че действията на органите по приходите по обезпечаване и събиране на задълженията на дружеството са извършвани въз основа на влезли в сила постановления за налагане на обезпечителни мерки, които касаторът е имал възможност да оспори. Съдът е счел, че действието по изпращане на запорно съобщение също е в изпълнение на стабилен административен акт, поради което не е незаконосъобразно. Посочил е още, че след като специалния ред по ДОПК изрично предвижда възможност за проверка законосъобразността на актовете и действията на публичния изпълнител, то се налага извод, че съдът по обезщетението не обсъжда в мотивите си законосъобразността на действие на публичния изпълнител в хода на принудителното изпълнение, което не е предварително отменено.

Въпреки, че е констатирал бездействие на публичния изпълнител да изпрати запорно съобщение до банките, в които третото лице има сметки в изпълнение на чл.202 ал.2 предл. последно от ДОПК, с което е забавено изпълнението на задължението за събиране вземането на длъжника от третото лице, съдът е счел, че това е ирелевантно за изхода от спора, тъй като паричните средства по банковите сметки на третото лице не са имущество на длъжника, срещу което може да се насочи принудителното изпълнение. Съдът е развил подробни правни съображения по принудителното изпълнение върху вземания от трети лица, уредено в ДОПК, въз основа на които е приел, че при бездействие да се предприемат всички действия или да се упражнят всички правомощия на публичния изпълнител във връзка със способа по чл.215 ал.1 т.2 от ДОПК не възниква отговорност по чл.1 ЗОДОВ, тъй като това бездействие не е от естество да намали размера на публичното задължение с размера на вземането от третото лице. Решението е правилно.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Административният акт, съответно - действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. За да е налице незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията, е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен незаконосъобразен акт, действия или бездействие, и реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Всъщност в развитите от касатора съображения няма такива за конкретно процесуално нарушение, а те касаят обосноваността на решението и приложението на материалния закон. Първоинстанционния съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение.

Следва изрично да бъде подчертано, че още към момента, в който вземането е предложено за изпълнение, третото лице е имало предходни задължения към НАП в големи размери, а от доказателствата по делото е видно, че по всички банкови сметки на третото лице са наложени запори за тези задължения, които няма данни да са вдигнати и до момента.

Неоснователно касаторът смята, че НАП е следвало да присъедини за събиране неговото задължение към това на третото лице по водените срещу това лице изпълнителни производства. Публичният изпълнител има задължение да извърши разпределение на постъпващите средства за погасяване на задължения към държавата по изпълнителни дела на третото лице, но няма предвидена законова възможност да включи при това разпределение и задълженията на касатора, за които при това е образувано отделно изпълнително дело; напротив, чл.194 вр. чл. 217 ДОПК не намира приложение в случая, тъй като касаторът няма качеството на присъединен кредитор в изпълнителното производство срещу третото лице, а и вземането след запора е насочено за удовлетворяване на държавата, а не на касатора. В този смисъл, а и предвид развитите по-долу разсъждения за липса на правна възможност за насочване на принудителното изпълнение на задължението на касатора върху сметките на третото лице, ангажираното експертно мнение за съотношението между публичните задължения на третото лице и тези на касатора и извършените въз основа на тях разсъждения каква част от сумите по запорираните сметки на третото лице кои задължения е следвало да покрие, е действително ирелевантно за изхода от спора.

Запорът върху банкови сметки на третото задължено лице не е самостоятелна обезпечителна мярка, а представлява действие на публичния изпълнител по смисъла на чл.200 ДОПК, предприето във връзка с наложен запор върху вземането на длъжника от трето лице на основание чл.202 ал.2 ДОПК. Изпращането на запорно съобщение до банката, в която третото лице има сметки, е част от действията по налагане на запор върху ликвидно и изискуемо вземане на длъжника спрямо трето лице по смисъла на чл.202 ал.2 ДОПК. Действително, в процеса е установено, че не са изпратени запорни съобщения до всички банки, в които третото лице е имало сметки. Посоченото обаче не променя правилността на изводите на административния съд по приложението на ДОПК.

Съгласно чл. 202, ал.2 и ал.3 ДОПК, запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки. Запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение. Съгласно чл. 206, ал.2 ДОПК, от датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му. Принудителното изпълнение върху вземания от трети лица, които не са банки, е уредено в чл. 230 ДОПК и то не предвижда принудително изпълнение върху запорираните сметки на третото лице в банки. В този случай законът не позволява публичният изпълнител да нареди на банката да преведе по сметка на НАП запорираната сума, равна на размера на вземането, послужило като обезпечение. Само третото лице може да извърши такова нареждане. Ако не го стори, НАП разполага с правомощието да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите, които то отказва да предаде доброволно, съгласно чл. 206, ал.1 ДОПК, като този иск е обвързан именно със солидарната отговорност, уредена в чл. 206, ал.2 ДОПК. Предвид изложеното, налагането на запор върху банковите сметки на третото лице не е с цел да се осъществи принудително изпълнение върху тях, а да се запази имуществото на третото лице, за да е в състояние то да изпълни задължението си доброволно. Принудително изпълнение върху запорираните сметки в разглеждания случаи НАП може да осъществи едва след успешно провеждане на иска по чл. 206, ал.1 ДОПК.

Независимо от изложеното, във връзка с описаното бездействие на НАП да наложи запор върху всички банкови сметки на третото лице, не могат да възникнат твърдените от касатора вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото му с исковата сума. Видно е от исковата молба, че той не характеризира вредите, а само твърди, че нито държавата, нито той самият са реализирали вземането си. Реално обаче и към момента на предявяване на исковата молба, и към настоящия момент в имуществото на касатора не се твърди никакво разместване. В самата искова молба се сочи, че дружеството продължава да има публични задължения в размер, по-голям от главницата на иска. Твърди се, че запорът върху вземането не е вдигнат, нито това вземане е погасено. Следователно, активът на касатора, представляващ процесното вземане, продължава да съществува, макар и касаторът да твърди, без за това да са налице доказателства /а и както се констатира, при наличие на доказателства за погасяване на по-голямата част от задължението на третото лице/, че то е несъбираемо. Самият касатор е предложил вземането на ответника за удовлетворяване, то безспорно е обект на запор и следователно, не би следвало да е възможно да бъде ефективно изплатено в патримониума на дружеството и касаторът, чрез управителните си органи, е бил наясно с това още към момента на подаване на искане до гражданския съд за снабдяване с изпълнителен титул. Дори след снабдяване с изпълнителен лист за вземането, плащането по него е непротивопоставимо на НАП, която естествено, чрез компетентните си органи и в изпълнение на правомощията си по чл. 202, ал.4 налага запор върху вземането по изпълнителния лист.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ДОПК органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. Установената за данъчния орган възможност да упражни по съдебен ред правата на длъжника като кредитор по запорираното вземане, не изключва възможността длъжника и сам да упражни правата си, като предяви иск за вземането си срещу този от който го претендира. На първо място такава забрана не е предвидена изрично в ДОПК, а не може да се извлече и при тълкуване на текста на чл. 206, ал. 1 от ДОПК. Наред с това ДОПК изрично урежда случаите, в които длъжникът разполага с изпълнителен лист за запорираното вземане. Разпоредбата на чл. 232, ал. 6 от ДОПК предвижда, че изпълнението върху вземанията по изпълнителни листове на длъжника се осъществява, като публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с изрично постановление. Следователно в случай, че производството по предявените от длъжника осъдителни искове приключи с влязло в сила решение в негова полза, то при евентуално образувано изпълнително производство ответникът - длъжник по запорираното вземане, ще уведоми СИ за наложения запор, а той от своя страна ще уведоми публичния изпълнител в компетентната териториална дирекция на НАП за да се суброгира в правата на взискателя.

По тези съображения, ВАС в настоящия състав преценява решението като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила. При този изход от спора на страните, включително на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.2 и ал.3 ЗОДОВ, не се дължат разноски.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45/29.01.2019 г. по адм. д. № 448/2017г. на Административен съд – С. З.

Решението е окончателно.